Tweet
Имам пристрастие и влечение към Добруджа и Лудогорието. Но, за мой срам не знам каква е разликата. Добруджа си е Добруджа, а в Лудогорието няма нито луди, нито гори, почти де.... Двете области граничат, преливат се и ме се струва, че са едно и също... Вече имаме няколко посещения на коритото на Суха река / Балик, Оногур, Ефрейтор Бакалово/. Преди няколко дни решаваме да разнообразим и потегляме към Долината на Залмоксис. Един цитат:
„Скалните храмове, олтари, подземни галерии и зали на брега на полупресъхналата река засега насочват вниманието към историята на тракогетския герой, мъдрец, лечител, първожрец, цар и бог, Залмоксис. Описвайки похода на персийския цар Дарий срещу скитите (514 г. пр. Хр. ), Херодот твърди, че преди на достигне Истър (Дунав) той покорил гетите, които му оказали най-голяма съпротива и които били най-храбрите и най-справедливите от траките. Те вярвали в безсмъртието (една от причините за несравнимата им храброст) и мислели че не умират, а след смъртта отиват при бог Салмоксис, наричан още Гебелейзис. Всеки пет години избирали по жребий един от тях като пратеник с послания и молби за нуждите си до Салмоксис. За целта поставяли три копия, върху които хвърляли пратеника от височина. Ако умре пронизан, смятали че бога е благосклонен, но ако не умре вината се отправя към него и се избира друг посланик.
Освен това същите траки мятали стрели към небето срещу бога на светкавиците и гърма, вярвайки, че няма друг бог освен Салмоксис. Освен това Херодот научил от гръцките колонисти по Черноморието, че Залмоксис бил роб на известния философ и математик Питагор (втората половина на VІ в. п. Хр.) на о. Самос. Въоръжен с много знания, след като бил освободен от Питагор, Залмоксис забогатял и накрая се завърнал при сънародниците си, където изпъкнал с ерудицията си и изтънчения начин на живот. Изградил си зала (андреон), в която посрещал видните гети, угощавал ги и ги учел, че нито той, нито сътрапезниците му и наследниците им ще умрат, а след смъртта ще отидат в блажено място, където ще тънат в охолство. Същевременно накарал да му напряват подземно жилище, в което се спуснал и живял отделен от света в пълна изолация три години. Траките тъгували и го оплаквали, но на четвъртата година Залмоксис се явил и ги накарал да повярват че е безсмъртен.
Живата културна традиция се изразява в практикуваните и до днес в региона кукерски фестивали, които се смятат за наследство от тракийската обредност, свързана с местното гетско божество Залмоксис”.
Не сме по кандърмите и дългите обмисляния. В събота сутринта ставаме и просто потегляме от Суворово. Около Оборище, по асфалта зеят гигански и дълбоки дупки. Хлътвам в една и деформирам лявата предна джанта. Успокоявам се , че пак по-добре от спукана гума и смело продължаваме напред. Ремонтират пътя Добрич - Силистра. Основателно го ремонтират. С двупластова настилка и щедър банкет. Това малко ни забавя, но като е за добро се трае... Скоро „пускаме котва” срещу пещерата „ Малката Баджалия” между Левски и Войново.
Идвал съм тук преди 17-18 години. Сега има екопътека и указателни табели. С малкото се завираме в дупката.
След около ...-тина метра галерията стават широка колкото средноголяма водосточна тръба, но не че е невъзможно преминаването. Тъй като сме само с едно осветление обаче, /другите две ми направиха кофти номер/ решавам , че е по-благоразумно да дойдем отново. Чувал съм, че по-нанавътре дупката се разширявала и имало маса образувания и други красоти....
При излизането съм малко изнервен. Като всеки нормален човек, не обичавм да се отказвам. Но живота е дълъг. После решавам след седмица-две да направим дубъл на ходенето и се успокоявам. Появяваме се на бял свят доста изцапани. Радко прилича направо на колегата Калчо. Оня, от Ян Бибиян. Уплашвамсе се с жената не вземе да се втвърди и го събличаме по гащи. После продължаваме размотаването.
