Tweet
Тъй като за срамотиите не бяхме ходили на това прекрасно местенце, реших да последвам примера на колегите и да се изкатерим там. С джипката естествено. Докъдето стигнем.
Пътуването беше предшествано от намесата на Мърфи. Предния ден следобеда се появи някакво чукане отдолу при подаване на газ и една бързо влизане в бокса за преглед доведе до диагноза "Карето е тръгнало". На трикратното ми питане дали трябва да се сменя веднага или ще издеяни на едно катерене по рилските камънаци, младежът рече, че щяло да изтрае. Аз обаче за всеки случай напазарувах едно каре, та да го сменя при пръв удобен случай. И добре, че го направих, защото малко след това почукването премина в яка вибрация при скорост 60 и нагоре, което наложи бързо търсене къде може да се смени каре след 18:00 ч. Оказа се, че каре не е "тръгнало", а направо "си е заминало". Слава богу, намери се кой да свърши това богоугодно дело и към 8-9 вечерта вече бяхме готови за път. Все пак имахме и късмет проблемът да се прояви в София, а не горе на камънака.
На следващия ден без приключения стигнахме до Паничище и оттам поехме по трасето.
За разгрявка направихме преодоляване на малко водно препятствие:
В един момент стигнах до разклон, на който след кратко чудене поех по левия (по-долния път), който изглеждаше така:
Придвижването не беше особено трудно, с 1-2 по-сложни места, доде не стигнах до ей тук:
Освен големкия камък от дясната ми страна, от ляво се беше разположил ей този пън:
Малце тесничко ми идеше разстоянието между тях.
Не е като да имах особен избор, щото на заден не ми се връщаше, та се наложи да прескачам препятствията. Малко газ, малко пилене на гуми, малко миризма на феродо от съединителя, ама минахме. Е, дясната степенка малко нещо в единия край се повдигна нагоре, ама не е болка за умиране.
За съжаление, не се получи да заснемем този прескок на видео, щото операторката ми беше и навигаторка, та в един момент реши все пак, че е по-добре да ми показва накъде да карам, вместо да внимава със снимането. И в резултат имаме кадри от земята в краката й в съпровод на рев на двигател.
Както бях спрял след това препятствие за да огледаме пътя напред, ни настигна една двойка пешеходни туристи, които един през друг взеха да ми обясняват как изобщо не е трябвало да тръгваме по този път, щото даже УАЗ-ките вървели по другия (т.е. десния).
А пък аз било съмнително дали ще мога да премина следващия участък, щото там било хем стръмно изкачване, хем завой, хем камъни, корени и калчица. Че и лебедка съм нямал ... (това, последното, си е вярно и си е чист пропуск от моя страна)
Просто нямаше как при това положение. Трябваше да се защитава честта на джипките. Поради което Галоперът се покатери без особено да се замисли. Имаше малко слаломче между дърветата, но с малко късмет уцелихме всичките вратички и минахме през по-трудния участък. Който все пак не беше чак толкова труден, колкото си го представяха онези хора, но не бях особено недоволен като свърши
Малко по-нагоре "нашият" път се вля в този, по който минавали уазките. Даже познах мястото по снимките, които Алекс беше пуснал миналата година.
После настъпи голямото подскачане по камъните нагоре към хижа "Рилски езера". Сигурно можеха да се получат добри кадри, ако имаше кой да снима. Ама нямаше, защото навигаторката припкаше като дива коза напред да разучава пътя и хич не й беше до снимки.
Само с още едно леко закачане на дясната степенка (хич не й беше ден този четвъртък ) стигнахме до хижата. Естествено, веднага беше направен оглед на Галопера.
След това джипката беше чинно паркирана да не пречи на хижарите
а личният състав се спеши и продължи към езерата за един 3-часов тур.
Гледките си заслужаваха подскачането по камънаците:
После дойде време за връщане. За пореден път се установи, че слизането може да е по-изморително от катеренето.
И не само пеша ...
На връщане минах по пътя, по който минават уаз-ките и констатирах, че (като изключим онова гадно местенце с камъка и пъна) другият път повече ми допада. Този беше по-стръмен и по-каменист, макар и по-кратък.
Както и да е. Смъкнах се без особени приключения, ако не броим 1-2 закачки по многострадалната дясна степенка и 1 леко тръкване по защитата на картера.
Не можах обаче да се отърва съвсем без повреди. Явно още не съм усвоил добре упражнението "Преодоляване на тесни и дълбоки канавки с джип дълга база", та не ми помогна и махането на задната степенка.
Поради което, при преодоляване на споменато по-горе поточе в обратна посока, след това:
на излизане последва удар на задната броня в по-стръмния бряг и джипката придоби този вид:
Не е много красив изгледът, ама който не иска такива неща - прави така:
А иначе излетът беше супер отвсякъде и си струваше потенето по трасето.
Ама ще ме извиняват колегите, дето разправят, че пътят бил ставал и за кола. Може, ама тая кола не ща аз да я карам и да й плащам сметките ...
П.П. Моля, ако при някой колегите, които имат автосервизи, има възможност да докараме бронята до по-нормален вид утре, т.е. днес, петък (21 юли), нека да се обади. Че то освен естетиката, изкривената броня пречи да се отвори и задната врата. А пък това си е проблем. Щото уикенда идва и отзад трябва да се вкарват въдици ...
