Tweet
Тъй като в понеделник имах възможност да мина само отсечката "Широка поляна" - Борино, днес решихме, като водим щерката
на посещение в Ягодинската пещера, за по-пряко да минем по следите на прехода от понеделник, т.е. по трака на Събин от Борино до въпросната пещера.
Речено - сторено.
До тук - проблеми никакви
Шосе, пък било то и тесничко.
Интересното започна след излизане от Чала
Маршрутът, който Събин е подбрал, беше наистина интересен. Определено по-интересен от предишната отсечка
(яз. Широка поляна - Борино) и хич не ми даде да скучая.
Твърдо имахме и късмет с времето през тази седмица.
Ако беше валяло, изкачването на места със сигурност щеше да ми създаде сериозни проблеми.
Както и друг път обаче съм установявал, слизането често
се оказва по-трудно. Освен това, както си имам навик, си
създадох проблем да един от по-лесните участъци.
Ей тук:
виждайки надрани следи върху камънака, реших да го
избегна като взех по-вдясно (вместо обратното - да обходя
отляво). На всичкото отгоре, приех за дадено, че треволякът вдясно не крие никакви изненади.
Груба грешка!
Оказа се, че там (изненада-а-а-а)
имало голям камък, по който дясната предна гума се отби вдясно извън пътя и чух стържене на метал (а може би и камъкът е поддал по наклона и е щръкнал в единия край, който е задрал отдолу).
Веднага спирачка и назад. Е да, ама не! Оказа се, че ш***ното украшение, наречено булбар, в първия момент е прескочило
камъка, но при връщането назад го е качнало като кука орловка. Ей така:
И при това Галоперът се отмести допълнително вдясно.
В резултат на което дясна предна се оказа извън пътя, пък и предна лява малко нещо нямаше особено добър контакт.
След оглед на ситуацията и почесване по главата стигнах до гениалния извод, че при липсата на поне още една джипка
или поне хай-лифт и лебедка, опитите за самостоятелно измъкване
от ситуацията биха могли да завършат плачевно и ще е далеч по-разумно да отида "за трактор".
Слава богу, вече бяхме преминали голяма част от маршрута и след половинчасова разходка излязох на пътя Ягодина - Буйново,
а след още пет минути налетях на 3 камиона, товарещи дървени трупи.
Меракът на юнаците да изкарат някоя пара ми затри близо час,
в който паднаха големи дискусии къде е по-вероятно да има МПС, което да може да помогне - при някакви дървосекачи, в Буйново
или Ягодина. В един момент в тях се включи и друг местен човек, който отиваше с колата и семейството си към Буйново. От него чух,
че:
а) в Буйново може и да имало някоя УАЗ-ка, която да свърши
работа, ама никой нямало било да се навие, щото било далече (?!?!) и
б) тоя път (който вече бях преминал къде с джипа, къде пеша)
бил отнесен от дъждовете и бил непроходим.
В резултат на всичко ми писна и тръгнах към Ягодинската пещера, където беше така добър да ме закара един шофьор на дървовоз.
След като стигнах там, нещата се развиха вече много бързо.
Едно симпатично и оправно моме - сервитьорче в заведението при входа на пещерата - звънна един телефон на някакъв човек.
След като му беше обяснена ситуацията същият каза "Чакай там, до 15 минути ще дойде човек с УАЗ-ка или виетнамка".
И вярно, доде изпия една кола, откъм Ягодина пристигна една пораздрънкана виетнамка, като шофьоът водеше и помощник - сина си (момче на 15-на години).
За нула време се изнесохме на местопроизшествието и пристъпихме към спасителни действия:
Газ на задна, с едно леко дръпване от виетнамката и Галоперът се върна на пътя. Жертва падна само една от долните тръби на булбара
Огледът не установи други поражения
и бяхме в състояние да завършим маршрута, както трябва - на собствен ход и без други произшествия.
Даже успяхме да се включим и в работното време и да
разгледаме наистина красивата пещера, след което да се завърнем безпроблемно в базата.
А поуките от горната история:
- Отваряй си очите и внимавай и на по-лесните участъци.
- Ако има начин - недей се завира в гората сам.
- Булбарът е едно вредно украшение
П.П. Искам да благодаря на Митко от Ягодина (човекът с виетнамката) за бързата реакция и оказаното съдействие.
Благодаря също така и на Събин. Както за интересния маршрут, който е подбрал, така и за проявената загриженост.
Докато чаках юнаците дърводобивници, аз го обезпокоих
с молба да даде за всеки случай координати на някой в района, от когото мога да получа съдействие.
Човекът се е опитвал да се обади, но аз вече съм бил извън
обхват (май Глобул хич не е добър избор за почитатели на офроуд-а) и е продължил да ме търси, докато не успя да ме хване вечерта и
да му кажа, че съм се оправил със ситуацията.
