Tweet
Поредната неделя от месеца с прекрасен слънчев ден. Нямаше начин нещо да ме накара да окепазим деня вместо да го оползотворим с една хубава разходка. За повечето от вас сценария е познат, телефон, разговор със Сене, бързо уточняване на маршрута, часът и мястото на срещата.
Последва трескаво приготовление .. нетбука, радиостанции, GPSа,нещо за хапване и пийване. Не мислехме за барбекюта, защото деня вече е доста къс и искахме да използваме максимума от него. Новото този път беше това, че редовната компания се увеличи с още един джип (TLC) с тричленен екипаж състоящ се от Ели, Саки и Макс.
За тях това бе първо излизане на разходка и изобщо извън пътя. Когато ги видях все едно, че видях себе си при първата ми разходка. Грейнали от усмивки лица, светещи от възбуда очи и нетърпение да изминем час по-скоро километрите, които ни деляха от раздялата ни с асфалта.
И така ..... нека играта започне.
Срещнахме се с TLCто, минахме през бензинджийницата да допъним резервоарите и потеглихме към Искърското дефиле в посока Искрец. То ... дефилето, както винаги красиво и за мен пътя до Искрец свърши неусетно. Там Сене ни посрещна с топло кафе, което пийнахме набързо за да продължи цялата група към гара Бов. Не след дълго, вече пъплехме по малките улички на селото Бов.
На излизане от селото срещнахме една УАЗка с ловджии. Сене спря да поговори с тях дане объркаме пътя въпреки, че бяхме с GPS. Той обаче предпочита да си пита, защото с питане "до Цариград се стига".
Продължихме по посоката в която ни упътиха ловджиите.
На един от разклоните спряхме за кратко съвещание.
И докато умувахме покрай нас мина бодрата смяна при ендуристите. Много им се израдвах на двете хлапета, които минавайки весело ни поздравиха.
Решението беше взето. Първо към хижа Тръстена и след това натам по план. Не след дълго излезнахме на билото и там неочаквано пред нас се появи не малко езеро.
Даже и рибари се намериха между нас
Сене извади и захвърли едно цапало във водата. Не само, че не хвана нищо ами и бая зор видя до като го извади.
Рибарина в очакване на големия шаран
Ели тихо наблюдаваше как другите се щурат по край водата.
А това съм аз в напъни да бъда фотограф
А тук стрелям по другия фотограф в групата .. Весето.
Саки на гости в моя дзвер. Как ли му се е сторило в малката Фероза от по-големия и брат не знам ... той да каже
Налюбувахме се на езерцето, събрахме такъмите и хайде по джиповете.
Сене нещо се замота в някакъв калищак отпред, а ние гледахме сеир.
А това е малинената плантация пред хижата.
На хижата имаше доста хора. Поспряхме да разгледаме и да поговорим с хижаря.
Той отглеждаше и продаваше фазани.
Пред хижата гордо се развяваше националния флаг, а компания му правеше този на европейския съюз.
Не можех да пропусна и оффроуд машината на хижаря
А на мен за пореден път ми направи впечатление каква природа си имаме в България. Гъста борова гора
а веднага до нея букова.
Ели си намери един голям приятел с който си игра доста време. Шапка и свалям на това момиче! Как отиде при песа без никакъв страх. Аз нямаше да отида никога особенно след като ме гониха такива песове в долината на Студена река. Разпраха ми калобрана, оглозгаха ми броните и .... ми изпиха бирата! Егати песовете ....
На изпроводяк щракнах и това старо дърво. Жалко, че нямам обектив с който да го снимам цялото.
Отново в джиповете ... малък преход и следваща спирка манастира "Седемте престола"
Отвън голяма лудница.
Много хора, много коли и за капак ето това.
Странен хибрид между мотор и кола. Не мога обаче да не си призная, че ми хареса.
