Tweet
Преди година, скитайки из източните части на Родопите, случайно попаднах на интересно скално изображение, в района на с. Горно поле. На голям скален отломък беше издялано човече с вдигнати ръце. Всъщност човечето е в хоризонтално положение, та в продължение на цяла година, колчем се сетех, все си мислех, че вероятно скалата е била съборена, а оригинално човечето е изправено...
В първите дни на настоящата година се отправих към с. Горно поле, с идеята да разреша загадката... На колометър преди въпросното място, преминавайки нищо и никаква локвичка, джипа се отзова легнал "по корем" върху лепкава кал. Четирите гуми се въртяха безпомощно във въздуха... или по-точно в мътната локва.
Спомних си оня стар руски виц - "Трактор надо!". За мой късмет, в близкото село, състоящо се от дузина къщи, в които я има 5-6 житела, се оказа, че две млади момчета са си купили трактор, преди няколко дни.
Зимният ден преваляше бързо и ако не тръгнех веднага, рискувах да не успея да намеря "човечето". Този път разглеждах внимателно местността. Под окапалите листа и тревата се виждаха, макар и трудно, остатъци от стари зидове. Тази част от хромел, окончателно затвърди в мен убеждението, че съм на територията на древно тракийско светилище:
Ето го и него, лежи си все така, с вдигнати ръчички:
От миналогодишното си посещение знаех, че въпреки видимия релеф, човечето упорито не ще да "излиза" на снимките. Този път си носех мощен фенер, за допълнително осветление... За моя изненада, човечетата се оказаха две! Другото е под първото, в мъха, в същата поза и сякаш се държат за вдигнатите ръчички. Изкушавах се да поразчистя мъха и да разкрия второто, но се страхувах да не повредя това уникално изображение...
Танцуващите човечета са издялани върху камъка в долния ляв ъгъл на снимката, а в центъра се вижда издълбан в скалата трон. Момчето, което ме изтегли от калта с трактора, било чуло от стари хора в селото, че камъкът с "тракийското хоро" е бил вертикално изправен, на празното място, от ляво на "трона". Съборен е преди години от иманяри.
Хипотезата, която ме измъчваше цяла година, не само се потвърди, но и разшири... Човечето се оказа право и танцуващо, оказаха се две, оказа се, че играят един от най-старите танци на Балканите - хоро.
Ще се ходи пак, но този път с приятели, които умеят да снимат...
В първите дни на настоящата година се отправих към с. Горно поле, с идеята да разреша загадката... На колометър преди въпросното място, преминавайки нищо и никаква локвичка, джипа се отзова легнал "по корем" върху лепкава кал. Четирите гуми се въртяха безпомощно във въздуха... или по-точно в мътната локва.
Спомних си оня стар руски виц - "Трактор надо!". За мой късмет, в близкото село, състоящо се от дузина къщи, в които я има 5-6 житела, се оказа, че две млади момчета са си купили трактор, преди няколко дни.
Зимният ден преваляше бързо и ако не тръгнех веднага, рискувах да не успея да намеря "човечето". Този път разглеждах внимателно местността. Под окапалите листа и тревата се виждаха, макар и трудно, остатъци от стари зидове. Тази част от хромел, окончателно затвърди в мен убеждението, че съм на територията на древно тракийско светилище:
Ето го и него, лежи си все така, с вдигнати ръчички:
От миналогодишното си посещение знаех, че въпреки видимия релеф, човечето упорито не ще да "излиза" на снимките. Този път си носех мощен фенер, за допълнително осветление... За моя изненада, човечетата се оказаха две! Другото е под първото, в мъха, в същата поза и сякаш се държат за вдигнатите ръчички. Изкушавах се да поразчистя мъха и да разкрия второто, но се страхувах да не повредя това уникално изображение...
Танцуващите човечета са издялани върху камъка в долния ляв ъгъл на снимката, а в центъра се вижда издълбан в скалата трон. Момчето, което ме изтегли от калта с трактора, било чуло от стари хора в селото, че камъкът с "тракийското хоро" е бил вертикално изправен, на празното място, от ляво на "трона". Съборен е преди години от иманяри.
Хипотезата, която ме измъчваше цяла година, не само се потвърди, но и разшири... Човечето се оказа право и танцуващо, оказаха се две, оказа се, че играят един от най-старите танци на Балканите - хоро.
Ще се ходи пак, но този път с приятели, които умеят да снимат...
Коментар