Tweet
От давна не бяхме излизали на разходка. Все работа, неотложни задачи и какво ли още не. Неделя ... часът е малко преди обяд, а времето на вън хубаво. За първи път от близо месец и половина сме свободни и с навигаторката не ни трябваше много време за да се разберем .. просто няколко погледа, няколко думи, два телефонни разговора и хайде в джипа. Планът беше да се качим до Добърчин при Сене, после да се смъкнем малко по-надолу на един кръст дето щяло да има курбан, а след това малко през баирите до Церецел. Там имало една селска кръчма дето готвели много вкусно та да я видим.
Минахме да вземем Пешето после през бензинджийницата и хайде на път. Постарахме се с приказки да разнообразим скучния преход по асфалта, някак неусетно стигнахме до Искрец и излезнахме извън пътя. Мислех, че сме пропуснали красотата на есенната гора, но ни посрещна тази картинка
и бяхме приятно изненадани. Без проблеми зборихме няколко кални места с коловози и стигнахме до Сенко. Кратко посрещане и обратно по джиповете за да не изпуснеме курбана. Аз като градско момче никога не бях присъствал на такъв ритуал и за мен, бе безкрайно интересно. За това в този разказ ще видите повече снимки от това събитие и по-малко от последвалата кратка разходка.
Пътьом на долу се отбихме на една безседка.
Хубави хора са балканджиите. Като например този дето е направил тази безседка. Сам с негов материал и без никакви облаги за него ... просто я построил за да я ползват хората. Евала на такива хора! От нея се разкриваха прекрасни гледки към балкана.
Паркирахме джипките на поляната на, която се намира кръста.
Хората бяха започнали да се събират
а хлапетата тичаха по поляната на воля.
Започнаха да прииждат и джипки. Първа пристигна една фронтерка обута с малатеста кобра.
Малко след това дойде и една Ферозка
като моята
и от нея гордо слезна не кой да е, а попа.
Тука Пеше нещо ме бъзика, че само попове карали като моя джип. Нека се бъзика, ама като чуе, че ще се кара е първа писта да се качи в него
Тази бабка ме порази. Дойде с кучето и си тръгна с него.
А то през цялото време и правеше компания.
Не липсваха и оффроуд звярове като този .. вижте го ... експедиционен багажник и прилични гуми
зорко охраняван от този красавец.
Не лиспваха и преставители на класиката силно присъстващи в региона.
Мъжете кротко си пиеха ракийка и биричка,
докато жените се суетяха покрай приготовлението на трапезата.
Попът запали кандилницата
и ритулалът започна.
После поръси множеството за здраве.
След това казаните с чорба бяха отворени и разсипани по всяка една донесена паница. Започна голямото ядене. А този тук (Сене) са му светнали очите като, че ли не е виждал чорба.
До този момент на поляната се чуваше глъч, а след това настана тишина. Всеки ядеше. Чорбата била много вкусна, ама аз нали не ям такова нещо та само си поснимах.
Навигаторката също я опита, а след това отиде да събира кестени за ядене. Много боцкат ей ...
След като приключи всичко хората започнаха да се разотиват. Часът бе към 15.30 и ния се качихме на джиповете и потеглихме към Церецел. Под връх Церия попаднахме на това място,
което доста наподобяваше на масичката и пейките поставени под в. Ком от Злати и тяхния клуб. Е гледката не е така величествена като тази под Ком, но пак бе красиво.
Лудия дето се опитва да лети на ръба на скалата съм аз ...
След като се налюбувахме на гледката се качихме по джиповете
и те весело заподскачаха по отворилата се пред тях магистрала.
Щракнахме за последно гората
защото малко след това се стъмни и не ставаше за снимки. Не след дълго стигнахме до Церецел. Кръчмата не приличаше на нищо, но вътре бумтеше печката, а група мъже пиеха ракийка и гледаха мач от английското първенство. Пържолите, които
ни приготви кръчмаря бяха обаче велики. Унищожихме десетина от тях, по една бира и след това обратно по джиповете. Продължихме по черно до Реброво, а след това по дефилето благополучно се прибрахме в София. И от сега мислим по въпроса кога ли и къде ще е следващия път.
