Tweet
Все едно пъпът ни е хвърлен в Родопите. Само да ни изпусне човек за малко и вече сме се юрнали натам ... 
Този път реших да комбинирам познати места с некарани досега от нас маршрути. Една предварителна консултация с Владо (vnsh) ми спести набутване в участък, където било малце тесничко за АТВ-та с размери на малък камион ...
След леко забавяне поради внезапно възникнали и неотложни семейни дела успяхме да стартираме близо час и половина - два след първоначално планираното време.
По магистралата този път за разнообразие ни задминаваха само наистина бързащите коли. Патрулът си се носеше със съвсем прилична скорост. Е, естествено, че отговори на натиснатия педал със съответстващ апетит, ама то там пълното щастие ...
Влязохме в гората над Храбрино.
На места пътят вероятно става интересен при по-калничко време. Но на този сух терен трасето си беше направо софт.
По някое време пред нас червеният на картата път, по който бях теглил маршрута, леко взе да прилича по-скоро на пътека.
Не че другото разклонение на Y-образното кръстовище не беше като магистрала, ама то беше маркирано със синьо - за АТВ. А не! Трябва да има ред. Щом десният път е маркиран за 4х4, значи караме оттам ...
Все пак, метнахме едно око напред за да вземем не се набутаме слепешката в някое приключенийце. Заключението беше, че става за линейки ...
И си подкарахме. Очевидно беше, че този участък отдавна не е използван от джипове и гората беше взела да си го прибира обратно, ...
което наложи малко навигаторски фитнес.
Където може се заобикаля, а където не става си имаме разни играчки за разчистване на път ...
Не след дълго отново си излязохме на горска магистрала, около която си имаше и някои екстри, бързо забелязани от зоркото око на навигатора ...
Времето се опитваше да ни сплаши малко със сгъстяващи се от време на време облаци, но някакси не успя да ни впечатли.
По някое време пред нас възникна леко баирче, на което се виждаха стълбовете на ски-влек. Я, това да не би да е прочутата писта на Бяла Черква с наклони над 45 градуса?
Поне това, което ни беше на пътя, пропусна да ни впечатли с каквото и да било.
С бодра разходкажийска стъпка се изнесохме нагоре и си продължихме по набелязания маршрут в посока Персенк.
Приятно горско пътче ...
а покрай него има какво? Малинааак! А малинакът е нещо, което не подминаваме току-така, ако сме излезли на разходка ...
Хайде една дежурна снимка на шведското всъдеходче ...
Прочетохме табелата за стария римски път, ама от форума имах смътен спомен за тема от ендуро разходка, в която се споменаваше, че пътят в един момент ставал възтесничък за джипове. Този път решихме да не проверяваме на място и хванахме другото разклонение.
Тук GPS-ът ни сви един номер, който от версия 4.70 насам изглежда да му е от любимите. Като стигнеш до някое Т- или У-образно кръстовище, картата ти врътва маршрута в грешната посока, а след известно разстояние те кара да направиш обратен завой, да се върнеш до кръстовището и да продължиш вече в правилната посока.
Ако си го набил на по-едър мащаб (примерно 80 м), в един момент гледаш, че на кръстовището маршрутът ти върви и наляво, и надясно, което е дразнещо, особено, ако кръстовището не е от по-забележителните и не си наясно предварително накъде е правилната посока.
В случая му показахме комбинация от 3 пръста и продължихме по верния път.
Малко по-нататък - приятно изглеждаща чешма с впечатляващ дебит ...
за която благодарим на туристическо дружество "Хеброс" - Димитровград!
В тази част на маршрута имаше доста такива участъци ...
Стръскахме се яко. И не само ние, както се оказа след ден-два ...
Май следващия път по това трасе няма да е скоро. От другата страна, покрай "Чудните мостове" и Глухите камъни май беше по-мекичко.
Кой питаше за точността на картите?
Ами, пътят си го има на картата, ама напреки му се е опнала ограда с порта и това - в по-лекия случай. Защото преградата може да е и във вид на картофена нива ...
Този път не ни се налагаше да си търсим ново трасе. Просто констатирахме подробност от пейзажа.
Караме си към Беден и гледаме какви са ги свършили тия хаирсъзи джипарите. Като надълбали едни коловози, като намятали едни дървета където и както им падне ...
Че и едни улеи наиздълбали по склоновете - поне 6-7 за има-няма километър ...
Има, разбира се, и далеч по-приятни гледки.
И отново камъни ...
Този път ги приемам по-спокойно, защото се вижда ясно, че с тях са запълнени доста дълбоките улеи, изровени от водата.
Та така, лека-полека слязохме на асфалта под с. Беден и оттам бързичко се изнесохме към базовия лагер в хотел "Смилен" в Смолян.
