Tweet
Най-после успяхме да поотхвърлим (или поотложим 
) някои задачки, а и времето се стабилизира, та решихме да си вземем първата за тази година доза от Родопите. Просто сме развили силна зависимост от тази планина и използваме всяка възможност да се метнем натам.
Идеята беше разходката да е за повече от 2 дни, та да има време за повече неща. Интерес към нея, макар и в съкратен вариант, проявиха и други колеги.
Ден 1 - София - Асеновград - Беланташ - Лъки - Смолян
Денят започна с кукуригането на петела (от будилника
) и едновременното изпиукване на сигнала за получен SMS. Последният е от Яро. Още не съм отворил очи като хората и със зор разчитам: "Chavo, az i Alex otpadame ... "
Хайде, Алекс си има уважителна причина (болно дете), ама за Яро няма никакво оправдание. Пишем му неизвинено отсъствие и голяяяма черна точка в досието.
Да отива в ъгъла да се срамува и да мисли как ще ги оправя!
Значи, групата остава в камерен формат - аз и Ники (huko). Ами, колкото - толкова. Мястото на срещата се променя в движение и автоматично се премества в махалата.
Успяваме да тръгнем в прилично време, което ми се струва доста важно, защото все ме гризат съмнения дали не съм се изхвърлил малко като съм предвидил освен 140-те км до Асеновгард и още към 100-на по непознато трасе през планината до Смолян.
Носим се по магистралата с зашеметяващите 100-на км/ч. Няма как, тази скучна част от прехода е неизбежна.
Вече започва да ми мирише на планина и тогава, малко преди Асеновград, се забиваме в бавно влачеща се колона ...
Досещаме се, че това ще да е публика за авиошоу-то на летище Крумово. От това пълзенето не става по-малко досадно, но поне имаме идея, че не след дълго колоната ще завие вляво, а нашият път е направо.
Преминаваме през Асеновград, като този път GPS-ът не се опитва да ни прекара през затворена улица в центъра, както направи есента.
Над летището кръжат хеликоптери, а ние най-после стъпваме на черно и също започваме да набираме височина ...
Не след дълго вдясно се показва масивната сграда на манастир ...
Сградата със сигурност е виждала и по-добри дни ...
Айде бе, фотографа! Едва подкарахме и ти си се разщракал.
Подкарваме нагоре. Трасето е леко. На моменти може би малко по-каменисто, отколкото ми харесва, но нищо особено.
Майската зеленина на планината е разкошна. Разбира се, планината си е все така красива и през лятото и есента, но тогава това свежо зелено вече го няма. Слънцето го е пАрнало.
Ето го и с. Добростан ...
Както си му е редът при навигация в населено място, направих 2-3 врътки из центъра, доде нацеля правилната уличка. За най-голямо удоволствие на навигаторката, която този път играе пътник, наслаждаващ се на пейзажа. За да подчертае това даже нарочно е в "цивилно" облекло ...
По-нататък тракът, по който караме, ни води по асфалтов път. Не познавам района и, тъй като ни чака доста път, се въздържам от откривателски забежки встрани от него.
Малко преди Беланташ асфалтът свършва и преминава в прашен път, на места с бабунки, които май са подходящи да пробвам как се държи окачването след отстраняване на последиците от последното състезание. Тойотата е поизостанала назад за да не гълта прахоляка, така че ГАЗ!
Паркираме се в подножието на Белинташ, въпреки че според картата пътят в зелено продължава още нагоре ...
Не че не можеше да стигнем и доста след края му, ама нали не сме дошли да правим простотии ...
Планината и тук е разкошна ...
Я да се види, че и аз съм бил там все пак.
А долу пада строителство ...
Лошо няма, ама защо ли ме е страх, че и тази планина ще бъде освинена като Черноморието?!?
Гордо се вее родният трибагреник, а под него зазидана плоча с призив да пазим България. Май от туристите от Първомай ...
Подкреплението ни настига ...
Даже и радиостанцията си взел Ники, ама пусто като моята остана на топло в джипа ...
Любуваме се още известно време на красивите панорами, които се откриват от високото ...
и после поемаме обратно към колите.
Това на какво ви прилича?
Е знае ли човек като си ходи из гората къде ще му излезне късметът!
