До Чибаовци на два пъти.

[Жоро Танев]

Този разказ може би ще бъде малко странен. Защо ли? Защото се случи така, че в две поредни съботи стигнах до Чибаовци, но тръгвайки от две различни места и карайки в различни метеорологични условия. Някой може би ще ме попита ... е защо така? Ами .... я да карам аз историята под ред, пък може и на мен да ми се изясни, защо така!

Денят бе 5.072009г. Хубав, слънчев, топъл ден подарен ни от времето след няколко дневни проливни дъждове. С Веси не ни се седи в София след кратко обсъждане хващам телефона и звъня на Сенко. Същия Сенко с който карахме от Добърчин до Петрохан.
- Къде си? - питам аз.
- Ми на Искрец съм - отговаря ми той и още не завършил отговора ми задава въпрос.
- Искаш да караме ли? Какво ще кажеш от Томпсън до Чибаовци по черно?
- Искам. Чакай ме там , където си. Идвам до 30 минути. - затворих телефона аз.

Натам е ясно. Малко вода малко храна и много настроение се оказаха в джипа на мига и потеглихме. До Искрец няма какво да ви разкажа. От там до Томпсън също. И ето най-накрая сме извън асфалта.
Първата спирка беше ето на този завой.


В дясно от него малко по-надолу има една скала надвиснала над дълбокото дере. От нея се открива красива гледка.


Направихме си малко снимки за спомен с наще си физиономии на тях и обратно в джипа.


Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова повече Балкана ни разкриваше своите красоти.


Така бе докато не се изкачим на билото. И тук някак си разходката за мен приключи. Не .. нямахме технически проблем. Просто поляната бе осеяна с гъби. Това подлуди Сенко и той мигновенно спря. Дръпна ръчната изкочи от джипа и като се почна едно бране на гъби което има чувството, че няма да свърши никога. Нямаше как ... спрях и аз и търпеливо зачаках обирането на поляната. А тя не беше малка. Седнах и зачаках


докато те сновяха нагоре надолу.


В един момент гледам ще се тръгва. Нахилих се до уши палнах джипа и доволен тръгнах. Щастието ми обаче трая твърде малко Подавайки се от хълма гледам ... о ужас!!!


Спуснах се надолу за да разбера, какво ще правим въпреки, че беше ясно.




Последва ново бранье на гъби, а аз за да не скучая качих баирчето от ново,


обходих околните хълмчета и се върнах обратно при групата.


А около нас бе толкова красиво. Пухкави облачета правеха за нас причудливи форми в небето.






Така продължи разходката. Ту тръгвахме, ту спирахме .. гъбка не пропуснахме. И така докато не стигнахме до църквата "Св. Петър и Павел".


Църквата е разположена в .. нищото. Около нея има само една къща в която не видях признаци на живот. А иначе цървата както повелява, бе отключена. В нея си имаше икони и дори паничка в която имаше оставени стотинки. Всичко бе не покътнато.






Явно предишната седмица е имало курбан тук. На дървото бе овесена една кожа от коч. Какво животно е било незнам, но кожата бе по-висока от мен.


Хапнахме на бързо на масичката пред църквата и потеглихме до следваия залеж с гъби. Пак спряхме, аз останах да си нервнича в джипа, а Веси зе забавляваше да снима макро де що и падне.







Така бавно, но славно се добрахме до асфалта преди Чибаовци. Въпреки моите терзания разходката бе хубава и приятна. Просто на мен ми се караше ужасно, а не можах да си начеша крастата. Иначе винаги ми е приятно когато съм в планината. Ето го и трака.

[Жоро Танев]

До: До Чибаовци на два пъти.

Последва тежка седмица. Броях дните, а те минава много бавно. Най накрая е събота 11.07.2009. Деня е лош навън вали проливен дъжд и часът е към 15.00. На мен отново ми се кара много, а на Веси и се излиза. Резултата е ясен нали. Джип .. единствен този път в него моя милост, Веси и един приятел. Посоката е Искърското дефиле, а идеята ... май нямаше такава. Просто щяхме да решим в джижение. Стигнахме до Владо Тричков и тогава се сетих за една отбивка, която бях гледал на картата. Тя трябваше да излиза малко преди църквата от миналата седмица. Хайде ляв мигач и се започна.
Минахме покрай някакви архитектурни паметници останали ни от славното ни промишлено минало.