Този път реших да комбинирам познати места с некарани досега от нас маршрути. Една предварителна консултация с Владо (vnsh) ми спести набутване в участък, където било малце тесничко за АТВ-та с размери на малък камион ...
След леко забавяне поради внезапно възникнали и неотложни семейни дела успяхме да стартираме близо час и половина - два след първоначално планираното време.
По магистралата този път за разнообразие ни задминаваха само наистина бързащите коли. Патрулът си се носеше със съвсем прилична скорост. Е, естествено, че отговори на натиснатия педал със съответстващ апетит, ама то там пълното щастие ...
Влязохме в гората над Храбрино.
На места пътят вероятно става интересен при по-калничко време. Но на този сух терен трасето си беше направо софт.
По някое време пред нас червеният на картата път, по който бях теглил маршрута, леко взе да прилича по-скоро на пътека.
Не че другото разклонение на Y-образното кръстовище не беше като магистрала, ама то беше маркирано със синьо - за АТВ. А не! Трябва да има ред. Щом десният път е маркиран за 4х4, значи караме оттам ...
Все пак, метнахме едно око напред за да вземем не се набутаме слепешката в някое приключенийце. Заключението беше, че става за линейки ...
И си подкарахме. Очевидно беше, че този участък отдавна не е използван от джипове и гората беше взела да си го прибира обратно, ...
което наложи малко навигаторски фитнес.
Където може се заобикаля, а където не става си имаме разни играчки за разчистване на път ...
Не след дълго отново си излязохме на горска магистрала, около която си имаше и някои екстри, бързо забелязани от зоркото око на навигатора ...
Времето се опитваше да ни сплаши малко със сгъстяващи се от време на време облаци, но някакси не успя да ни впечатли.
По някое време пред нас възникна леко баирче, на което се виждаха стълбовете на ски-влек. Я, това да не би да е прочутата писта на Бяла Черква с наклони над 45 градуса?
Поне това, което ни беше на пътя, пропусна да ни впечатли с каквото и да било.
С бодра разходкажийска стъпка се изнесохме нагоре и си продължихме по набелязания маршрут в посока Персенк.
Приятно горско пътче ...
а покрай него има какво? Малинааак! А малинакът е нещо, което не подминаваме току-така, ако сме излезли на разходка ...
Хайде една дежурна снимка на шведското всъдеходче ...
Прочетохме табелата за стария римски път, ама от форума имах смътен спомен за тема от ендуро разходка, в която се споменаваше, че пътят в един момент ставал възтесничък за джипове. Този път решихме да не проверяваме на място и хванахме другото разклонение.
Тук GPS-ът ни сви един номер, който от версия 4.70 насам изглежда да му е от любимите. Като стигнеш до някое Т- или У-образно кръстовище, картата ти врътва маршрута в грешната посока, а след известно разстояние те кара да направиш обратен завой, да се върнеш до кръстовището и да продължиш вече в правилната посока.
Ако си го набил на по-едър мащаб (примерно 80 м), в един момент гледаш, че на кръстовището маршрутът ти върви и наляво, и надясно, което е дразнещо, особено, ако кръстовището не е от по-забележителните и не си наясно предварително накъде е правилната посока.
В случая му показахме комбинация от 3 пръста и продължихме по верния път.
Малко по-нататък - приятно изглеждаща чешма с впечатляващ дебит ...
за която благодарим на туристическо дружество "Хеброс" - Димитровград!
В тази част на маршрута имаше доста такива участъци ...
Стръскахме се яко. И не само ние, както се оказа след ден-два ...
Май следващия път по това трасе няма да е скоро. От другата страна, покрай "Чудните мостове" и Глухите камъни май беше по-мекичко.
Кой питаше за точността на картите?
Ами, пътят си го има на картата, ама напреки му се е опнала ограда с порта и това - в по-лекия случай. Защото преградата може да е и във вид на картофена нива ...
Този път не ни се налагаше да си търсим ново трасе. Просто констатирахме подробност от пейзажа.
Караме си към Беден и гледаме какви са ги свършили тия хаирсъзи джипарите. Като надълбали едни коловози, като намятали едни дървета където и както им падне ...
Че и едни улеи наиздълбали по склоновете - поне 6-7 за има-няма километър ...
Има, разбира се, и далеч по-приятни гледки.
И отново камъни ...
Този път ги приемам по-спокойно, защото се вижда ясно, че с тях са запълнени доста дълбоките улеи, изровени от водата.
Та така, лека-полека слязохме на асфалта под с. Беден и оттам бързичко се изнесохме към базовия лагер в хотел "Смилен" в Смолян.
Коментар