Здравейте,
Вчера по некое време към обяд аз и един приятел решихме да отидем да си направим купона на заслон "Синята Стрела", за който се тръгва от разклона за Плана по пътя Бистрица-Самоков от обръщалото на рейсовете. Маршрута сигурно е познат на доста от вас. Бутнахме две раници в багажника на джипката и тръгнахме.
Не бяхме минали и 500 метра когато приятелчето запалено фотографче ме накара да спра насред нищото да си снимал.
Съответно тук прилагам някой от неговите творби 

Като се качихме малко по-нагоре последва и тази снимка.

Стигнахме до мястото откъдето снимахме следния пейзаж.

Там има два заслона, които са сравнително нови, единия е 2001 година, а другия е 2008. Заслончетата са си прилични и когато стигнахме до едно от тях видяхме тези дръвчета нарязани пред огнището...

И така без да му мислим много хванах брадвата и почнах да подготвям огъня.

Навътре в гората беше следната приказка.

Заслончето от малко по-далече.

Съответно спахме там в по-новия заслон след изконсумирането на разни главопремахващи неща. На другия ден след като направихме една оборка на боклука в района, почистихме заслона и нацепихме дърва за печката в него, решихме да се качим с джипката малко по-нагоре да видим пътя до къде ще ни отведе.

И стигнахме до "Казана".

Където заварихме по-голямото братче на моето Нисанче.

Помислих си, че е колега от форума, но уви се оказаха некви дето си берат боровинки, които или щяха да ги затварят в буркани да има за много години напред или да ги варят на ракия, макар, че то е ясно, че ще се продават на женския пазар за по 10 лева/килото.
А това е приятелчето с фотоапаратчето, което му свих за да му направя една снимка. То си и личи, че аз съм снимал.

Помотахме се още малко тръгнахме да слизаме надолу. И слизайки по този нетруден път по едно време усещам, че нещо много яко почва да стърже по джипката
и не мога да разбера какво е.
Спрях след няколко метра и почнах да го гледам, гледам и накрая какво да видя.
Амчи то цялата ми гума влезнала в калника и почнала да го подстригва лека полека. Почнах да го мисля защо е станало така и накрая го измислих
установих, че целия заден мост се е преместил малко по-назад от колкото трябва да е и затова гумата опира в калника, но защо се беше преместил тепърва гледах и гадаех.
След като залегнах под джипката и установих, че ми се е ступило ТОВА


Най-горния лист на ресьора, който държи всичките и от там е тръгнало цялото изкривяване на моста. Почнах да го мисля, да звъня на разни хора да кажат некоя идейка. Сложих му едно трупче да го подпра, точно на 10 метър т'ва трупче падна. Мислих го, мислих го и накрая
смених гумата с резервната.


Малко тая гумичка му седеше грозно, но спря да опира в калника понеже беше по-малка от останалите, макар да се води същия размер, явно от грайфера. И така лека полека се дотътрихме до хасвалт, където със скорост от 20-30 се заприбирахме накуцвайки към София. Просто виждах как джипката ми се движи настрани. И така лека полека с много псуване от моя страна и от страна на другите шофьори зад мене, които се чудеха защо ли карам бавно предполагам, макар, че никой не ми е давал зор, явно малката гумичка се е виждала много добре отзад и им е било ясно що карам толко бавно. И така сега си паркирах джипката пред блока и останал без пукнат лев ще се чудя какво да го правя.

Но иначе разходката си беше готина, стига да не се беше случвало това накрая. Само не разбрах как се случи, нито съм попадъл в по-голяма дупка нещо, ни коловози нищо, просто по едно време както си карах и имаше гррр.
И така са трябва да се намират пари да се прави джипката. До другата разходка.
Вчера по некое време към обяд аз и един приятел решихме да отидем да си направим купона на заслон "Синята Стрела", за който се тръгва от разклона за Плана по пътя Бистрица-Самоков от обръщалото на рейсовете. Маршрута сигурно е познат на доста от вас. Бутнахме две раници в багажника на джипката и тръгнахме.

Не бяхме минали и 500 метра когато приятелчето запалено фотографче ме накара да спра насред нищото да си снимал.


Като се качихме малко по-нагоре последва и тази снимка.
Стигнахме до мястото откъдето снимахме следния пейзаж.
Там има два заслона, които са сравнително нови, единия е 2001 година, а другия е 2008. Заслончетата са си прилични и когато стигнахме до едно от тях видяхме тези дръвчета нарязани пред огнището...

И така без да му мислим много хванах брадвата и почнах да подготвям огъня.

Навътре в гората беше следната приказка.
Заслончето от малко по-далече.
Съответно спахме там в по-новия заслон след изконсумирането на разни главопремахващи неща. На другия ден след като направихме една оборка на боклука в района, почистихме заслона и нацепихме дърва за печката в него, решихме да се качим с джипката малко по-нагоре да видим пътя до къде ще ни отведе.
И стигнахме до "Казана".
Където заварихме по-голямото братче на моето Нисанче.
Помислих си, че е колега от форума, но уви се оказаха некви дето си берат боровинки, които или щяха да ги затварят в буркани да има за много години напред или да ги варят на ракия, макар, че то е ясно, че ще се продават на женския пазар за по 10 лева/килото.

А това е приятелчето с фотоапаратчето, което му свих за да му направя една снимка. То си и личи, че аз съм снимал.

Помотахме се още малко тръгнахме да слизаме надолу. И слизайки по този нетруден път по едно време усещам, че нещо много яко почва да стърже по джипката

Спрях след няколко метра и почнах да го гледам, гледам и накрая какво да видя.

Амчи то цялата ми гума влезнала в калника и почнала да го подстригва лека полека. Почнах да го мисля защо е станало така и накрая го измислих

След като залегнах под джипката и установих, че ми се е ступило ТОВА


Най-горния лист на ресьора, който държи всичките и от там е тръгнало цялото изкривяване на моста. Почнах да го мисля, да звъня на разни хора да кажат некоя идейка. Сложих му едно трупче да го подпра, точно на 10 метър т'ва трупче падна. Мислих го, мислих го и накрая

Малко тая гумичка му седеше грозно, но спря да опира в калника понеже беше по-малка от останалите, макар да се води същия размер, явно от грайфера. И така лека полека се дотътрихме до хасвалт, където със скорост от 20-30 се заприбирахме накуцвайки към София. Просто виждах как джипката ми се движи настрани. И така лека полека с много псуване от моя страна и от страна на другите шофьори зад мене, които се чудеха защо ли карам бавно предполагам, макар, че никой не ми е давал зор, явно малката гумичка се е виждала много добре отзад и им е било ясно що карам толко бавно. И така сега си паркирах джипката пред блока и останал без пукнат лев ще се чудя какво да го правя.


Но иначе разходката си беше готина, стига да не се беше случвало това накрая. Само не разбрах как се случи, нито съм попадъл в по-голяма дупка нещо, ни коловози нищо, просто по едно време както си карах и имаше гррр.

И така са трябва да се намират пари да се прави джипката. До другата разходка.
Коментар