Tweet
В неделя 22.11. решихме да използваме хубавото време и да проверим до къде стига един път тргващ на 500 м. преди манастир 7 те престола. Предварителната информация беше, че по него се стига до х. Тръстена
Начална точка - манастира
В
500 м по-надолу по шосето, след мостчето на реката, започваше един път към планината. Поехме смело по него, водени от GPSа. Започна едно дълго изкачване към билото. Пътя беше доста изровен, доста стръмен и на няколко места пресичаше дерета с наклон към склона с течащи по тях ручей. Преминаването си беше напрегнато. На места клоните на дърветата бяха толкова надвиснали над пътя, че или трябваше да им предоставя вратите и калниците на джипа за автографи, или външните колела да да увиснат над урвата.
За сметка на това, панорамата беше прекрасна.
Точно преди билото се поздравихме с група ловци и в същия момент две сърни грациозно пресякоха пътя, но за чест на ловците, никой не си и помисли да стреля по тях. След което продължихме и на един разклон, където беше и маркировката за хижата, завихме в дясно и продължихме до подножието на върха от снимката. Най отгоре му се вееше знаме.
Пътя както се вижда минава в ляво от върха. Този път на мен ми е до болка познат, тъй като преди два месеца минах по него и едвам се измъкнах от дълбоките,кални коловози.
Имаше обаче и друг път - от дясно на хълма.
Освен това маркировката вървеше по десния път. Този път го имаше и на GPSa с ясен, червен пунктир. Поради това, въпреки ,че не изглеждаше ползуван скоро
поехме спокойно по него. Целия беше покрит с голямо количество сухи листа, но изглеждаше нормално, до момента в който просто свърши и се превърна в две пътеки - едната надолу, към Седемте престола,
а другата нагоре - към х. Тръстена.
Сега много остро застана въпроса как да обърна джипа обратно. Тясно, наклон към дерето и много хлъзгави листа.
За наше щастие 100 м по нагоре, в посоката от която дойдохме, прад едно паднало дърво се оформяше нещо като площадка.
Сега въпроса беше, как на заден ход да се стигне до площадката, защото с наклона и хлъзгавите листа, упражнениет не изглеждаше просто - но стана.
След което се върнахме с джипа до разклона и решихме да минем по
същия път - но пеша. Средно трудна, стръмничка пътека, която ни изведе в източното подножие на в. Издремец.
Качихме го и него и с траверс по южното му било слязохме при джипа.
След всичко това по един много кратък и стръмен път слязохме в Брезов дол - между Осенов лаг и 7-те престола.
С това планинската разходка свърши с много емоции и адреналин.
Начална точка - манастира
500 м по-надолу по шосето, след мостчето на реката, започваше един път към планината. Поехме смело по него, водени от GPSа. Започна едно дълго изкачване към билото. Пътя беше доста изровен, доста стръмен и на няколко места пресичаше дерета с наклон към склона с течащи по тях ручей. Преминаването си беше напрегнато. На места клоните на дърветата бяха толкова надвиснали над пътя, че или трябваше да им предоставя вратите и калниците на джипа за автографи, или външните колела да да увиснат над урвата.
За сметка на това, панорамата беше прекрасна.
Точно преди билото се поздравихме с група ловци и в същия момент две сърни грациозно пресякоха пътя, но за чест на ловците, никой не си и помисли да стреля по тях. След което продължихме и на един разклон, където беше и маркировката за хижата, завихме в дясно и продължихме до подножието на върха от снимката. Най отгоре му се вееше знаме.
Пътя както се вижда минава в ляво от върха. Този път на мен ми е до болка познат, тъй като преди два месеца минах по него и едвам се измъкнах от дълбоките,кални коловози.
Имаше обаче и друг път - от дясно на хълма.
Освен това маркировката вървеше по десния път. Този път го имаше и на GPSa с ясен, червен пунктир. Поради това, въпреки ,че не изглеждаше ползуван скоро
поехме спокойно по него. Целия беше покрит с голямо количество сухи листа, но изглеждаше нормално, до момента в който просто свърши и се превърна в две пътеки - едната надолу, към Седемте престола,
а другата нагоре - към х. Тръстена.
Сега много остро застана въпроса как да обърна джипа обратно. Тясно, наклон към дерето и много хлъзгави листа.
За наше щастие 100 м по нагоре, в посоката от която дойдохме, прад едно паднало дърво се оформяше нещо като площадка.
Сега въпроса беше, как на заден ход да се стигне до площадката, защото с наклона и хлъзгавите листа, упражнениет не изглеждаше просто - но стана.
След което се върнахме с джипа до разклона и решихме да минем по
същия път - но пеша. Средно трудна, стръмничка пътека, която ни изведе в източното подножие на в. Издремец.
Качихме го и него и с траверс по южното му било слязохме при джипа.
След всичко това по един много кратък и стръмен път слязохме в Брезов дол - между Осенов лаг и 7-те престола.
С това планинската разходка свърши с много емоции и адреналин.
.
Коментар