Над селото, където ми е вилата има едни голи баири наречени от местните „Камъка“ . Карал съм си често „джипката“ там, няма кой знае какво да се види, но става за тренировки. Мястото е зло и негостоприемно земе и лете, но пролет и есен става.
Тази година е странна във всяко едно отношение и времето не прави изключение за това направихме поход миналия месец. Времето беше нормално към приятно, предположихме, че няма много змии(което беше вярно).
Учасниците в похода бяхме аз и осем годишния ми син. Щерката липсваше защото от както навърши 18 има други заетости. Както и да е...
Така изглежда терена. Целта ни беше да се изкачим на най-високата точка видима от селото да погледнем какво има отвъд, да открием ядливи плодове, да потърсим вода, да устроим лагер и да наготвим супа на ракетна печка със събрано от природата гориво и други, които няма да споменавам тук. Най- общо казано разходка.
Тук сме на средата на пътя.
Остава ни още толкова до целта.
На оградените места възнамеряваме да направим лагер. Сянка другаде няма, а слънцето напича.
По пътя намерихме диви лук и круши.
Мястото за лагер.
Обезопасяването (да не пламне пожар)
Горивото и обоза.
Главния готвач и яденето. Естествено за по лесно използвахме разтворима супа, но сготвена от малкия саморъчно и горе е много по вкусна от колкото у дома.
После пътя на долу беше лесен.
Не съм снимал всичко (рядко нося апарат и не съм сръчен с него) , а и това е първия ми опит да пиша подобно нещо за това моля за снизхождение!
Тази година е странна във всяко едно отношение и времето не прави изключение за това направихме поход миналия месец. Времето беше нормално към приятно, предположихме, че няма много змии(което беше вярно).
Учасниците в похода бяхме аз и осем годишния ми син. Щерката липсваше защото от както навърши 18 има други заетости. Както и да е...
Така изглежда терена. Целта ни беше да се изкачим на най-високата точка видима от селото да погледнем какво има отвъд, да открием ядливи плодове, да потърсим вода, да устроим лагер и да наготвим супа на ракетна печка със събрано от природата гориво и други, които няма да споменавам тук. Най- общо казано разходка.
Тук сме на средата на пътя.
Остава ни още толкова до целта.
На оградените места възнамеряваме да направим лагер. Сянка другаде няма, а слънцето напича.
По пътя намерихме диви лук и круши.
Мястото за лагер.
Обезопасяването (да не пламне пожар)
Горивото и обоза.
Главния готвач и яденето. Естествено за по лесно използвахме разтворима супа, но сготвена от малкия саморъчно и горе е много по вкусна от колкото у дома.
После пътя на долу беше лесен.
Не съм снимал всичко (рядко нося апарат и не съм сръчен с него) , а и това е първия ми опит да пиша подобно нещо за това моля за снизхождение!
Коментар