Цитат:
„Преди повече от 20 г. по сухоречието Табан, явяващо се естествена граница между община Алафатар и община Кайнарджа в област Силистра е рeгистриран уникален скален култов комплекс. Той включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение само на 4 км по бреговете на древната река Табан /Малък Канагьол/в района на с. Стрелково, с. Васил Левски, с. Поп Русаново и с. Кутловица, Силистренско. Сухоречието Табан /Малък Канагьол/ води началото си от Предбалкана и от юг на север пресича Добруджанската лесостеп. Недалеч от гр. Силистра се съединява с р. Канагьол, след което се влива в р. Дунав чрез езерото Гърлица /Буджак/ на румънска територия.
Древните реки, пресъхнали към края на ХVІІІ в., са се врезли дълбоко в сарматските варовици на равнината, при което са образували живописни каньони, пещери и скални изваяния. Тези природни феномени предизвикват любопитството на обитателите на Крайдунавска Добруджа още от дълбока древност. Трако-гетите, усвоили региона около 7 – 5 в. пр. Хр., определено са впечатлени от природните забележителности по р. Табан и по неповторим начин ги втъкават в религиодните си представи. За център на култовите практики избират най-забележителния скален феномен в региона – високия над 20 м скален венец на източния ръкав на р. Табан, в подножието на с. Стрелково, общ. Кайнарджа, обл.Силистра. На това място сухоречието са разширява и образува дълбока котловинна равнина, обрамчена със скали, в които природата е моделирала десетки пещери. Най-впечатляващата и най-голямата сред тях е “Баджалията”. През лятото на 2005 г. са проведени сондажни археологически разкопки на най-значителното от пещерните светилища по Табан, наречено “Баджалията”.
„Баджалията”.... Много е завлядяващо тук. Пълзим като гущери по скалите и се наслаждаваме на гледките.
Култова тракийска яма, преформатирана в звезда:-)
О тук тегли. Сигурно е перспективна. Домрзява ме да си слагам гащеризона обаче. Седи си втвърден като тенекия в багажника:-)
Една обредна плоча... Нщо като площадка за астр. наблюдения.
Хубаво е тук. Е, доста култивирано и се чудя защо никой не му прави реклама. Знаят го сигурно само силистренци и толбухинци... После времето напредва и се заприготвяме за връщане. Деформираната джанта не създава проблеми. Явно не съм уцелил най-дълбоката дупка.
„Скалните храмове, олтари, подземни галерии и зали на брега на полупресъхналата река засега насочват вниманието към историята на тракогетския герой, мъдрец, лечител, първожрец, цар и бог, Залмоксис. Описвайки похода на персийския цар Дарий срещу скитите (514 г. пр. Хр. ), Херодот твърди, че преди на достигне Истър (Дунав) той покорил гетите, които му оказали най-голяма съпротива и които били най-храбрите и най-справедливите от траките. Те вярвали в безсмъртието (една от причините за несравнимата им храброст) и мислели че не умират, а след смъртта отиват при бог Салмоксис, наричан още Гебелейзис. Всеки пет години избирали по жребий един от тях като пратеник с послания и молби за нуждите си до Салмоксис. За целта поставяли три копия, върху които хвърляли пратеника от височина. Ако умре пронизан, смятали че бога е благосклонен, но ако не умре вината се отправя към него и се избира друг посланик.
Освен това същите траки мятали стрели към небето срещу бога на светкавиците и гърма, вярвайки, че няма друг бог освен Салмоксис. Освен това Херодот научил от гръцките колонисти по Черноморието, че Залмоксис бил роб на известния философ и математик Питагор (втората половина на VІ в. п. Хр.) на о. Самос. Въоръжен с много знания, след като бил освободен от Питагор, Залмоксис забогатял и накрая се завърнал при сънародниците си, където изпъкнал с ерудицията си и изтънчения начин на живот. Изградил си зала (андреон), в която посрещал видните гети, угощавал ги и ги учел, че нито той, нито сътрапезниците му и наследниците им ще умрат, а след смъртта ще отидат в блажено място, където ще тънат в охолство. Същевременно накарал да му напряват подземно жилище, в което се спуснал и живял отделен от света в пълна изолация три години. Траките тъгували и го оплаквали, но на четвъртата година Залмоксис се явил и ги накарал да повярват че е безсмъртен.
