От хижа Семково до хижа Македония

[Tontonella]

До хижа Семково се стига за 20 мин. пеша от курортния комплекс Семково в Рила (18 км от гр. Белица, обл. Благоевград и 180 км от София).



Хижата се намира на 1750 м надморска височина в район със смърчови и борови гори.





Съвсем близо до нея има малко езеро







с две островчета в него.







Преди няколко години един аржентинец ме попита как се превежда на български „forest”. Когато отговорих „гора”, той каза някак замечтано: „Гора – това е много красива дума”. Оттогава започнах да гледам с други очи на гората и да търся в нея красивото. А тук то беше на всяка крачка.

Стари и млади дървета, които заедно с тревата и храстите докарваха всички нюанси на зеленото.

















Две стари дървета, съжителстващи незнайно откога така.



Изящни цветя обагряха поляните във всички цветове на дъгата.



























Да не забравя и домовете на горските труженици – мравките,





малко гледки от съседните била на планината









и играта на следобедното слънце с дърветата.





Последен поглед към езерото и върховете.







Следва продължение...

[trop4o363]

До: От хижа Семково до хижа Македония

Красота

[Metal Heart (Светослав Митев)]

До: От хижа Семково до хижа Македония

Много красиво наистина.

[Tontonella]

До: От хижа Семково до хижа Македония

На следващия ден поемаме по пътя за хижа Македония. В началото се върви по долината на река Динков дол. Тук вече едва смогвам да снимам ту реката, ту гората и в същото време да не забавям темпото на ходене защото път ни чака – около 3 ч. според пътеводителите.











Тук гейзер ли ще избликне, или пък тръба се е спукала!?





Мостче, което проскърцваше под краката ни.



И други две, неиздържали напора на пролетните води.





Гора като гора ли е - как да я опишеш, река като река ли е - как да я разкажеш?























Изведнъж гората свърши и попаднахме на просторна поляна – тъкмо място за почивка и похапване.











След това започна и по-сериозното изкачване към билото на планината, зад което трябваше да бъде х. Македония.











С увеличаването на стръмнината зачестиха спиранията – напредвахме бавно, но уверено.







Поглед назад към изминатия път.



И с още малко усилие (след 4 часа и половина преход) стигаме до заветната цел.









Тук е мястото за голяма почивка, обяд и подремване преди да поемем пътя надолу.





Пейзажът наоколо е странна смесица от тревисти хълмове, иглолистна гора, камъни и потоци – резерватът Парангалица.



















Малко по-надолу ни чакаха автобусите за София. Иначе по пътя се стига до Благоевград.

[zemo]

До: От хижа Семково до хижа Македония

поздравления за разходката , обзема ме благородна завист.