Tweet
Не обичаме да ни остават недовършени работи, особено когато става дума за разходки. 
Та затова при първа възможност се метнахме на Патрула и тръгнахме да си довършим маршрута на майската разходка в Родопите, която прекъснахме принудително поради протеклия резервоар.
Първоначално се чудех дали да не направим една нощувка в района на Беланташ, обаче после решихме, че така разходката ще се проточи доста, а, за съжаление, нямахме толкова време на разположение.
Този път бяхме сами. С компания пътуването е по-забавно, но и соловите изпълнения си имат хубави страни. Не се притесняваш, че честите спирания за снимки могат да досадят на компанията. Като видиш подходящ участък от пътя можеш да натиснеш по-яко газта без угризения, че тези зад тебе ще потънат в облаци прах.
Първият етап от разходката беше по познат маршрут. Влязохме в планината малко след Асеновград и се понесохме в посока Смолян през Добростан, Мостово, Лъки.
Този път в Добростан вместо в ляво, по "царския" път, хванахме вдясно, по един път, отбелязан на картата със синьо (АТВ).
Разбира се, както доста често се случва, пътищата, маркирани като моторджийски или за АТВ, са си в същност нормални черни пътища, проходими и за автомобили 4х4.
В този участък нямаше нищо особено за отбелязване с изключение на това, че точно преди да излезе на асфалта, пътят минава в район, където има някакви стопански (?!?) постройки. Няма никакви огради, забрани и т.п., но точно на излизането на асфалта е изграден нещо като портал, на който има бариера. В случая катинарът й беше отключен, но човекът, който се появи, каза че вечер се заключва.
Този път не ходихме до Беланташ, а направо свихме към Мостово.
Ето го и него, кацнало на отсрещния баир.
Брррр, бая височко си е тук! Зимно време като падне сняг придвижването по този път май става интересно ...
Спускаме се в долината, а след това продължаваме покрай черквата ...
Опа! Пътят ни е преграден от бус. Разтоварва някаква група туристи ...
Съдейки по доловените викове май са чужденци. Може би се канят да се качат пеша до Беланташ. Както и да е. Изчакваме ги спокойно да се разтоварят и бусът да се дръпне назад за да ни направи път.
След това с мръсна газ се мятаме в коритото на реката ...
и вдигаме яко вода, част от която се стоварва обратно върху джипа. Кеф!!! Жегата вече се усеща ...
Това ни е пътят нагоре ...
Защо ли по него срещнахме не една и две захвърлени автомобилни гуми?!?
Тръгваме да се катерим нагоре обаче доста скоро навигаторката дава команда "Стой! Малини". Верно има доста!
На места може да береш направо през прозореца, но може и да слезеш, ако не те мързи ...
След похапването бързо катерим нагоре към билото и не след дълго сме там. Кратка спирка за да се полюбуваме на гледката и ...
После поемаме спускането към Белица.
Ето го и гадничкият сипей ...
Това място някакси не ме кефи и подхождам към него с по-ниска скорост. И добре правя. Тъкмо влизам в първия завой и скачам на спирачката. Дъждовете през изминалата седмица са поработили добре тук. Малко пред мен лявата част на пътя е подкопана, а в дясната се е натрупала купчина ситни камъни, свлечени по стръмния склон. На 15-на метра след него - още едно свличане. По-малко.
Ситуацията не ми харесва, ама никак ...
Не е като да не мога да кача десните гуми на натрупаната купчина камъчета, а левите да прекарам покрай изровеното. Ама нещо не ми е уютно! А дали подкопаният път ще издържи 2-та тона и половина?!? А дали купчината камъни в дясната част няма да плъзне джипа наляво, към голия склон?!?
И докато се почесвам по главата и се чудя, погледът ми попада върху нещо, което моментално предопределя решението ми. На снимката хич не си личи, обаче пътят под острия завой беше преграден от свлечена купчина ситни камъчета ...
Т.е., след като евентуално преодолея пропадналия участък, ще трябва да мина и през тази купчина, която е оформила приличен страничен наклон. Страничен наклон? Върху рохкава нестабилна основа? А не, благодаря!
Моментално решавам, че няма нито една сериозна причина този път да преодолявам страха си от стръмни голи склонове и да поемам риска да изпробвам здравината на клетката и да тотализирам колата.
Героичните подвизи ще ги оставим за друг път, а сега ще бъда страхлив и ще направя кръгом!
Карам внимателно назад, докато не се върнах на участък , където между пътя и стръмния склон надолу имаше някое и друго по-солидно дърво, а отдясно е малко по-полегато. Десен волан, дърпам блокажа, газ на задна и Патрулът се изкатерва заднишком по стръмния скат над пътя. След това не е проблем да обърна обратно.
Газ обратно към билото. А там, покрай това чакало ...
Катерим по стръмния път нагоре и не след дълго мяркам мантинела и ръба на асфалтов път. Излизаме малко под Кръстова гора.
Като съобщавам на Стаси къде сме, тя ми казва "Ако щеш вярвай, но тази сутрин си мислех, че няма да е зле да запаля една свещичка" ...
А сега де! Все едно някой нарочно ни е сринал пътя за да ни прекара през манастира ...