Чакаме го с нетърпение!
Минахме да вземем Пешето после през бензинджийницата и хайде на път. Постарахме се с приказки да разнообразим скучния преход по асфалта, някак неусетно стигнахме до Искрец и излезнахме извън пътя. Мислех, че сме пропуснали красотата на есенната гора, но ни посрещна тази картинка
и бяхме приятно изненадани. Без проблеми зборихме няколко кални места с коловози и стигнахме до Сенко. Кратко посрещане и обратно по джиповете за да не изпуснеме курбана. Аз като градско момче никога не бях присъствал на такъв ритуал и за мен, бе безкрайно интересно. За това в този разказ ще видите повече снимки от това събитие и по-малко от последвалата кратка разходка.
Пътьом на долу се отбихме на една безседка.
Хубави хора са балканджиите. Като например този дето е направил тази безседка. Сам с негов материал и без никакви облаги за него ... просто я построил за да я ползват хората. Евала на такива хора! От нея се разкриваха прекрасни гледки към балкана.
Паркирахме джипките на поляната на, която се намира кръста.
Хората бяха започнали да се събират
а хлапетата тичаха по поляната на воля.
Започнаха да прииждат и джипки. Първа пристигна една фронтерка обута с малатеста кобра.
Малко след това дойде и една Ферозка
като моятаи от нея гордо слезна не кой да е, а попа.
Тука Пеше нещо ме бъзика, че само попове карали като моя джип. Нека се бъзика, ама като чуе, че ще се кара е първа писта да се качи в него
Тази бабка ме порази. Дойде с кучето и си тръгна с него.
А то през цялото време и правеше компания.
Не липсваха и оффроуд звярове като този .. вижте го ... експедиционен багажник и прилични гуми
зорко охраняван от този красавец.
Не лиспваха и преставители на класиката силно присъстващи в региона.
Мъжете кротко си пиеха ракийка и биричка,
докато жените се суетяха покрай приготовлението на трапезата.
Попът запали кандилницата
и ритулалът започна.
После поръси множеството за здраве.
След това казаните с чорба бяха отворени и разсипани по всяка една донесена паница. Започна голямото ядене. А този тук (Сене) са му светнали очите като, че ли не е виждал чорба.
До този момент на поляната се чуваше глъч, а след това настана тишина. Всеки ядеше. Чорбата била много вкусна, ама аз нали не ям такова нещо та само си поснимах.
Навигаторката също я опита, а след това отиде да събира кестени за ядене. Много боцкат ей ...
След като приключи всичко хората започнаха да се разотиват. Часът бе към 15.30 и ния се качихме на джиповете и потеглихме към Церецел. Под връх Церия попаднахме на това място,
което доста наподобяваше на масичката и пейките поставени под в. Ком от Злати и тяхния клуб. Е гледката не е така величествена като тази под Ком, но пак бе красиво.
Лудия дето се опитва да лети на ръба на скалата съм аз ...
След като се налюбувахме на гледката се качихме по джиповете
и те весело заподскачаха по отворилата се пред тях магистрала.
Щракнахме за последно гората
защото малко след това се стъмни и не ставаше за снимки. Не след дълго стигнахме до Церецел. Кръчмата не приличаше на нищо, но вътре бумтеше печката, а група мъже пиеха ракийка и гледаха мач от английското първенство. Пържолите, които
ни приготви кръчмаря бяха обаче велики. Унищожихме десетина от тях, по една бира и след това обратно по джиповете. Продължихме по черно до Реброво, а след това по дефилето благополучно се прибрахме в София. И от сега мислим по въпроса кога ли и къде ще е следващия път.
Чакаме го с нетърпение!
.
.
0887770735
Коментар