) някои задачки, а и времето се стабилизира, та решихме да си вземем първата за тази година доза от Родопите. Просто сме развили силна зависимост от тази планина и използваме всяка възможност да се метнем натам.Идеята беше разходката да е за повече от 2 дни, та да има време за повече неща. Интерес към нея, макар и в съкратен вариант, проявиха и други колеги.
Ден 1 - София - Асеновград - Беланташ - Лъки - Смолян
Денят започна с кукуригането на петела (от будилника
) и едновременното изпиукване на сигнала за получен SMS. Последният е от Яро. Още не съм отворил очи като хората и със зор разчитам: "Chavo, az i Alex otpadame ... "Хайде, Алекс си има уважителна причина (болно дете), ама за Яро няма никакво оправдание. Пишем му неизвинено отсъствие и голяяяма черна точка в досието.
Да отива в ъгъла да се срамува и да мисли как ще ги оправя!
Значи, групата остава в камерен формат - аз и Ники (huko). Ами, колкото - толкова. Мястото на срещата се променя в движение и автоматично се премества в махалата.
Успяваме да тръгнем в прилично време, което ми се струва доста важно, защото все ме гризат съмнения дали не съм се изхвърлил малко като съм предвидил освен 140-те км до Асеновгард и още към 100-на по непознато трасе през планината до Смолян.
Носим се по магистралата с зашеметяващите 100-на км/ч.
Няма как, тази скучна част от прехода е неизбежна.Вече започва да ми мирише на планина и тогава, малко преди Асеновград, се забиваме в бавно влачеща се колона ...
Досещаме се, че това ще да е публика за авиошоу-то на летище Крумово. От това пълзенето не става по-малко досадно, но поне имаме идея, че не след дълго колоната ще завие вляво, а нашият път е направо.
Преминаваме през Асеновград, като този път GPS-ът не се опитва да ни прекара през затворена улица в центъра, както направи есента.
Над летището кръжат хеликоптери, а ние най-после стъпваме на черно и също започваме да набираме височина ...
Не след дълго вдясно се показва масивната сграда на манастир ...
Сградата със сигурност е виждала и по-добри дни ...
Айде бе, фотографа! Едва подкарахме и ти си се разщракал.
Подкарваме нагоре. Трасето е леко. На моменти може би малко по-каменисто, отколкото ми харесва, но нищо особено.
Майската зеленина на планината е разкошна. Разбира се, планината си е все така красива и през лятото и есента, но тогава това свежо зелено вече го няма. Слънцето го е пАрнало.
Ето го и с. Добростан ...
Както си му е редът при навигация в населено място, направих 2-3 врътки из центъра, доде нацеля правилната уличка. За най-голямо удоволствие на навигаторката, която този път играе пътник, наслаждаващ се на пейзажа. За да подчертае това даже нарочно е в "цивилно" облекло ...
По-нататък тракът, по който караме, ни води по асфалтов път. Не познавам района и, тъй като ни чака доста път, се въздържам от откривателски забежки встрани от него.
Малко преди Беланташ асфалтът свършва и преминава в прашен път, на места с бабунки, които май са подходящи да пробвам как се държи окачването след отстраняване на последиците от последното състезание. Тойотата е поизостанала назад за да не гълта прахоляка, така че ГАЗ!
Паркираме се в подножието на Белинташ, въпреки че според картата пътят в зелено продължава още нагоре ...
Не че не можеше да стигнем и доста след края му, ама нали не сме дошли да правим простотии ...
Планината и тук е разкошна ...
Я да се види, че и аз съм бил там все пак.
А долу пада строителство ...
Лошо няма, ама защо ли ме е страх, че и тази планина ще бъде освинена като Черноморието?!?
Гордо се вее родният трибагреник, а под него зазидана плоча с призив да пазим България. Май от туристите от Първомай ...
Подкреплението ни настига ...
Даже и радиостанцията си взел Ники, ама пусто като моята остана на топло в джипа ...
Любуваме се още известно време на красивите панорами, които се откриват от високото ...
и после поемаме обратно към колите.
Това на какво ви прилича?
Е знае ли човек като си ходи из гората къде ще му излезне късметът!
Ама като бях опънал едни 100-на километра след Асеновград нататък, с предвидено спиране на Беланташ, сериозно се притеснявах да не съм се изхвърлил и да трябва да караме по нощите. И без това се наложи да звъня на хотела да успокоя хората, че идваме и ще си ползваме стаите.
), но детето ни изненада, нищо, сега вече е Добре, а това е най-важното!
Коментар