Tweet
Още един хубав Октомврийски ден (събота), още едно ПРИКЛЮЧЕНИЕ (по-подходящи биха били малките букви, ама за мен си е голямо, та и за това ви губя времето с него
.
Малко предистория. Моят колега Момчи от някъде намери карта от 1902г. (в много добро състояние) на раьона около сегашния язовир Искър (тогава - ще повярвате ли го е нямало? .
И както се чудихме на къде да хванем този weekend, тази карта ни привлече вниманието с това, че в тези времена пътят за Самоков не е минавал през Панчарево, а през село Лозен и от там през Долни Пасарел. Дали все още съществува този път, може ли да се мине? Все въпроси, които не търпяха отлагане, а изискваха Експедиция (пък и е близичко де...), Речено сторено с час и нещо закъснение от плана, но по-рано от очакваното, потеглихме към 11ч. От София до Лозен никакви проблеми, почти не се лутахме докато хванем пътя (черен път - сравнително добър, но все пак не ви съветвам да минавате с новата си лимозина, използвайте 4x4 с по-висока база), на билото в ляво видяхме и първото Предизвикателство - Малко връхче със стръмен път до него и Прекрасна гледка - вижте снимките: http://htftp.offroad-bulgaria.com/al...Lozen-pasarel/
и трака:
http://htftp.offroad-bulgaria.com/al...en-Pasarel.gdb
останахме очаровани. От горе нещата изгеждаха прости, ама като слезнахме веднага се залутахме и два-три пъти сменяхме посоката, докато намерим Пасарел - никакви проблеми. Пихме кафе в местно заведение (аз не пих, та не мога да ви препоръчам неговите вкусови възможностти, но никой не се оплака, занчи е било добро), започна да ни доскучава някак. От там през реката решихме да хванем пътя за местен манастир с надежда да открием начин, да преминем и до село Габра (Чукурово).И отново на път (каменист, черен път само за по-високи коли), и отново не в правилната посока.Вместо към манастира, се връщахме към Пасарел и въпреки това си изкарвахме чудесно.Дори имам да черпя, защото под вещото ръководство на Ники( а не и без негова помощ) отстранихме дразнещ дефект в моята кола, а именно метално дрънчене, предизвикано от малка ламаринка, която пази спирачките от кал - беше почти изцяло отвита(вярно е,че на ладите не всичко е завито
.Докато не стигнахме КАЛНИЯТ УЧАСТЪК, където първо аз потънах - опрях на диференциала, след което и колегата.И така от три коли остана само една в движение.После счупихме едната кола - дистрибуторна капачка и палец.Смешното беше,че и капака на двигателв не искаше да се отваря,та положението ни стана доста абсурдно.Все пак отворихме капака - не ме питайте как (и аз незнам). Сменихме капачката и палеца, изцапахме се като прасета (каза жена ми), извадихме и двете коли (за едната помогна ГАЗ 66, който си се движеше като по асфалт, там където ние потъвахме до уши). Използвахме четирите въжета - целите са в кал, но продължихме.Минахме през много красиви места, губихме се не еднократно - малките черни пътчета имат свойство да свършват/изчезват на най-неподходящите места, в най-гъстата гора. И както винаги бчхме притиснати от времето (някой щеше да бъде набит от жена си), зарязахме търсенето на път към Габра и ( без)Славно се върнахме към Пасарел по друг хубав черен път.
Както винаги бяхме уморени, но много засмени (пак виж снимките).
.Малко предистория. Моят колега Момчи от някъде намери карта от 1902г. (в много добро състояние) на раьона около сегашния язовир Искър (тогава - ще повярвате ли го е нямало?
.И както се чудихме на къде да хванем този weekend, тази карта ни привлече вниманието с това, че в тези времена пътят за Самоков не е минавал през Панчарево, а през село Лозен и от там през Долни Пасарел. Дали все още съществува този път, може ли да се мине? Все въпроси, които не търпяха отлагане, а изискваха Експедиция (пък и е близичко де...), Речено сторено с час и нещо закъснение от плана, но по-рано от очакваното, потеглихме към 11ч. От София до Лозен никакви проблеми, почти не се лутахме докато хванем пътя (черен път - сравнително добър, но все пак не ви съветвам да минавате с новата си лимозина, използвайте 4x4 с по-висока база), на билото в ляво видяхме и първото Предизвикателство - Малко връхче със стръмен път до него и Прекрасна гледка - вижте снимките: http://htftp.offroad-bulgaria.com/al...Lozen-pasarel/
и трака:
http://htftp.offroad-bulgaria.com/al...en-Pasarel.gdb
останахме очаровани. От горе нещата изгеждаха прости, ама като слезнахме веднага се залутахме и два-три пъти сменяхме посоката, докато намерим Пасарел - никакви проблеми. Пихме кафе в местно заведение (аз не пих, та не мога да ви препоръчам неговите вкусови възможностти, но никой не се оплака, занчи е било добро), започна да ни доскучава някак. От там през реката решихме да хванем пътя за местен манастир с надежда да открием начин, да преминем и до село Габра (Чукурово).И отново на път (каменист, черен път само за по-високи коли), и отново не в правилната посока.Вместо към манастира, се връщахме към Пасарел и въпреки това си изкарвахме чудесно.Дори имам да черпя, защото под вещото ръководство на Ники( а не и без негова помощ) отстранихме дразнещ дефект в моята кола, а именно метално дрънчене, предизвикано от малка ламаринка, която пази спирачките от кал - беше почти изцяло отвита(вярно е,че на ладите не всичко е завито
.Докато не стигнахме КАЛНИЯТ УЧАСТЪК, където първо аз потънах - опрях на диференциала, след което и колегата.И така от три коли остана само една в движение.После счупихме едната кола - дистрибуторна капачка и палец.Смешното беше,че и капака на двигателв не искаше да се отваря,та положението ни стана доста абсурдно.Все пак отворихме капака - не ме питайте как (и аз незнам). Сменихме капачката и палеца, изцапахме се като прасета (каза жена ми), извадихме и двете коли (за едната помогна ГАЗ 66, който си се движеше като по асфалт, там където ние потъвахме до уши). Използвахме четирите въжета - целите са в кал, но продължихме.Минахме през много красиви места, губихме се не еднократно - малките черни пътчета имат свойство да свършват/изчезват на най-неподходящите места, в най-гъстата гора. И както винаги бчхме притиснати от времето (някой щеше да бъде набит от жена си), зарязахме търсенето на път към Габра и ( без)Славно се върнахме към Пасарел по друг хубав черен път.Както винаги бяхме уморени, но много засмени (пак виж снимките).
Коментар