Живата културна традиция се изразява в практикуваните и до днес в региона кукерски фестивали, които се смятат за наследство от тракийската обредност, свързана с местното гетско божество Залмоксис”.
Не сме по кандърмите и дългите обмисляния. В събота сутринта ставаме и просто потегляме от Суворово. Около Оборище, по асфалта зеят гигански и дълбоки дупки. Хлътвам в една и деформирам лявата предна джанта. Успокоявам се , че пак по-добре от спукана гума и смело продължаваме напред. Ремонтират пътя Добрич - Силистра. Основателно го ремонтират. С двупластова настилка и щедър банкет. Това малко ни забавя, но като е за добро се трае... Скоро „пускаме котва” срещу пещерата „ Малката Баджалия” между Левски и Войново.
Идвал съм тук преди 17-18 години. Сега има екопътека и указателни табели. С малкото се завираме в дупката.
След около ...-тина метра галерията стават широка колкото средноголяма водосточна тръба, но не че е невъзможно преминаването. Тъй като сме само с едно осветление обаче, /другите две ми направиха кофти номер/ решавам , че е по-благоразумно да дойдем отново. Чувал съм, че по-нанавътре дупката се разширявала и имало маса образувания и други красоти....
При излизането съм малко изнервен. Като всеки нормален човек, не обичавм да се отказвам. Но живота е дълъг. После решавам след седмица-две да направим дубъл на ходенето и се успокоявам. Появяваме се на бял свят доста изцапани. Радко прилича направо на колегата Калчо. Оня, от Ян Бибиян. Уплашвамсе се с жената не вземе да се втвърди и го събличаме по гащи. После продължаваме размотаването.
Цитат:
„Преди повече от 20 г. по сухоречието Табан, явяващо се естествена граница между община Алафатар и община Кайнарджа в област Силистра е рeгистриран уникален скален култов комплекс. Той включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение само на 4 км по бреговете на древната река Табан /Малък Канагьол/в района на с. Стрелково, с. Васил Левски, с. Поп Русаново и с. Кутловица, Силистренско. Сухоречието Табан /Малък Канагьол/ води началото си от Предбалкана и от юг на север пресича Добруджанската лесостеп. Недалеч от гр. Силистра се съединява с р. Канагьол, след което се влива в р. Дунав чрез езерото Гърлица /Буджак/ на румънска територия.
Древните реки, пресъхнали към края на ХVІІІ в., са се врезли дълбоко в сарматските варовици на равнината, при което са образували живописни каньони, пещери и скални изваяния. Тези природни феномени предизвикват любопитството на обитателите на Крайдунавска Добруджа още от дълбока древност. Трако-гетите, усвоили региона около 7 – 5 в. пр. Хр., определено са впечатлени от природните забележителности по р. Табан и по неповторим начин ги втъкават в религиодните си представи. За център на култовите практики избират най-забележителния скален феномен в региона – високия над 20 м скален венец на източния ръкав на р. Табан, в подножието на с. Стрелково, общ. Кайнарджа, обл.Силистра. На това място сухоречието са разширява и образува дълбока котловинна равнина, обрамчена със скали, в които природата е моделирала десетки пещери. Най-впечатляващата и най-голямата сред тях е “Баджалията”. През лятото на 2005 г. са проведени сондажни археологически разкопки на най-значителното от пещерните светилища по Табан, наречено “Баджалията”.
„Баджалията”.... Много е завлядяващо тук. Пълзим като гущери по скалите и се наслаждаваме на гледките.
Култова тракийска яма, преформатирана в звезда:-)
О тук тегли. Сигурно е перспективна. Домрзява ме да си слагам гащеризона обаче. Седи си втвърден като тенекия в багажника:-)
Една обредна плоча... Нщо като площадка за астр. наблюдения.
Хубаво е тук. Е, доста култивирано и се чудя защо никой не му прави реклама. Знаят го сигурно само силистренци и толбухинци... После времето напредва и се заприготвяме за връщане. Деформираната джанта не създава проблеми. Явно не съм уцелил най-дълбоката дупка.
Коментар