Вгледах се в старите си писания и се замислих, че може би трябва да разсея малко мистиката, която ни обгръща и да ви дам представа "що е то работеща джипка и нейния инвентар от 4 инсталатори
"?
Обикновенно не знаем какво ни предстои утре. Тази неяснота се дължи на капризите на земната тектоника. Да стана по-ясен... монтираме сеизмични станции, които се намират на най-шантавите места, които можете да си представите. Например, последните три станции се оказаха в едни отвесни скали в районите около Плевен.
Най-интересното е, че в тези скали живеят някакви прилепи защитени като изчезващ вид и трябваше да местим клетката за да не би да подложим някое невинно прилепче на мимолетен стрес.
Получаваме си координатите и тръгваме. Бръмчим по полета и ниви докато най-после стигнем до мястото. Самото пристигане е особено интересно, защото обикновенно сме първите или поне от много време посетители.
Натоварени със станциите, генератори и инструменти се разполагаме около клетката. Дисковерито много помага ако клетката е нависоко или неудобно място. Преди година и половина ползвахме един микробус, но само го натрошихме.
Понякога скалата, която търсим се оказва на 20 метра по-настрани и тогава започва едно ровене докато открием стабилен гранит или в краен случай базалт.
Когато съм бил на инсталации съм виждал най-звездното небе, което можете да си представите.
Това с няколко думи е описанието на нашите пътешествия.
Сега, следвайки мъдрите съвети на vpetrov ще се пробвам да публикувам снимки.
И оставам на разположение за още по-обилна информация
Т.

Обикновенно не знаем какво ни предстои утре. Тази неяснота се дължи на капризите на земната тектоника. Да стана по-ясен... монтираме сеизмични станции, които се намират на най-шантавите места, които можете да си представите. Например, последните три станции се оказаха в едни отвесни скали в районите около Плевен.
Най-интересното е, че в тези скали живеят някакви прилепи защитени като изчезващ вид и трябваше да местим клетката за да не би да подложим някое невинно прилепче на мимолетен стрес.
Получаваме си координатите и тръгваме. Бръмчим по полета и ниви докато най-после стигнем до мястото. Самото пристигане е особено интересно, защото обикновенно сме първите или поне от много време посетители.
Натоварени със станциите, генератори и инструменти се разполагаме около клетката. Дисковерито много помага ако клетката е нависоко или неудобно място. Преди година и половина ползвахме един микробус, но само го натрошихме.
Понякога скалата, която търсим се оказва на 20 метра по-настрани и тогава започва едно ровене докато открием стабилен гранит или в краен случай базалт.
Когато съм бил на инсталации съм виждал най-звездното небе, което можете да си представите.
Това с няколко думи е описанието на нашите пътешествия.
Сега, следвайки мъдрите съвети на vpetrov ще се пробвам да публикувам снимки.
И оставам на разположение за още по-обилна информация
Т.
Коментар