Мислехме тук да хапнем по някое кебапче, но бързо се отказахме след, като чухме, че ще трябва да чакаме межу 30 и 40 минути. Решихме, че е по-добре да излезнем някъде по на високо и там да спрем за обяд.
Качихме се по джипките, натиснахме газта и не след дълго се озовахме отново на билото, като пред нас се откри невероятна гледка.
Всички съзерцавахме тази красота мълчаливо. Само вятъра свиреше в ушите ни. Красиво, спокойно .. велика планина. И така стояхме дълго време погълнати от гледката и от собственните ни мисли докато в далечината в дясно от нас се чу мощен рев на джипове.
Първоначално бяха два, а в последствие се оказаха цели осем. Мислех, че са съфорумци, но се оказаха авджии. Щом ни видяха веднага кривнаха към нас.
Спретнахме си една оффроудаджийска среща насред планината.
Приятно хора бяха. Тръгнали да си правят кеф с джипките и пушките. Направиха ни демонстрация по стрелба с ловна карабина.
Хлапетата пък щастливи събираха фишеците от земята.
Взехме си довиждане, пожелахме им на слука и се разделихме. Те в една посока, а нашата бе натам.
Малко след това си намерихме удобна слънчева полянка с изглед към гробищана на близкото селце на която спряхме да похапнем. Снимки от това свещенодействие нямам по обясними причини. В едната ръка папкане, а в другата чаша бира След, като се подкрепихме си събрахме боклуците от поляната и продължихме със стръмно изкачване, което след това премина в 13 километрово спускане до Батулия.
Илзенахме над паметника в Батулия и раходката приключи пред магазинчето на центъра с кафепиене. Последва бавно предвижване до София по натоварения път на дефилето.
Мисля, че всички останаха доволни. Мисля, че Саки е на път да се търколне по наклонената плоскост по която се търкаляме всички в този форум. Не мисля, а съм сигурен, че ще караме от ново с него.
Трасето беше леко и почти без заигравки. А ми се искаше поне малко калчица да има, но уви ......
Ще продължим да я търсим .... следващия път ......
П.С. Благодаря ви приятели за приятната компания и хубавата разходка! До скоро.
Последва трескаво приготовление .. нетбука, радиостанции, GPSа,нещо за хапване и пийване. Не мислехме за барбекюта, защото деня вече е доста къс и искахме да използваме максимума от него. Новото този път беше това, че редовната компания се увеличи с още един джип (TLC) с тричленен екипаж състоящ се от Ели, Саки и Макс.
За тях това бе първо излизане на разходка и изобщо извън пътя. Когато ги видях все едно, че видях себе си при първата ми разходка. Грейнали от усмивки лица, светещи от възбуда очи и нетърпение да изминем час по-скоро километрите, които ни деляха от раздялата ни с асфалта.
И така ..... нека играта започне.
Срещнахме се с TLCто, минахме през бензинджийницата да допъним резервоарите и потеглихме към Искърското дефиле в посока Искрец. То ... дефилето, както винаги красиво и за мен пътя до Искрец свърши неусетно. Там Сене ни посрещна с топло кафе, което пийнахме набързо за да продължи цялата група към гара Бов. Не след дълго, вече пъплехме по малките улички на селото Бов.
На излизане от селото срещнахме една УАЗка с ловджии. Сене спря да поговори с тях дане объркаме пътя въпреки, че бяхме с GPS. Той обаче предпочита да си пита, защото с питане "до Цариград се стига".
Продължихме по посоката в която ни упътиха ловджиите.
На един от разклоните спряхме за кратко съвещание.
И докато умувахме покрай нас мина бодрата смяна при ендуристите. Много им се израдвах на двете хлапета, които минавайки весело ни поздравиха.
Решението беше взето. Първо към хижа Тръстена и след това натам по план. Не след дълго излезнахме на билото и там неочаквано пред нас се появи не малко езеро.
Даже и рибари се намериха между нас
Сене извади и захвърли едно цапало във водата. Не само, че не хвана нищо ами и бая зор видя до като го извади.Рибарина в очакване на големия шаран
Ели тихо наблюдаваше как другите се щурат по край водата.