на посещение в Ягодинската пещера, за по-пряко да минем по следите на прехода от понеделник, т.е. по трака на Събин от Борино до въпросната пещера.
Речено - сторено.
До тук - проблеми никакви
Шосе, пък било то и тесничко.
Интересното започна след излизане от Чала
Маршрутът, който Събин е подбрал, беше наистина интересен. Определено по-интересен от предишната отсечка
(яз. Широка поляна - Борино) и хич не ми даде да скучая.
Твърдо имахме и късмет с времето през тази седмица.
Ако беше валяло, изкачването на места със сигурност щеше да ми създаде сериозни проблеми.
Както и друг път обаче съм установявал, слизането често
се оказва по-трудно. Освен това, както си имам навик, си
създадох проблем да един от по-лесните участъци.
Ей тук:
виждайки надрани следи върху камънака, реших да го
избегна като взех по-вдясно (вместо обратното - да обходя
отляво). На всичкото отгоре, приех за дадено, че треволякът вдясно не крие никакви изненади.
Груба грешка!
Оказа се, че там (изненада-а-а-а) имало голям камък, по който дясната предна гума се отби вдясно извън пътя и чух стържене на метал (а може би и камъкът е поддал по наклона и е щръкнал в единия край, който е задрал отдолу).
Веднага спирачка и назад. Е да, ама не! Оказа се, че ш***ното украшение, наречено булбар, в първия момент е прескочило
камъка, но при връщането назад го е качнало като кука орловка. Ей така:
И при това Галоперът се отмести допълнително вдясно.
В резултат на което дясна предна се оказа извън пътя, пък и предна лява малко нещо нямаше особено добър контакт.
След оглед на ситуацията и почесване по главата стигнах до гениалния извод, че при липсата на поне още една джипка
или поне хай-лифт и лебедка, опитите за самостоятелно измъкване
от ситуацията биха могли да завършат плачевно и ще е далеч по-разумно да отида "за трактор".
Слава богу, вече бяхме преминали голяма част от маршрута и след половинчасова разходка излязох на пътя Ягодина - Буйново,
а след още пет минути налетях на 3 камиона, товарещи дървени трупи.
Меракът на юнаците да изкарат някоя пара ми затри близо час,
в който паднаха големи дискусии къде е по-вероятно да има МПС, което да може да помогне - при някакви дървосекачи, в Буйново
или Ягодина. В един момент в тях се включи и друг местен човек, който отиваше с колата и семейството си към Буйново. От него чух,
че:
а) в Буйново може и да имало някоя УАЗ-ка, която да свърши
работа, ама никой нямало било да се навие, щото било далече (?!?!) и
б) тоя път (който вече бях преминал къде с джипа, къде пеша)
бил отнесен от дъждовете и бил непроходим.
В резултат на всичко ми писна и тръгнах към Ягодинската пещера, където беше така добър да ме закара един шофьор на дървовоз.
След като стигнах там, нещата се развиха вече много бързо.
Едно симпатично и оправно моме - сервитьорче в заведението при входа на пещерата - звънна един телефон на някакъв човек.
След като му беше обяснена ситуацията същият каза "Чакай там, до 15 минути ще дойде човек с УАЗ-ка или виетнамка".
И вярно, доде изпия една кола, откъм Ягодина пристигна една пораздрънкана виетнамка, като шофьоът водеше и помощник - сина си (момче на 15-на години).
За нула време се изнесохме на местопроизшествието и пристъпихме към спасителни действия:
Газ на задна, с едно леко дръпване от виетнамката и Галоперът се върна на пътя. Жертва падна само една от долните тръби на булбара
Огледът не установи други поражения
и бяхме в състояние да завършим маршрута, както трябва - на собствен ход и без други произшествия.
Даже успяхме да се включим и в работното време и да
разгледаме наистина красивата пещера, след което да се завърнем безпроблемно в базата.
А поуките от горната история:
- Отваряй си очите и внимавай и на по-лесните участъци.
- Ако има начин - недей се завира в гората сам.
- Булбарът е едно вредно украшение
П.П. Искам да благодаря на Митко от Ягодина (човекът с виетнамката) за бързата реакция и оказаното съдействие.
Благодаря също така и на Събин. Както за интересния маршрут, който е подбрал, така и за проявената загриженост.
Докато чаках юнаците дърводобивници, аз го обезпокоих
с молба да даде за всеки случай координати на някой в района, от когото мога да получа съдействие.
Човекът се е опитвал да се обади, но аз вече съм бил извън
обхват (май Глобул хич не е добър избор за почитатели на офроуд-а) и е продължил да ме търси, докато не успя да ме хване вечерта и
да му кажа, че съм се оправил със ситуацията.
да копае един час, само за да разбере, че долният му край не се вижда 
Коментар