Къде ходят хората по изборно време? За гъби, разбира се ... 
Е, и ние направихме така, ама с малко "тунинг". Гъбарската разходка я направихме в съботния ден.
Стартирахме от Бухово и подкарахме по добре познатото трасе на газопровода. За разлика от друг път карахме "на почивки".
Качим едно баирче - огледаме терена за някоя и друга гъба, после пак ...



Караме бавно и гледаме. Я там какво има?

Ами ей това!

Времето беше ту така ...

ту иначе ...

В крайна сметка, когато тръгнахме да се спускаме към Елешница по едно старо трасе през гората, онзи отгоре отвори всички кранове и
през стъклото нещата започнаха да изглеждат така ...


Нищо страшно, само дето трябваше да се кара по-полекичка, че да не се метнем по недоглеждане някъде по надолнището.
После подкарахме покрай реката. По едно време GPS-ът вика - "Завий наляво". Иска да ме прекара по онзи баир отсреща ...

Казахме му обаче да си гледа работата. Въпросния баир сме го спускали 2 пъти - веднъж на състезание и веднъж на разходка. Знаем го колко е стръмен, поради което и през ум не ни минава да се опитваме да го катерим, още по-малко на мокър терен ...
Не след дълго дъждът спря. Или може би излязохме изпод облака, защото от един момент нататък тревата покрай пътя беше суха.
Както си карахме, налетяхме на гъбена "засада". Ливада, пълна със сърнели. Вярно, на отсрещния бряг на реката, ама нали не трябваше да си мокрим краката ...

Много гъба, много нещо!

Е, и ние направихме така, ама с малко "тунинг". Гъбарската разходка я направихме в съботния ден.
Стартирахме от Бухово и подкарахме по добре познатото трасе на газопровода. За разлика от друг път карахме "на почивки".
Качим едно баирче - огледаме терена за някоя и друга гъба, после пак ...
Караме бавно и гледаме. Я там какво има?
Ами ей това!

Времето беше ту така ...
ту иначе ...
В крайна сметка, когато тръгнахме да се спускаме към Елешница по едно старо трасе през гората, онзи отгоре отвори всички кранове и
през стъклото нещата започнаха да изглеждат така ...
Нищо страшно, само дето трябваше да се кара по-полекичка, че да не се метнем по недоглеждане някъде по надолнището.
После подкарахме покрай реката. По едно време GPS-ът вика - "Завий наляво". Иска да ме прекара по онзи баир отсреща ...
Казахме му обаче да си гледа работата. Въпросния баир сме го спускали 2 пъти - веднъж на състезание и веднъж на разходка. Знаем го колко е стръмен, поради което и през ум не ни минава да се опитваме да го катерим, още по-малко на мокър терен ...

Не след дълго дъждът спря. Или може би излязохме изпод облака, защото от един момент нататък тревата покрай пътя беше суха.
Както си карахме, налетяхме на гъбена "засада". Ливада, пълна със сърнели. Вярно, на отсрещния бряг на реката, ама нали не трябваше да си мокрим краката ...
Много гъба, много нещо!

Коментар