Правим кратък престой ...
Та затова при първа възможност се метнахме на Патрула и тръгнахме да си довършим маршрута на майската разходка в Родопите, която прекъснахме принудително поради протеклия резервоар. Първоначално се чудех дали да не направим една нощувка в района на Беланташ, обаче после решихме, че така разходката ще се проточи доста, а, за съжаление, нямахме толкова време на разположение.
Този път бяхме сами. С компания пътуването е по-забавно, но и соловите изпълнения си имат хубави страни. Не се притесняваш, че честите спирания за снимки могат да досадят на компанията. Като видиш подходящ участък от пътя можеш да натиснеш по-яко газта без угризения, че тези зад тебе ще потънат в облаци прах.
Първият етап от разходката беше по познат маршрут. Влязохме в планината малко след Асеновград и се понесохме в посока Смолян през Добростан, Мостово, Лъки.
Този път в Добростан вместо в ляво, по "царския" път, хванахме вдясно, по един път, отбелязан на картата със синьо (АТВ).
Разбира се, както доста често се случва, пътищата, маркирани като моторджийски или за АТВ, са си в същност нормални черни пътища, проходими и за автомобили 4х4.
В този участък нямаше нищо особено за отбелязване с изключение на това, че точно преди да излезе на асфалта, пътят минава в район, където има някакви стопански (?!?) постройки. Няма никакви огради, забрани и т.п., но точно на излизането на асфалта е изграден нещо като портал, на който има бариера. В случая катинарът й беше отключен, но човекът, който се появи, каза че вечер се заключва.
Този път не ходихме до Беланташ, а направо свихме към Мостово.
Ето го и него, кацнало на отсрещния баир.
Брррр, бая височко си е тук! Зимно време като падне сняг придвижването по този път май става интересно ...
Спускаме се в долината, а след това продължаваме покрай черквата ...
Опа! Пътят ни е преграден от бус. Разтоварва някаква група туристи ...
Съдейки по доловените викове май са чужденци. Може би се канят да се качат пеша до Беланташ. Както и да е. Изчакваме ги спокойно да се разтоварят и бусът да се дръпне назад за да ни направи път.
След това с мръсна газ се мятаме в коритото на реката ...
и вдигаме яко вода, част от която се стоварва обратно върху джипа. Кеф!!! Жегата вече се усеща ...
Това ни е пътят нагоре ...
Защо ли по него срещнахме не една и две захвърлени автомобилни гуми?!?
Тръгваме да се катерим нагоре обаче доста скоро навигаторката дава команда "Стой! Малини". Верно има доста!
На места може да береш направо през прозореца, но може и да слезеш, ако не те мързи ...
След похапването бързо катерим нагоре към билото и не след дълго сме там. Кратка спирка за да се полюбуваме на гледката и ...
После поемаме спускането към Белица.
Ето го и гадничкият сипей ...
Това място някакси не ме кефи и подхождам към него с по-ниска скорост. И добре правя. Тъкмо влизам в първия завой и скачам на спирачката. Дъждовете през изминалата седмица са поработили добре тук. Малко пред мен лявата част на пътя е подкопана, а в дясната се е натрупала купчина ситни камъни, свлечени по стръмния склон. На 15-на метра след него - още едно свличане. По-малко.
Ситуацията не ми харесва, ама никак ...
Не е като да не мога да кача десните гуми на натрупаната купчина камъчета, а левите да прекарам покрай изровеното. Ама нещо не ми е уютно! А дали подкопаният път ще издържи 2-та тона и половина?!? А дали купчината камъни в дясната част няма да плъзне джипа наляво, към голия склон?!?
И докато се почесвам по главата и се чудя, погледът ми попада върху нещо, което моментално предопределя решението ми. На снимката хич не си личи, обаче пътят под острия завой беше преграден от свлечена купчина ситни камъчета ...
Т.е., след като евентуално преодолея пропадналия участък, ще трябва да мина и през тази купчина, която е оформила приличен страничен наклон. Страничен наклон? Върху рохкава нестабилна основа? А не, благодаря!
Моментално решавам, че няма нито една сериозна причина този път да преодолявам страха си от стръмни голи склонове и да поемам риска да изпробвам здравината на клетката и да тотализирам колата.
Героичните подвизи ще ги оставим за друг път, а сега ще бъда страхлив и ще направя кръгом!
Карам внимателно назад, докато не се върнах на участък , където между пътя и стръмния склон надолу имаше някое и друго по-солидно дърво, а отдясно е малко по-полегато. Десен волан, дърпам блокажа, газ на задна и Патрулът се изкатерва заднишком по стръмния скат над пътя. След това не е проблем да обърна обратно.
Газ обратно към билото. А там, покрай това чакало ...
Катерим по стръмния път нагоре и не след дълго мяркам мантинела и ръба на асфалтов път. Излизаме малко под Кръстова гора.
Като съобщавам на Стаси къде сме, тя ми казва "Ако щеш вярвай, но тази сутрин си мислех, че няма да е зле да запаля една свещичка" ...
А сега де! Все едно някой нарочно ни е сринал пътя за да ни прекара през манастира ...
Правим кратък престой ...
Коментар