Tweet
Една сутрин, в първите дни на септември, решихме да видим има ли път до х.Безбог. Отговорът е да - има, но тъй като отдавна има лифт, почти никой не ползва пътя до самата хижа. С лифт е по-бързо, по-лесно и по-евтино. Но както имаше някъде из форума една дефиниция: Офроудът е на трудния, най-бавния и най-скъпия начин да отидеш от точка А до точка Б. 
Тръгнахме от Добринище към лифта (по асфалт), подминахме станцията на лифта отдясно и вече по път без асфалт продължихме напред. По едно време стигнахме до "Петте кьошета"!
Ами сега?
Направо (след по-малко от километър) се стига до бивш детски лагер, от който не е останало много. А ние сме нагоре - по стрелката. Това е верния път!
Пътя е доста приятен, върви в гора и от двете страни само малини и боровинки. Но като наближава хижата става каменист.
Последни метри...
До тук беше офроуда, т.е. возенето. Прилагам и трака. Пътя не е отбелязан на картата, има го само до разклона от първата снимка. Поне на моята версия, която имам.
По-натам, които иска да види Пирин отблизо му трябват здрави обувки и ... малко акъл.
Реших да се кача до връх Безбог. Ето го погледнат от хижата:
Това е "пътеката" към върха -
Няколко снимки и от самия връх:
Ако някой се интересува, имам и тракове на пешеходния участък от хижата до върха. Между другото само аз и още един ентусиаст катерехме камънака до върха. Другите хора по пътеката ходеха до Поповото езеро. Мисля другия път, живот и здраве, и аз така да направя.
Слизам надолу и сядаме в самурая. Вече слизането е по-спокойно, не е като качването.
Има време и за някоя снимка.
Тръгнахме от Добринище към лифта (по асфалт), подминахме станцията на лифта отдясно и вече по път без асфалт продължихме напред. По едно време стигнахме до "Петте кьошета"!
Ами сега?
Направо (след по-малко от километър) се стига до бивш детски лагер, от който не е останало много. А ние сме нагоре - по стрелката. Това е верния път!
Пътя е доста приятен, върви в гора и от двете страни само малини и боровинки. Но като наближава хижата става каменист.
Последни метри...
До тук беше офроуда, т.е. возенето. Прилагам и трака. Пътя не е отбелязан на картата, има го само до разклона от първата снимка. Поне на моята версия, която имам.
По-натам, които иска да види Пирин отблизо му трябват здрави обувки и ... малко акъл.
Реших да се кача до връх Безбог. Ето го погледнат от хижата:
Това е "пътеката" към върха -
Няколко снимки и от самия връх:
Ако някой се интересува, имам и тракове на пешеходния участък от хижата до върха. Между другото само аз и още един ентусиаст катерехме камънака до върха. Другите хора по пътеката ходеха до Поповото езеро. Мисля другия път, живот и здраве, и аз така да направя.
Слизам надолу и сядаме в самурая. Вече слизането е по-спокойно, не е като качването.
Има време и за някоя снимка.
Коментар