А това съм аз в напъни да бъда фотограф
А тук стрелям по другия фотограф в групата .. Весето.
Саки на гости в моя дзвер. Как ли му се е сторило в малката Фероза от по-големия и брат не знам ... той да каже
Налюбувахме се на езерцето, събрахме такъмите и хайде по джиповете.
Сене нещо се замота в някакъв калищак отпред, а ние гледахме сеир.
А това е малинената плантация пред хижата.
На хижата имаше доста хора. Поспряхме да разгледаме и да поговорим с хижаря.
Той отглеждаше и продаваше фазани.
Пред хижата гордо се развяваше националния флаг, а компания му правеше този на европейския съюз.
Не можех да пропусна и оффроуд машината на хижаря
А на мен за пореден път ми направи впечатление каква природа си имаме в България. Гъста борова гора
а веднага до нея букова.
Ели си намери един голям приятел с който си игра доста време. Шапка и свалям на това момиче! Как отиде при песа без никакъв страх. Аз нямаше да отида никога особенно след като ме гониха такива песове в долината на Студена река. Разпраха ми калобрана, оглозгаха ми броните и .... ми изпиха бирата! Егати песовете ....
На изпроводяк щракнах и това старо дърво. Жалко, че нямам обектив с който да го снимам цялото.
Отново в джиповете ... малък преход и следваща спирка манастира "Седемте престола"
Отвън голяма лудница.
Много хора, много коли и за капак ето това.
Странен хибрид между мотор и кола. Не мога обаче да не си призная, че ми хареса.
Мислехме тук да хапнем по някое кебапче, но бързо се отказахме след, като чухме, че ще трябва да чакаме межу 30 и 40 минути. Решихме, че е по-добре да излезнем някъде по на високо и там да спрем за обяд.
Качихме се по джипките, натиснахме газта и не след дълго се озовахме отново на билото, като пред нас се откри невероятна гледка.
Всички съзерцавахме тази красота мълчаливо. Само вятъра свиреше в ушите ни. Красиво, спокойно .. велика планина. И така стояхме дълго време погълнати от гледката и от собственните ни мисли докато в далечината в дясно от нас се чу мощен рев на джипове.
Първоначално бяха два, а в последствие се оказаха цели осем. Мислех, че са съфорумци, но се оказаха авджии. Щом ни видяха веднага кривнаха към нас.
Спретнахме си една оффроудаджийска среща насред планината.
Приятно хора бяха. Тръгнали да си правят кеф с джипките и пушките. Направиха ни демонстрация по стрелба с ловна карабина.
Хлапетата пък щастливи събираха фишеците от земята.
Взехме си довиждане, пожелахме им на слука и се разделихме. Те в една посока, а нашата бе натам.
Малко след това си намерихме удобна слънчева полянка с изглед към гробищана на близкото селце на която спряхме да похапнем. Снимки от това свещенодействие нямам по обясними причини. В едната ръка папкане, а в другата чаша бира
След, като се подкрепихме си събрахме боклуците от поляната и продължихме със стръмно изкачване, което след това премина в 13 километрово спускане до Батулия.Илзенахме над паметника в Батулия и раходката приключи пред магазинчето на центъра с кафепиене. Последва бавно предвижване до София по натоварения път на дефилето.
Мисля, че всички останаха доволни. Мисля, че Саки е на път да се търколне по наклонената плоскост по която се търкаляме всички в този форум. Не мисля, а съм сигурен, че ще караме от ново с него.
Трасето беше леко и почти без заигравки. А ми се искаше поне малко калчица да има, но уви ......
Ще продължим да я търсим .... следващия път ......
П.С. Благодаря ви приятели за приятната компания и хубавата разходка! До скоро.
браво момчета
. Фазаните на хижата също са техни, а не на хижаря.Поздрави!
Коментар