Tweet
Нещо ме хвана скуката вчера и реших малко да поразтъпча джипката 
Звъннах на един приятел, и към 16 часа, вече бяхме на пътчето след Германския манастир.
Там пътя си е почти като за кола (имаше едно БМВ горе...)
Всичко беше наред докато не видях ето това пътче, до това връхче:
Изкачихме го без проблем, ама като погледнах надолу и ме достраша да се спусна:
Та решихме - напред ще е
Още в самото начало срещнахме трудности (всъщност наи-кофти мястото от целият път):
Задния диф опря в пънчео в средата, а праговете в пънчето в дясно...
След половин час бутане, подлагане и лашкане в краина сметка се измъкнахме, но вече път имаше само надолу. Нямахме GPS или карта, и единственото което ни успокояваше беше, че пътеката е маркирана - бяло, червено, бяло
На едно място по пътя имаше доста кофти страничен наклон, по инклинометъра на джипката беше 30 градуса, за мен си беше бая притеснително
и нямах сили да го снимам
По натам нямаше особени проблеми като изключим изключителната теснотия -
На повечето места минавахме на косъм от дърветата, даже си счупих едното стопче
В краина сметка излезнахме до някакъв черен път, където иамеше разклон с табелки за Лозен и Долни Пасарел. Срещнахме и една G класа, която ни упъти, че Лозен е съвсем близко и бързо бързо се прибрахме, покраи лозенския манастир.
Звъннах на един приятел, и към 16 часа, вече бяхме на пътчето след Германския манастир.
Там пътя си е почти като за кола (имаше едно БМВ горе...)
Всичко беше наред докато не видях ето това пътче, до това връхче:
Изкачихме го без проблем, ама като погледнах надолу и ме достраша да се спусна:
Та решихме - напред ще е
Още в самото начало срещнахме трудности (всъщност наи-кофти мястото от целият път):
Задния диф опря в пънчео в средата, а праговете в пънчето в дясно...
След половин час бутане, подлагане и лашкане в краина сметка се измъкнахме, но вече път имаше само надолу. Нямахме GPS или карта, и единственото което ни успокояваше беше, че пътеката е маркирана - бяло, червено, бяло
На едно място по пътя имаше доста кофти страничен наклон, по инклинометъра на джипката беше 30 градуса, за мен си беше бая притеснително
и нямах сили да го снимам По натам нямаше особени проблеми като изключим изключителната теснотия -
На повечето места минавахме на косъм от дърветата, даже си счупих едното стопче
В краина сметка излезнахме до някакъв черен път, където иамеше разклон с табелки за Лозен и Долни Пасарел. Срещнахме и една G класа, която ни упъти, че Лозен е съвсем близко и бързо бързо се прибрахме, покраи лозенския манастир.
), но там миналата година си беше пътека и моят слон не можеше да се промуши, сега явно са я разширили
Коментар