най-после се реших да видя какви са възможностите на витарката, видях едно дефиле малко в страни от шосето което ми се стори перфектно за моята цел.
Няколко пъти се спунсах и изкатерих стръмните му склонове и доверието ми към малката витара се повиши
е и естествено нали съм с голям стаж зад волана и самочуствието ми стигна максимума

като ми писна да се катеря по склоновете реших малко да се окалям в една малка на пръв поглед локвичка .
първо влязох лекичко до средата
и изведнъж предницата потъна но ми се стори че не е сериозно и
вместо да дам назад продължих гордо до средата на локвичката ,
там витарата спря и ни напред ни назад само надолу и надолу

докато се осетя вече бях се окантил до праговете .
и гумите си се вартяха свободно без да има някакъв ефект

малко по късно и мостовете вече се търкаха в калта и изход не виждах колцата не мърда ни напред ни назад ,
ще се вика трактор да ме вади си мисля аз че и най-близкото село на 2-3 км. а времето ту слънчево
ту дъжд препръсква абе лека паника взе да ме обзема
(най-вече заради превършването на цигарите и дългия път до най-близкото (ТКЗС)) а на всичко отгоре гледам тел. нема обхват

седнах на полянката до витарата и почнах да викам неволята .
почнах да си мисля как да си помогна сам че то срамота сетих се какво бях чел тук в форума и обърнах багажника извадих всичко квото имаше вътре
инстроментите който намерих за моето спасение подредех като в аптека до едната гума
- един крик няколко отверки и една кърпа това ми беше цялото обурудване
намерих няколко камъка и сложих крика върху тях
лека полека успях да повдигна първо задна дясна гума после предна лява

започнах да събирам треви и клони който да слагам под гумите но и това не помогна
камъни ми трябват си мисля аз ама късмет на близо няма

следва дълго обикаляне да търся камъни се едно са злато ,
най-накрая на стотина метра от джипката намерих една чушмичка и о късмет много малки камъчета.
тук влезе в употреба хавлиената кърпа от багажника ми

всички тези прости неща кото ги има в всеки багажник
ми помогнаха най накрая да излезна от калните лапи на (малкото препятствие)

вече на твърда земя паля последната цигара сядам на земята и се радвам на дивотията си ,
окалян до колената и лактите наръцете почвам да мисля как ще ме посрещне Невена в къщи
като ме види по мръсен и от кварталния клошар

тук се забавлявах близо 4 часа и оставих 10-на литра газ

близо до един извор който намерих ,
време за (малко ) отърване от калта поне по обувките ми

вече набелязах и следваща цел ,но разбирасе след закупуване на подходящи гуми за кал и в
компанията на поне още една джипка с дълго въже
това беше от днеска надявам се да ви е харесало разказчето за мойте скромни
патила
Няколко пъти се спунсах и изкатерих стръмните му склонове и доверието ми към малката витара се повиши
е и естествено нали съм с голям стаж зад волана и самочуствието ми стигна максимума

като ми писна да се катеря по склоновете реших малко да се окалям в една малка на пръв поглед локвичка .
първо влязох лекичко до средата
и изведнъж предницата потъна но ми се стори че не е сериозно и
вместо да дам назад продължих гордо до средата на локвичката ,
там витарата спря и ни напред ни назад само надолу и надолу

докато се осетя вече бях се окантил до праговете .
и гумите си се вартяха свободно без да има някакъв ефект

малко по късно и мостовете вече се търкаха в калта и изход не виждах колцата не мърда ни напред ни назад ,
ще се вика трактор да ме вади си мисля аз че и най-близкото село на 2-3 км. а времето ту слънчево
ту дъжд препръсква абе лека паника взе да ме обзема
(най-вече заради превършването на цигарите и дългия път до най-близкото (ТКЗС)) а на всичко отгоре гледам тел. нема обхват

седнах на полянката до витарата и почнах да викам неволята .
почнах да си мисля как да си помогна сам че то срамота сетих се какво бях чел тук в форума и обърнах багажника извадих всичко квото имаше вътре
инстроментите който намерих за моето спасение подредех като в аптека до едната гума
- един крик няколко отверки и една кърпа това ми беше цялото обурудване
намерих няколко камъка и сложих крика върху тях
лека полека успях да повдигна първо задна дясна гума после предна лява

започнах да събирам треви и клони който да слагам под гумите но и това не помогна
камъни ми трябват си мисля аз ама късмет на близо няма

следва дълго обикаляне да търся камъни се едно са злато ,
най-накрая на стотина метра от джипката намерих една чушмичка и о късмет много малки камъчета.
тук влезе в употреба хавлиената кърпа от багажника ми

всички тези прости неща кото ги има в всеки багажник
ми помогнаха най накрая да излезна от калните лапи на (малкото препятствие)

вече на твърда земя паля последната цигара сядам на земята и се радвам на дивотията си ,
окалян до колената и лактите наръцете почвам да мисля как ще ме посрещне Невена в къщи
като ме види по мръсен и от кварталния клошар

тук се забавлявах близо 4 часа и оставих 10-на литра газ

близо до един извор който намерих ,
време за (малко ) отърване от калта поне по обувките ми

вече набелязах и следваща цел ,но разбирасе след закупуване на подходящи гуми за кал и в
компанията на поне още една джипка с дълго въже
това беше от днеска надявам се да ви е харесало разказчето за мойте скромни


Коментар