Tweet
Във вторник 09.06 тръгнах по работа за София. На километър 110 хапнах череши в градината на приятел от Сливен.
.......................
Към обед се събрахме в едно сенчесто кафене "Малкият Новотел" до пешеходния мост в Пловдив. Две хубави жени - Петя и Фани и двама мъже - Вени и моя милост. Третият поканен BGBul беше забил край Хвойна за гъби и се извини, че не може да остави манатарките на червеите.
Убеждавам се, че сбирките с по-малко хора са по-интересни. Няма надвикването, неизслушването на другия. Затова и сянката беше много дебела и тараторът студен.
.............................
По план занощувах при Стария във Вакарел. Старият е патил и препатил автомобилист. И може би най-добрият зайчар в страната.
Като седнахме под навеса, изсипа в голям съд каса "Каменица" и я заля със студена вода. Тръгва да види зайците с две бири в ръка. Като се върне - бутилките празни. Отиде да подрине на кравите - също. После кокошките, многобройните кучета...Преполови бирите.
На четири декара бивш стопански двор на ТКЗС десетина рревозни средства: походна войнишка баня, УАЗ с неопределена възраст (1200 лв.), Трактори, сенокосачки и сеносъбирачки, строителни материали, прозорци, стъклопакети...
И накрая отиваме за каквото бях дошъл. Фургон от ръждива ламарина ПЪЛЕН !!! книги.
Старият, като кръстосва София с камиона, дебне да види някой да изхвърля ненужната сега стока - КНИГИ. А е освен бачкатор, голям любител да чете. Последната му находка - библиотеката на един соцминистър Белоречки. Списания от военните години, атласи, и книги, книги. Най-голям му е интересът към балканската история.
Като гледате мазолестите ръце на Стария - ха познайте какво учат и работят двете му дъщерички?!?
По-голямата - красив модел във "Фешън", а по-малката в НАТФИЗ учи сценография! Таланти, красавици.
(Май е вярно предположението, че децата ни са хубави, щото не ги правим с ръце...)
Старият ще се радва на всеки колега, решил да се порови във фургона с книгите.
На теферич опитахме и домашен кашкавал, и лютата му ракия и шарена сланинка, засипана пролетес със сняг и пребиваваща в блажена саламура. Май само бира не произвежда Старият. Не е поискал.
Десети - делови ден.
А на 11-ти, четвъртък в едно кафене в "Лагера" се видяхме с Ники Spass55. Снего приказките не спират. Ерудит и 1/2.
Погрешно съм записал терпефона на Анто-Тонто и не можах да се свържа, а Зоран имаше майстори-мазачи от Земунския клан и беше възпрепятстван.
Стана 14 часът и си тръгнах по Арабаконашкия. Не търпя да идвам и се връщам по един и същи път.
А и да се видя с нов виртуален познат от Етрополе.
Тодор е какво ли не: моторист-ендурист, спелеолог-пещерняк, любител на пътешествия и собственик на хубаво сенчесто кафе на централната улица. Сервитьорката - фотомодел, а "Загорките" - изпотени. Жена му мина покрай нас, но не ме представи, сигурно наплашен от репутацията, която некои Тук ми създават...
Като не е готов Хаинбоаз, няма как - през Шипка. Там горе е място за подвизи. Затова - купа гъъъсто шкембе, тройка със, и кутия биволско кисело мляко. Малко не се връзваше с бирата, но от кое да се откажеш?...
Пътят на слизане е през Бузлуджа. Дълъг и досаден.
Добре че край Бинкос в подредените сергии черешите по 1,50 бяха сладки и хрупкави.
1100 километра на газ, 7-8 приятели, хубаво време.
Какво му трябва на човек?
.......................
Към обед се събрахме в едно сенчесто кафене "Малкият Новотел" до пешеходния мост в Пловдив. Две хубави жени - Петя и Фани и двама мъже - Вени и моя милост. Третият поканен BGBul беше забил край Хвойна за гъби и се извини, че не може да остави манатарките на червеите.
Убеждавам се, че сбирките с по-малко хора са по-интересни. Няма надвикването, неизслушването на другия. Затова и сянката беше много дебела и тараторът студен.
.............................
По план занощувах при Стария във Вакарел. Старият е патил и препатил автомобилист. И може би най-добрият зайчар в страната.
Като седнахме под навеса, изсипа в голям съд каса "Каменица" и я заля със студена вода. Тръгва да види зайците с две бири в ръка. Като се върне - бутилките празни. Отиде да подрине на кравите - също. После кокошките, многобройните кучета...Преполови бирите.
На четири декара бивш стопански двор на ТКЗС десетина рревозни средства: походна войнишка баня, УАЗ с неопределена възраст (1200 лв.), Трактори, сенокосачки и сеносъбирачки, строителни материали, прозорци, стъклопакети...
И накрая отиваме за каквото бях дошъл. Фургон от ръждива ламарина ПЪЛЕН !!! книги.
Старият, като кръстосва София с камиона, дебне да види някой да изхвърля ненужната сега стока - КНИГИ. А е освен бачкатор, голям любител да чете. Последната му находка - библиотеката на един соцминистър Белоречки. Списания от военните години, атласи, и книги, книги. Най-голям му е интересът към балканската история.
Като гледате мазолестите ръце на Стария - ха познайте какво учат и работят двете му дъщерички?!?
По-голямата - красив модел във "Фешън", а по-малката в НАТФИЗ учи сценография! Таланти, красавици.
(Май е вярно предположението, че децата ни са хубави, щото не ги правим с ръце...)
Старият ще се радва на всеки колега, решил да се порови във фургона с книгите.
На теферич опитахме и домашен кашкавал, и лютата му ракия и шарена сланинка, засипана пролетес със сняг и пребиваваща в блажена саламура. Май само бира не произвежда Старият. Не е поискал.
Десети - делови ден.
А на 11-ти, четвъртък в едно кафене в "Лагера" се видяхме с Ники Spass55. Снего приказките не спират. Ерудит и 1/2.
Погрешно съм записал терпефона на Анто-Тонто и не можах да се свържа, а Зоран имаше майстори-мазачи от Земунския клан и беше възпрепятстван.
Стана 14 часът и си тръгнах по Арабаконашкия. Не търпя да идвам и се връщам по един и същи път.
А и да се видя с нов виртуален познат от Етрополе.
Тодор е какво ли не: моторист-ендурист, спелеолог-пещерняк, любител на пътешествия и собственик на хубаво сенчесто кафе на централната улица. Сервитьорката - фотомодел, а "Загорките" - изпотени. Жена му мина покрай нас, но не ме представи, сигурно наплашен от репутацията, която некои Тук ми създават...
Като не е готов Хаинбоаз, няма как - през Шипка. Там горе е място за подвизи. Затова - купа гъъъсто шкембе, тройка със, и кутия биволско кисело мляко. Малко не се връзваше с бирата, но от кое да се откажеш?...
Пътят на слизане е през Бузлуджа. Дълъг и досаден.
Добре че край Бинкос в подредените сергии черешите по 1,50 бяха сладки и хрупкави.
1100 километра на газ, 7-8 приятели, хубаво време.
Какво му трябва на човек?
И се напих и не ти показах картата на Славянството в Европа от 1902 г.откраднал съм я от гимназията едно време като учех без това щеха да я унищожът
Коментар