Епопеята на незнанието...

[alex_markov]

Тръгнахме днес (пак при кофти време) от София през с. Стъргел към с. Боиковец НО през Балкана за по-напряко . Видях по картите че има път и даваи напред, след дребни грешки намерихме Стъргел и с питане намерихме и пътя за нагоре (хубев черен път) дори срешнахме бая коли (после ми казаха че май се откривал ловният сезон или нещо такова). Упътиха ни и когато вече решихме че сме стигнали (подминахме билото и видяхме отново асфалт) се сблъскахме с БАРИЕРА ама Хубава бариера - няма минаване (сигурен съм че някои хора много се амбицират като четат това - не пробваите) тръгнахме по алтернативен път и минаваики покраи хижа Чавдар (супи, скара и т.н. пишеше на табелата ние не пробвахме) за наш голям срам се върнахме пак от южната страна на планината, е на 10-ина километра от където тръгнахме ама пак не бяхме от заветният север... После имахме проблеми с колата но някак си стигнахме до Боиковец и там най-неочаквано започна Оффроада, както си се разхождахме пътя свърши и ние зацепихме по доста кални пътечки през гората - голям страх брахме защото бяхме една кола (нямаше кои да ни дръпне) и защото през цялото време слизахме към местното язовирче и не беше ясно дали ще успеем да се върнем нагоре ако пътечката свърши. Много шубе - малко екшън (Нивата не забуксува нито веднъж и се държа мъжки). Всичко е добре когато завършва добре (ако в понеделник ми оправят колата ) пристигнахме си след доста кеф които трудно може да се преразкаже (още повече толкова късно вечерта ).
А ето и линк към трака (гдб фаил в които има и някои интересни точки) http://htftp.offroad-bulgaria.com/al...%20Offroad.gdb
А ето и малко снимки http://htftp.offroad-bulgaria.com/al...kov/Boikovets/

[Веселин (linux.lab)]

Супер са

Супер са си писанията ти Алекс. Аз с удоволствие си събирам картите, които пускаш макар да нямам свестен GPS. Всъщност имам, но трябва да влача notebook с мене да го ползвам, а това хич не ми е по вкуса. По миналата седмица и аз направих 30-тина км. кални черни пътища в района, но тъй като нямах GPS и фото апарат, не писах нищо.
Все пак ще разкажа за да затворя кръга около Искъра.
Прехода беше риболовен и беше подтикнат от единственната мисъл да се хване някоя рибка. След близо 6ч безрибно висяне на Искъра и кратък разговор с един от местните, който каза че с джипа мога да стигна до пътя за Ихтиман реших, че язовира на Веринко е по-добрия избор. Ето и целия маршрут. София - Мечката и от там по черния път към рибарниците при устието на р. Искър, която се влива в язовира. При рибарниците хванахме пътя на дясно и все по него докато свърши. След това продължава черния път покрай язовира. По него може да се кара без проблем дори и с кола. Пътя продължава и човек може да се приближи на около 300-400м от пътя за Ихтиман, но тук започва проблема. За да се стигне до пътя трябва да се мине през едно изключително заблатено дере и рекичка. Освен това от другата страна се виждаше борова гора в която не можах да зърна никъде просека. Може би ако можех да разчитам на още един джип който да ме изтегли ако затъна щях да се престраша, но сега не можех да рискувам и за това реших да търся просека от някъде другаде. Върнах се малко назад и свърнах в първата просека, която катереше право нагоре към билото. Пътя е черен и с много дупки и за коли е крайно неподходящ макар, че един дванайстак Москвич гордо пърпореше по наклона (Москвича обаче си е offroad машина така, че изобщо не го слагам в тази бройка). Без да знам къде отивам и какво да очаквам, но добре екипиран с храна и напитки реших, че си заслужава да продължа и така все по черни пътища стигнах до билото, а там красота. Направо не ми се тръгваше, но гледайки как се върти стрлката на часовника, реших че е крайо време да се омитам и пак на път. Срещнах два джипа ама явно бързаха и никакви не спряха. И така незнанието и неизвестноста продължи с пълна сила. Все пак, че някой идва от някъде ми подейства успокоително и си продължих по пътя, който пресича цялото било в посока Самоков (това го научих по-късно) спускайки се по другия край на баира се озовах в селото, . За любителите решили да направят този маршрут ще кажа, че пътя по билото е много каменист, но почти винаги до него върви почвен път, по който карането е значително по-приятно. От селото до Самоков пътя си е чист offroad. От Самоков до Веринско за трасето няма какво много да се каже освен, че в часта, която е около язовира е доста разбит. Освен това видях няколко просеки, които може би водят до другата страна, но които смятах да тествам някой друг път поради напредване на времето. Стигането на Веринско и последващото хапване, риболов и прибиране си бяха естествен край на деня започнал, като риболов и завършил, като offroad ;-)