Своеобразно продължение на тази тема. Посещават се за един ден с обикновена кола. Този път долу на картата обаче в момента е затворен, а Google Maps не знаеше за това. Набутахме се в него, щото отклонението от там за посещение на Божия мост, макар и черен път, било по-добро според разни патриотично-туристически блогове, но не стигнахме до отклонението - шосето беше преградено от строителни машини и лошо гледащи бачкери (сетих се за "Ембака и Легионера" на магистрала Струма и реших да не настояваме да преминем):
Върнахме се в село Лиляче и се сетихме,че има и други атракциЙ в района, например "Скален лабиринт Пешкето" и "Кадин вир" (за които не открих тема във форума).
За скалния лабиринт има дървени указателни табели в селото, до... дълбоката кал където оставихме колата и минахме 50-100 метра пеша. Нямаше да го открием, защото е това - означено с червената стрелка на долната снимка. А за да се стигне до него трябва да се премине през реката, която на означеното с жълта стрелка място се разлива в бая широко и дълбоко блатце:
Докато се оглеждахме, внезапно изникна едно десетинагодишно момче: "Пещерата ли търсите? Можем да ви заведем тама, èлате !" Очарователен диалект , върна ме 35 г. назад, когато съм служил в казармата с такива, по-големи разбира се, а и във всяко село беше пълно с такива деца. Русо, със сини очи, "от тука съм си, от селОто, сега съм почивка, инак учим на Враца у един пансион, че нема кой да ме вози секи ден". "Изчезващия вид на българския селянин". Нарушавам хронологията с една негова случайна снимка:
"Емануел Красимиров Димитров" - гордо си рецитира имената. "Да ! Знам !" - отговаря на въпрос на жена ми знае ли, че това е другото име на Господ.
Та, ако не срещнете въпросния Емануел (или "Емил, така ми викат на село"), ориентирът е това - беседка с барбекю, преди да се изкачите на възвишението с нея, има брод с камъни през рекичката, която на това място не е блатиста:
Като преминете реката пак нищо не подсказва какво се крие под тези камъни:
Върнахме се в село Лиляче и се сетихме,че има и други атракциЙ в района, например "Скален лабиринт Пешкето" и "Кадин вир" (за които не открих тема във форума).
За скалния лабиринт има дървени указателни табели в селото, до... дълбоката кал където оставихме колата и минахме 50-100 метра пеша. Нямаше да го открием, защото е това - означено с червената стрелка на долната снимка. А за да се стигне до него трябва да се премине през реката, която на означеното с жълта стрелка място се разлива в бая широко и дълбоко блатце:
Докато се оглеждахме, внезапно изникна едно десетинагодишно момче: "Пещерата ли търсите? Можем да ви заведем тама, èлате !" Очарователен диалект , върна ме 35 г. назад, когато съм служил в казармата с такива, по-големи разбира се, а и във всяко село беше пълно с такива деца. Русо, със сини очи, "от тука съм си, от селОто, сега съм почивка, инак учим на Враца у един пансион, че нема кой да ме вози секи ден". "Изчезващия вид на българския селянин". Нарушавам хронологията с една негова случайна снимка:
"Емануел Красимиров Димитров" - гордо си рецитира имената. "Да ! Знам !" - отговаря на въпрос на жена ми знае ли, че това е другото име на Господ.
Та, ако не срещнете въпросния Емануел (или "Емил, така ми викат на село"), ориентирът е това - беседка с барбекю, преди да се изкачите на възвишението с нея, има брод с камъни през рекичката, която на това място не е блатиста:
Като преминете реката пак нищо не подсказва какво се крие под тези камъни:
Коментар