Луда съм по морето. Все си търся повод да отида при него и не щеш ли, виждам, че ще се маркира някаква пътека, близо до брега. Три минути размисъл и билетът е купен. Зарязвам Пловдив посреднощ и в 6.02, сутринта се озовавам на бургаската гара. Срещата е с определен план, който трябва да спазя – 9,30 кафе, ето тук:
Джорджо е най-ранобуден и пие второ кафе:
Групата е готова за атака – маркиране на туристическа пътека от „Долмена”, край „Бегликташ”, до природния феномен „Лъвската глава”. Хора, четки, боички и кучета, са на старта.
Някои са в пълна бойна готовност, с табели и оръжие в ръце, други пушат нещо странно.
Срахопочитателно правим по няколко кръгчета около специалното място, потъвайки в исторически размисли.
Готови сме да навлезем в дебрите на странджанската „джунгла”.
Първа маркировка и първа табела.
Други полезни дейности, като почистване на пътя от паднали дървета и туристически отпадъци, в които се включиха случайно преминаващи и иностранно говорещи почитатели на Странджа.
Между блажната боя и разговорите, очите ми не спират да гледат наоколо. Природата носи странна смес от древност и магийна красота. Всичко е уж нормално, но е някак различно. Сякаш на всеки ъгъл има сложени знаци и странни форми, които няма как да не забележиш:
Планината се оказва пълна с редки растения, голяма част от които включени в „Червената книга”. На още заспалата земя, като огънчета греят анемонии:
От шубраците надничат "честни сини очи":
И точно преди Великден – великденче, радика и лютиче:
Непозната красота:
Цялата земя е постлана с килими от това:
и това:
... изберете си върху кое да полегнете
Междувременно се работи здраво:
Включително и представители на „Пловдивската група”:
Вижда му се краят:
Стари зидове от крепост и параклис увенчават „Лъвската глава”:
Връщаме се обратно скапани, по пътеката, която на места достига почти 45 градуса наклон, но пък компенсира с кефа от високо да погледнеш ей това:
Гората продължава да изненадва с нетипични „дървеса от икебана”.
Някои от които с многозначителна символика:
Най-после съм до мечтаното море:
Тъкмо да прескоча оградата и ме разубедиха с това:
Толкова от мен за днес. Утре смятам да броя гларуси.
Ако ви се намира пътека за маркиране, обадете се.
Джорджо е най-ранобуден и пие второ кафе:
Групата е готова за атака – маркиране на туристическа пътека от „Долмена”, край „Бегликташ”, до природния феномен „Лъвската глава”. Хора, четки, боички и кучета, са на старта.
Някои са в пълна бойна готовност, с табели и оръжие в ръце, други пушат нещо странно.
Срахопочитателно правим по няколко кръгчета около специалното място, потъвайки в исторически размисли.
Готови сме да навлезем в дебрите на странджанската „джунгла”.
Първа маркировка и първа табела.
Други полезни дейности, като почистване на пътя от паднали дървета и туристически отпадъци, в които се включиха случайно преминаващи и иностранно говорещи почитатели на Странджа.
Между блажната боя и разговорите, очите ми не спират да гледат наоколо. Природата носи странна смес от древност и магийна красота. Всичко е уж нормално, но е някак различно. Сякаш на всеки ъгъл има сложени знаци и странни форми, които няма как да не забележиш:
Планината се оказва пълна с редки растения, голяма част от които включени в „Червената книга”. На още заспалата земя, като огънчета греят анемонии:
От шубраците надничат "честни сини очи":
И точно преди Великден – великденче, радика и лютиче:
Непозната красота:
Цялата земя е постлана с килими от това:
и това:
... изберете си върху кое да полегнете
Междувременно се работи здраво:
Включително и представители на „Пловдивската група”:
Вижда му се краят:
Стари зидове от крепост и параклис увенчават „Лъвската глава”:
Връщаме се обратно скапани, по пътеката, която на места достига почти 45 градуса наклон, но пък компенсира с кефа от високо да погледнеш ей това:
Гората продължава да изненадва с нетипични „дървеса от икебана”.
Някои от които с многозначителна символика:
Най-после съм до мечтаното море:
Тъкмо да прескоча оградата и ме разубедиха с това:
Толкова от мен за днес. Утре смятам да броя гларуси.
Ако ви се намира пътека за маркиране, обадете се.
Коментар