Преди няколко дена осъзнах, че Джипката е твърде бяла и гланцирана и реших, че е крайно време да я вкарам в „приличен вид”. Дъждовните дни ми помогнаха да изпълня намерението си. След 25 метра тунел от шипки и сухи храсти по пътя за баирчетата при Камбаните я татуирах прилично. И с моя приятел, със свинско удоволствие, започнахме да се уриваме в мочурищата. Снимките са за предястие. След като пообработя малко клипчета, ще пусна линкове.
В началото.


Към тунела

Ще газим

Чакам ви на върха!


Приятелят затъна. Отивам да го вадя!

Ко напраи уаааааа?!

`Стървах прасието уааааааа.



Някой взе ли въже? Не
. Като истински българи пробвахме с въже от простор
. Учудващо
- `ЗЛЕЗЕ!

Но прегря
. И понеже няма блато без вода- напоихме коня.

Шарките на победата.

Чувам шум?! ATV?! Може би още един кандидат за кална баня? Махаме предупредително- не спира
. Цената на самонадеяността.

Пасажерските колани наистина спасяват!

Хипопотами на сушата.

Кал на хоризнота
Веднага ще я пробвам!

Лепкаво беше!

Ще прощаваш- пооцапах те. Тръгвам. Среща- на автомивката.
В началото.
Към тунела
Ще газим

Чакам ви на върха!
Приятелят затъна. Отивам да го вадя!
Ко напраи уаааааа?!
`Стървах прасието уааааааа.

Някой взе ли въже? Не



Но прегря

Шарките на победата.

Чувам шум?! ATV?! Може би още един кандидат за кална баня? Махаме предупредително- не спира


Пасажерските колани наистина спасяват!
Хипопотами на сушата.
Кал на хоризнота

Лепкаво беше!
Ще прощаваш- пооцапах те. Тръгвам. Среща- на автомивката.
Коментар