Tweet
...или поредната "Обиколка на Витоша.." 
Първоначално бяхме тръгнали с колегата Димитър Желязков.
Разходката се очертаваше "бойна"..
Видя, че ще бавим групата... а пък да ме теглят през цялото време някък не ми харесваше. Отделихме се от групата с идеята да ги срещнем в Железница. 5 мин. ни трябваше и тръгнахме към отклонението за Ярлово.
Приказка! Неотъпкам сняг, тихо....
Виждахме, че никък няма да е леко... почвахме да изчисляваме лебедките.
Първата лебедка не закъсня...
Завой,20-30см сняг... гуми-Нет!
Продължихме и излезнахме на платото...
Знаете дълбоките локви м/у шипковите храсти.... даваме газ, и "прас-храс" и Мичо пропаднааа...
Нямаме снимки от самото "заглавяне"(груба грешка която правим всеки път..), час и половина презакачане, а на едното храстче, а на другото.... (пореден плюс за Самураите-можеш да ги вадиш, като се закачиш за Шипката...) Рязане на клони, подлагане... и излезна.
Това беше въпросното никакво коловозче... (обсъдихме блокажите, доста подробно.... )
..и продължихме.
Море....
Лека полека стигнахме Ярлово ...
Набързо го прекосихме и газ към Лисец.
На билото на Лисец, бяха преспи та преспи.... усеща се как Мичо се кефеше в снега....
Вървяхме м/у борчетата и леко изгубихме пАтО. Тамън да спра(хич не ми се искаше, щото тръгване можеше и да няма), натискам съединителя дърпам да изключа от скорост - неХте!
Нагоре към билото сигурно е превъртял(и без това от година е за смяна..) но не беше правил проблеми.
На най-голямата виелица...сняг и турбо вятър ние ще опъваме жилото на съединителя.Снега под Мичо, беше до рамата.... изринахме и се мушнах. Нито отгоре,нито отдолу е удобно мястото на механизма. 40 мин. мъчене да развием гайките-резултата беше нулев! Накрая просто задната гайка я сложихме и нея пред планката, така че двете гайки да са отпред.
1-ва влезна, истината наближаваше.... дали пък въобще ще зацепи.
Залепи и потеглихме навътре към с. Лисец.
Излезнахме от Лисец и надолу по една от безброй пътеките към Диканя.
Много приятно...
От Диканя за Дрен....
Дрен.
....и за финал, естествено "...всички пътища водят до Дренското ханче..."
Обстановката е повече от прекрасна, "манджата" също!
Навигатора беше тотално смазан след днешните премеждия...
И така "Поредната обиколка" завърши пак с прекрасните гледки, пак със закъсвания адреналин и кофти моменти, но.... както Шопски каза, "те тия кофти случките, после винаги се разкават, като седнеш някъда на маса".
Газ по магастралата и в София.
Поздрави, Вико и Стеф!
Първоначално бяхме тръгнали с колегата Димитър Желязков.
Разходката се очертаваше "бойна"..
Видя, че ще бавим групата... а пък да ме теглят през цялото време някък не ми харесваше. Отделихме се от групата с идеята да ги срещнем в Железница. 5 мин. ни трябваше и тръгнахме към отклонението за Ярлово.
Приказка! Неотъпкам сняг, тихо....
Виждахме, че никък няма да е леко... почвахме да изчисляваме лебедките.
Първата лебедка не закъсня...
Завой,20-30см сняг... гуми-Нет!
Продължихме и излезнахме на платото...
Знаете дълбоките локви м/у шипковите храсти.... даваме газ, и "прас-храс" и Мичо пропаднааа...
Нямаме снимки от самото "заглавяне"(груба грешка която правим всеки път..), час и половина презакачане, а на едното храстче, а на другото.... (пореден плюс за Самураите-можеш да ги вадиш, като се закачиш за Шипката...) Рязане на клони, подлагане... и излезна.Това беше въпросното никакво коловозче... (обсъдихме блокажите, доста подробно.... )
..и продължихме.
Море....
Лека полека стигнахме Ярлово ...
Набързо го прекосихме и газ към Лисец.
На билото на Лисец, бяха преспи та преспи.... усеща се как Мичо се кефеше в снега....
Вървяхме м/у борчетата и леко изгубихме пАтО. Тамън да спра(хич не ми се искаше, щото тръгване можеше и да няма), натискам съединителя дърпам да изключа от скорост - неХте!
Нагоре към билото сигурно е превъртял(и без това от година е за смяна..) но не беше правил проблеми.На най-голямата виелица...сняг и турбо вятър ние ще опъваме жилото на съединителя.
Снега под Мичо, беше до рамата.... изринахме и се мушнах. Нито отгоре,нито отдолу е удобно мястото на механизма. 40 мин. мъчене да развием гайките-резултата беше нулев! Накрая просто задната гайка я сложихме и нея пред планката, така че двете гайки да са отпред. 1-ва влезна, истината наближаваше.... дали пък въобще ще зацепи.
Залепи и потеглихме навътре към с. Лисец. Излезнахме от Лисец и надолу по една от безброй пътеките към Диканя.
Много приятно...
От Диканя за Дрен....
Дрен.
....и за финал, естествено "...всички пътища водят до Дренското ханче..."
Обстановката е повече от прекрасна, "манджата" също!
Навигатора беше тотално смазан след днешните премеждия...
И така "Поредната обиколка" завърши пак с прекрасните гледки, пак със закъсвания адреналин и кофти моменти, но.... както Шопски каза, "те тия кофти случките, после винаги се разкават, като седнеш някъда на маса".
Газ по магастралата и в София.
Поздрави, Вико и Стеф!
Коментар