Tweet
4 сезона в един ден... и Пирина
Привет момчета и момичета,
реших, че е редно да ви замеся в една наша разходка от неделя (22.11.2009)
И така... Безбог със сигурност не е чужда дестинация за много от вас, но сега ми се отдаде възможност и на мен да видя Пирина от мястото на шофьора и последва една прекрасна, може би не особено технична, но изключително живописна разходка.
Как започна всичко... ами май трябва да уточна, че до скоро велосипеда е бил основният начин за придвижване из планините на България и естествено той е замесен дори и при такива разходки. Та започнахме с 1 бр. Toyota Hilux:
Натоварен с 6 верни жребеца, чиято работа беше да ни набавят дозата адреналин, в случай, че изкачването на Пирина с 4х4 не достави достатъчно количество
Разбира се, имаше допълнителна подготовка, защото идеята на пътуването ни беше свързана с едно нощуване на хижа Безбог а... както се казва добрата подготовка е на половина свършена работа:
*тук трябва да отбележа, че алкохол не бива да се консумира преди и/или по време на шофиране, но на масата в жижата заедно с хижаря е повече от чудесно
Разбира се след като се подготвихме адекватно хванахме пътя от София към Добринище и успяхме да се насладиме на една прекрасна слънчева сутрин:
Като изключиме загубата на ерекция на живачният стълб можех да се обзаложа, че е лято навън - слънцето печеше зеленината беше на лице, изобщо прекрасен ден. Не закъсна обаче да ни напомни природата, че е есен и то доста късна. Като приближихме Пирина се виждаха белите шапки за фон на обрулените вече дървета:
Май е крайно време да спра с тази прелюдия и да мина на интересното.
Та стигнахме началната си точка за изкачването изоставихме едната кола и се накачулихме всички в камиончето за да стигнем до хижата:
Не мога да отбележа, колко важно е когато няма покрив над вас да носите каска и защитна екипировка.
Продължаваме нагоре по черният път:
но както посетилите тази дестинация са запознати това не е толкова интересно. Последният километър до хижата обаче е наистина забавен, а когато той съвпадне със зимната обстановка и върху камъните има приличен слой сняг, ситуацията води до настръхване (поне за някой нов офроудър като мен):
Но с малко желание и малко повече газ всичко се минава:
Докато не намериш някое сенчесто място, където гумите да превъртят и където дори с газ да не става:
В тези моменти е истинска благодат да имаш лебедка (както установих)
Когато стигнахме обаче всичко оправда усилията. Гледката беше невероятна и сякаш всичко най-красиво в природата се беше събрало и правеше представление за нас:
А за този горд татко:
Пролетта беше дошла по-рано и той се радваше на напъпилият нов живот:
Е крайно време беше да пуснем жребците и да се порадваме и ние малко на планината и скоростта:
Все пак лифта работеше, трасетата бяха отворени и както се казва ситуацията го диктуваше
По тази тема също има много за разправяне, но за това си има други форуми
За капак да отбележа, че Безбог е един прекрасно място за всякакви луди глави, които харесват природата и не обичат асфалта... но ще е хубаво да има здрава подкартерна защита, защото всеки прави грешки (особено аз), а камъните са упорити гадини.
Поздрави от мен с пожелание за по-малко асфалт и задръствания в живота Ви
реших, че е редно да ви замеся в една наша разходка от неделя (22.11.2009)
И така... Безбог със сигурност не е чужда дестинация за много от вас, но сега ми се отдаде възможност и на мен да видя Пирина от мястото на шофьора и последва една прекрасна, може би не особено технична, но изключително живописна разходка.
Как започна всичко... ами май трябва да уточна, че до скоро велосипеда е бил основният начин за придвижване из планините на България и естествено той е замесен дори и при такива разходки. Та започнахме с 1 бр. Toyota Hilux:
Натоварен с 6 верни жребеца, чиято работа беше да ни набавят дозата адреналин, в случай, че изкачването на Пирина с 4х4 не достави достатъчно количество
Разбира се, имаше допълнителна подготовка, защото идеята на пътуването ни беше свързана с едно нощуване на хижа Безбог а... както се казва добрата подготовка е на половина свършена работа:
*тук трябва да отбележа, че алкохол не бива да се консумира преди и/или по време на шофиране, но на масата в жижата заедно с хижаря е повече от чудесно
Разбира се след като се подготвихме адекватно хванахме пътя от София към Добринище и успяхме да се насладиме на една прекрасна слънчева сутрин:
Като изключиме загубата на ерекция на живачният стълб можех да се обзаложа, че е лято навън - слънцето печеше зеленината беше на лице, изобщо прекрасен ден. Не закъсна обаче да ни напомни природата, че е есен и то доста късна. Като приближихме Пирина се виждаха белите шапки за фон на обрулените вече дървета:
Май е крайно време да спра с тази прелюдия и да мина на интересното.
Та стигнахме началната си точка за изкачването изоставихме едната кола и се накачулихме всички в камиончето за да стигнем до хижата:
Не мога да отбележа, колко важно е когато няма покрив над вас да носите каска и защитна екипировка.
Продължаваме нагоре по черният път:
но както посетилите тази дестинация са запознати това не е толкова интересно. Последният километър до хижата обаче е наистина забавен, а когато той съвпадне със зимната обстановка и върху камъните има приличен слой сняг, ситуацията води до настръхване (поне за някой нов офроудър като мен):
Но с малко желание и малко повече газ всичко се минава:
Докато не намериш някое сенчесто място, където гумите да превъртят и където дори с газ да не става:
В тези моменти е истинска благодат да имаш лебедка (както установих)
Когато стигнахме обаче всичко оправда усилията. Гледката беше невероятна и сякаш всичко най-красиво в природата се беше събрало и правеше представление за нас:
А за този горд татко:
Пролетта беше дошла по-рано и той се радваше на напъпилият нов живот:
Е крайно време беше да пуснем жребците и да се порадваме и ние малко на планината и скоростта:
Все пак лифта работеше, трасетата бяха отворени и както се казва ситуацията го диктуваше
По тази тема също има много за разправяне, но за това си има други форуми
За капак да отбележа, че Безбог е един прекрасно място за всякакви луди глави, които харесват природата и не обичат асфалта... но ще е хубаво да има здрава подкартерна защита, защото всеки прави грешки (особено аз), а камъните са упорити гадини.
Поздрави от мен с пожелание за по-малко асфалт и задръствания в живота Ви
Коментар