Здравейте колеги,
Искам да ви разкажа за моето преживяване в събота миналата седмица.
Повлиян от темата На Алекс Марков за разходката му до хижата, където той обяснява за лекия и приятен път до горе, решавам да помогна на един приятел и да го закарам до там, да вземе жена си която беше 3 седмица горе доктор.
Та тръгнахме от Железница по пътя преди тепавицата, надъхани с много енергия и ентусязъм.
До горичката всичко беше ок. Интересното стана когато се заискачвахме по изровения от трактора на горското и кален път след последните дъждове. Крузито, както го нарича Кирил от тойота-запад успя да представи всичките си системи за сигурност и да ни убеди в здравината на дръжките в купето за които всички се държаха ужасени какво ни чака по натам.
След като преодоляхме гората дойде ред на каменист път от валчести камъни по които колата заподскача като пинг понг.
След като без проблеми преодоляхме и този участък дойде ред и на непреодолимите остри камани започващи на около 900 м преди хижата. Там се настаних върху едно камъче което застана точно под джипа като алтернативите бяха или картер или заден диференциал. Набързо изрових спомените си от форума и подлагайки камъни успяхме да прескочим острия камък приготвил се да ми резне диференциалчето.
Като един истински пишман офф роудист паркирах тойотата до първото дърво и зацепихме пеш на горе към целта. За разлика от стотиците конски сили на колата на мен сякаш кон ми беше стъпил отгоре щото като се качих горе имах чувството че ще се мре....
Горе мернах джипа на еднин колега, който после разбрах, че имал нещастието по надолу да се подхлъзне и замалко да цопне в едно дерище. Шапка му свалям за това как беше успял да се качи по рано, избягвайки острите картеро резачи.
Като цяло от 120 ката съм много доволен но едни високи гуми са задължителни за такъв род разходки.
Искам да ви разкажа за моето преживяване в събота миналата седмица.
Повлиян от темата На Алекс Марков за разходката му до хижата, където той обяснява за лекия и приятен път до горе, решавам да помогна на един приятел и да го закарам до там, да вземе жена си която беше 3 седмица горе доктор.
Та тръгнахме от Железница по пътя преди тепавицата, надъхани с много енергия и ентусязъм.
До горичката всичко беше ок. Интересното стана когато се заискачвахме по изровения от трактора на горското и кален път след последните дъждове. Крузито, както го нарича Кирил от тойота-запад успя да представи всичките си системи за сигурност и да ни убеди в здравината на дръжките в купето за които всички се държаха ужасени какво ни чака по натам.
След като преодоляхме гората дойде ред на каменист път от валчести камъни по които колата заподскача като пинг понг.
След като без проблеми преодоляхме и този участък дойде ред и на непреодолимите остри камани започващи на около 900 м преди хижата. Там се настаних върху едно камъче което застана точно под джипа като алтернативите бяха или картер или заден диференциал. Набързо изрових спомените си от форума и подлагайки камъни успяхме да прескочим острия камък приготвил се да ми резне диференциалчето.
Като един истински пишман офф роудист паркирах тойотата до първото дърво и зацепихме пеш на горе към целта. За разлика от стотиците конски сили на колата на мен сякаш кон ми беше стъпил отгоре щото като се качих горе имах чувството че ще се мре....
Горе мернах джипа на еднин колега, който после разбрах, че имал нещастието по надолу да се подхлъзне и замалко да цопне в едно дерище. Шапка му свалям за това как беше успял да се качи по рано, избягвайки острите картеро резачи.
Като цяло от 120 ката съм много доволен но едни високи гуми са задължителни за такъв род разходки.
Коментар