Tweet
Здравейте.Силно повлиян от разходката на колегите за днес,си спомних че все не успявам да прескоча Стара планина през ново място.Колегата Търтей спомена,че минава през Войнеговци за Бакьово и аз със двама пасажери тръгнахме още в 8.30 сутринта.Маршрута трябваше да е лек,за мен не беше.Това е разминаване в гледните точки
.15 километра ги взех за два часа и половина.Дрането на новта боя вече не е проблем...одрана е."Лек" десен наклон на пътя в посока пропастта без малко да ме откаже,но не можа...нямаше как да се върна вече.Единствено ме топлеше,че някъде наблизо колегите се подготвят за разходка и с удоволствие ще се впуснат в малка спасителна операция.
Отпуснахме се след тежкия за мен преход и се чух с колегите по радиостанцията.Те току потегляха и аз обнадежден,че има връзка с тях и че са наблизо,мълком взех решение да не се прибираме по асвалт.Един от маршрутите ,които не бях обхождал в района е Ябланица-Врачеш.Млъкнах и тръгнах по асвалт до Ябланица.Адвокатката и брат и бяха спокойни ,че се движат по асвалт и идея си нямаха,че София е в обратната посока.На кръстовището за връх Мургаш и с.Врачеш спрях за лека закуска.Спътниците ми вече виждайки,че няма асвалт,се досещаха,че съм решил нещо подло,но какво да направят,мълчат и закусват..само тихичко нещо си коментираха.Реших днес да е село Врачеш,яз.Бебреш и връх Витиня.В сравнение от първата разходка,този път си беше направо магистрала.Взех го само на задно и на един дъх.
След прекрасната среща с галопиращи коне,след незабравимите погледи на дивия заек,се спрях до реката Чешковица до Врачешкия манасти.То в момента не е река а поточе,но пълно с малки мренки и рачета.Изненадан бях от това.Потеглихме през селото да до яз.Бебреш.По чашка кафе и леко към виадукта.При вида на магистрала,бързо ме обзе мисълта да удължа удоволствието от разходката и хванах по стария път към връх Витиня,покрай мястото,където са катастрофирали Гунди и Котков.Видяхме преди това людете,които си търсят белята по по различен от нас начин,скачаха с бънджи.Щом им е приятни ОК,на мен по -приятно ми е да ги гледам.
Прибрах се с положителна емоция от деня и с джип,който отново не е девствен-разбирай надран.Сега спокойно обаче мога да го ползвам както преди.
.15 километра ги взех за два часа и половина.Дрането на новта боя вече не е проблем...одрана е."Лек" десен наклон на пътя в посока пропастта без малко да ме откаже,но не можа...нямаше как да се върна вече.Единствено ме топлеше,че някъде наблизо колегите се подготвят за разходка и с удоволствие ще се впуснат в малка спасителна операция.Отпуснахме се след тежкия за мен преход и се чух с колегите по радиостанцията.Те току потегляха и аз обнадежден,че има връзка с тях и че са наблизо,мълком взех решение да не се прибираме по асвалт.Един от маршрутите ,които не бях обхождал в района е Ябланица-Врачеш.Млъкнах и тръгнах по асвалт до Ябланица.Адвокатката и брат и бяха спокойни ,че се движат по асвалт и идея си нямаха,че София е в обратната посока.На кръстовището за връх Мургаш и с.Врачеш спрях за лека закуска.Спътниците ми вече виждайки,че няма асвалт,се досещаха,че съм решил нещо подло,но какво да направят,мълчат и закусват..само тихичко нещо си коментираха.Реших днес да е село Врачеш,яз.Бебреш и връх Витиня.В сравнение от първата разходка,този път си беше направо магистрала.Взех го само на задно и на един дъх.
След прекрасната среща с галопиращи коне,след незабравимите погледи на дивия заек,се спрях до реката Чешковица до Врачешкия манасти.То в момента не е река а поточе,но пълно с малки мренки и рачета.Изненадан бях от това.Потеглихме през селото да до яз.Бебреш.По чашка кафе и леко към виадукта.При вида на магистрала,бързо ме обзе мисълта да удължа удоволствието от разходката и хванах по стария път към връх Витиня,покрай мястото,където са катастрофирали Гунди и Котков.Видяхме преди това людете,които си търсят белята по по различен от нас начин,скачаха с бънджи.Щом им е приятни ОК,на мен по -приятно ми е да ги гледам.
Прибрах се с положителна емоция от деня и с джип,който отново не е девствен-разбирай надран.Сега спокойно обаче мога да го ползвам както преди.
Догодина,след свинския лов,ако адвокатката каже,пак боя.
Аз не видях да и има нещо на боята 
.
!
А както винаги и снимковия материал е на ниво. 
...но.. това няма значение 
Коментар