Дъждът продължаваше да вали и по деретата се стичаха малки рекички.


Малко по-натам обаче от тих дъждец премина в порой. Чистачките усърдно работеха за да ми осигурят видимост.


Времето се смръчка здраво и от околните хълмове мъгли бавно плъзнаха нагоре по склоновете на планината.


Пътят вървеше по дерето бавно изкачвайки се нагоре. В картата бе даден като за джип и това бе така. Но в един момент стигнахме до едно дере в което пътя бе прекъснат на две. Водата бе отнесла завоя в дерето и там се бе образувала огромна яма в което сигурно биха се побрали две Праги и един Джуган. Слезнах от джипа пообиколих района за да преценя дали не мога да заобиколя препиятствието, но нямаше възможност. Това място съм го отбелязал в трака, който ще прикача на края. Обърнах назад и стигнах един разклон през който бях преминал преди това. В ляво по картата го даваха като ендуристки път който излизаше приблизително там къде аз исках да стигна. И реших да хвана по него. В началото тръгна добре, после обаче почти изчезна и се провирах с джипа през надвисналите клони.


После отново се показваше


и отново се скриваше. За съжаление от тази част нямам снимка която да става за показване. От многото друсане една не стана на фокус. Пътя беше тежък, порех клоните с джипа на моменти не виждах какво ме очаква след храсталака и внимавах. Беше кално и от време на време с доста големи странични наклони. Накрая стигнах до едно дълго и стръмно изкачване, което ме притесни, но калните ми гуми и джипката не ме предадоха. Изкачих се и спрях да почина. Точно тогава Веси видя, че на полянката на която спрях е пълно със скакалци. На това клонче преброих четири.


След като адреналина ми се намести в нормалните си граници продължих натам.


Пътя след това през, което минах ми се виждаше като магистрала.


А покрай нас отново се заредиха красоти.




И отново спирка на църквата. В този дъжд това бе единственното място което става за обяд. Докато стоварим провизиите и притичаме под чардака на църквата ни наваля. Бяхме мокри, но щастливи от емоциите.


А джипката скрита на завет под дърветата получи заслужена почивка.


След почивката за екипажа и за джипа сме отново на път. В гората се беше разкаляло здраво и вадички течаха в коловозите.




На места имаше големи дълбоки локви, но общо взето от долу беше твърдо и джипа не срещна затруднения. Така стигнахме до горичката над Чибаовци


и нашата разходка бе в своя край. Асфалта беше близо и Веси щракна една последна снимка


сякаш да запамети колко мокро беше днес. Е останах удовлетворен и зареден за следващата седмица. Джипчето ми беше на ниво, гумите също. Катерих една стръмна поляна с много и мокра трева ... държаха ме перфектно. В неделя вечерта четох за авариите с колегите и си помислих, че може би съм рискувал в това време само с моя джип. Но знам, че внимавах и ако бях стигнал до някакъв критичен участък бих се върнал. Все пак .... изкарахме страхотно.

Накрая както обещах ... трака.

[дядо владо]

До: До Чибаовци на два пъти.

....Броях дните, а те минава много бавно. Най накрая е събота 11.09.2009. ....

Бавно я, с тея несъвършенни андронни колайдери, докато избуташ месеците мъка .....
Супер разходка сте си спретнали, обаче следващият път като минаваш край Костинброд, звънни да излочим по кафе
П.П. в полето пред мен няма гъби (или поне аз не съм виждал) така че и ще може да се каляме

[Жоро Танев]

До: До Чибаовци на два пъти.

Бавно я, с тея несъвършенни андронни колайдери, докато избуташ месеците мъка .....
Супер разходка сте си спретнали, обаче следващият път като минаваш край Костинброд, звънни да излочим по кафе
П.П. в полето пред мен няма гъби (или поне аз не съм виждал) така че и ще може да се каляме

Дядо Владо благодаря за поканата и за това,, че ми посочи каква щуротия съм написъл. Изглежда съм почнал да пътувам напред във времето . Ще се обадя като минавам натам.

[VECTOR]

От: До Чибаовци на два пъти.

Жоре, тази неделя смятам да мина първия ти маршрут в компанията на едно дълго паджеро.
Разликата е че ще го правим наобратно от Чибаовци към Томпсън.
Ако нямаш нищо против ще ти допълня после темата с някоя и друга снимка.
Поздрави.