Tweet
Здравейте,
Преди почти 2 години качихме връх Звездец, което ми се стори като много високо място тогава. Но алчното човешко око веднага забеляза в далечината един по-висок връх - Етрополска баба. Включих си го в списъка за задължително посещаване. В събитието на Ленд Роувър България през октомври 2021 мисля, не можах да се включа по разни причини. Тази неделя, въоръжен с малко повече опит и доста повече смелост от необходимото, реших, че е време да пробваме прочутия маршрут от прохода Арабаконак до Златишки проход. Разбира се, имахме и трака на колегата Иван, за да се подсигурим.
Новите гуми също искаха да бъдат изпробвани. Участъка в гората беше много приятен с малки изключения - имаше обрасло и изровено на места (от разклона за Звездец до билото). Но пък си похапнахме горски ягодки. Посетихме хижа Чавдар, изпихме по кафе с хижаря и продължихме. На паметника се спряхме да похапнем и да разгледаме. След това се отправихме към връх Етрополска баба, гвоздеят на деня. Продължихме с маршрута, като пътят постепенно ставаше все по- каменист и друсащ. Около връх Мургана (над едноименната хижа) се отбихме от пътя, за да видим хубаво рудника долу - малкия много се радваше да гледа камионите и багерите. За мен беше чудесно преживяване - простор, уникални панорами, хладина 23 градуса, лек ветрец, кончета, кравички и никакви хора. Какво повече му е нужно на човек... Вероятно пак бих минал в бъдещето някога. Предполагам доста от вас са го минавали и няма да е от особен интерес, но реших да споделя.
И малко снимки и клипчета, като голямото видео още се обработва: https://youtube.com/shorts/wo2UFGPNsL0?feature=share , https://youtube.com/shorts/UnlgNTEKETg?feature=share .
Преди почти 2 години качихме връх Звездец, което ми се стори като много високо място тогава. Но алчното човешко око веднага забеляза в далечината един по-висок връх - Етрополска баба. Включих си го в списъка за задължително посещаване. В събитието на Ленд Роувър България през октомври 2021 мисля, не можах да се включа по разни причини. Тази неделя, въоръжен с малко повече опит и доста повече смелост от необходимото, реших, че е време да пробваме прочутия маршрут от прохода Арабаконак до Златишки проход. Разбира се, имахме и трака на колегата Иван, за да се подсигурим.
Новите гуми също искаха да бъдат изпробвани. Участъка в гората беше много приятен с малки изключения - имаше обрасло и изровено на места (от разклона за Звездец до билото). Но пък си похапнахме горски ягодки. Посетихме хижа Чавдар, изпихме по кафе с хижаря и продължихме. На паметника се спряхме да похапнем и да разгледаме. След това се отправихме към връх Етрополска баба, гвоздеят на деня. Продължихме с маршрута, като пътят постепенно ставаше все по- каменист и друсащ. Около връх Мургана (над едноименната хижа) се отбихме от пътя, за да видим хубаво рудника долу - малкия много се радваше да гледа камионите и багерите. За мен беше чудесно преживяване - простор, уникални панорами, хладина 23 градуса, лек ветрец, кончета, кравички и никакви хора. Какво повече му е нужно на човек... Вероятно пак бих минал в бъдещето някога. Предполагам доста от вас са го минавали и няма да е от особен интерес, но реших да споделя.И малко снимки и клипчета, като голямото видео още се обработва: https://youtube.com/shorts/wo2UFGPNsL0?feature=share , https://youtube.com/shorts/UnlgNTEKETg?feature=share .
Коментар