Пътуването беше предшествано от намесата на Мърфи. Предния ден следобеда се появи някакво чукане отдолу при подаване на газ и една бързо влизане в бокса за преглед доведе до диагноза "Карето е тръгнало". На трикратното ми питане дали трябва да се сменя веднага или ще издеяни на едно катерене по рилските камънаци, младежът рече, че щяло да изтрае. Аз обаче за всеки случай напазарувах едно каре, та да го сменя при пръв удобен случай. И добре, че го направих, защото малко след това почукването премина в яка вибрация при скорост 60 и нагоре, което наложи бързо търсене къде може да се смени каре след 18:00 ч. Оказа се, че каре не е "тръгнало", а направо "си е заминало". Слава богу, намери се кой да свърши това богоугодно дело и към 8-9 вечерта вече бяхме готови за път. Все пак имахме и късмет проблемът да се прояви в София, а не горе на камънака.
На следващия ден без приключения стигнахме до Паничище и оттам поехме по трасето.
За разгрявка направихме преодоляване на малко водно препятствие:
В един момент стигнах до разклон, на който след кратко чудене поех по левия (по-долния път), който изглеждаше така:
Придвижването не беше особено трудно, с 1-2 по-сложни места, доде не стигнах до ей тук:
Освен големкия камък от дясната ми страна, от ляво се беше разположил ей този пън:
Малце тесничко ми идеше разстоянието между тях.
Не е като да имах особен избор, щото на заден не ми се връщаше, та се наложи да прескачам препятствията. Малко газ, малко пилене на гуми, малко миризма на феродо от съединителя, ама минахме. Е, дясната степенка малко нещо в единия край се повдигна нагоре, ама не е болка за умиране.
За съжаление, не се получи да заснемем този прескок на видео, щото операторката ми беше и навигаторка, та в един момент реши все пак, че е по-добре да ми показва накъде да карам, вместо да внимава със снимането. И в резултат имаме кадри от земята в краката й в съпровод на рев на двигател.
Както бях спрял след това препятствие за да огледаме пътя напред, ни настигна една двойка пешеходни туристи, които един през друг взеха да ми обясняват как изобщо не е трябвало да тръгваме по този път, щото даже УАЗ-ките вървели по другия (т.е. десния).
А пък аз било съмнително дали ще мога да премина следващия участък, щото там било хем стръмно изкачване, хем завой, хем камъни, корени и калчица. Че и лебедка съм нямал ... (това, последното, си е вярно и си е чист пропуск от моя страна)
Просто нямаше как при това положение. Трябваше да се защитава честта на джипките. Поради което Галоперът се покатери без особено да се замисли. Имаше малко слаломче между дърветата, но с малко късмет уцелихме всичките вратички и минахме през по-трудния участък. Който все пак не беше чак толкова труден, колкото си го представяха онези хора, но не бях особено недоволен като свърши
Малко по-нагоре "нашият" път се вля в този, по който минавали уазките. Даже познах мястото по снимките, които Алекс беше пуснал миналата година.
После настъпи голямото подскачане по камъните нагоре към хижа "Рилски езера". Сигурно можеха да се получат добри кадри, ако имаше кой да снима. Ама нямаше, защото навигаторката припкаше като дива коза напред да разучава пътя и хич не й беше до снимки.
Само с още едно леко закачане на дясната степенка (хич не й беше ден този четвъртък
) стигнахме до хижата. Естествено, веднага беше направен оглед на Галопера.След това джипката беше чинно паркирана да не пречи на хижарите
а личният състав се спеши и продължи към езерата за един 3-часов тур.
Гледките си заслужаваха подскачането по камънаците:
После дойде време за връщане. За пореден път се установи, че слизането може да е по-изморително от катеренето.
И не само пеша ...
На връщане минах по пътя, по който минават уаз-ките и констатирах, че (като изключим онова гадно местенце с камъка и пъна) другият път повече ми допада. Този беше по-стръмен и по-каменист, макар и по-кратък.
Както и да е. Смъкнах се без особени приключения, ако не броим 1-2 закачки по многострадалната дясна степенка
и 1 леко тръкване по защитата на картера.Не можах обаче да се отърва съвсем без повреди. Явно още не съм усвоил добре упражнението "Преодоляване на тесни и дълбоки канавки с джип дълга база", та не ми помогна и махането на задната степенка.
Поради което, при преодоляване на споменато по-горе поточе в обратна посока, след това:
на излизане последва удар на задната броня в по-стръмния бряг и джипката придоби този вид:
Не е много красив изгледът, ама който не иска такива неща - прави така:
А иначе излетът беше супер отвсякъде и си струваше потенето по трасето.
Ама ще ме извиняват колегите, дето разправят, че пътят бил ставал и за кола. Може, ама тая кола не ща аз да я карам и да й плащам сметките ...
П.П. Моля, ако при някой колегите, които имат автосервизи, има възможност да докараме бронята до по-нормален вид утре, т.е. днес, петък (21 юли), нека да се обади. Че то освен естетиката, изкривената броня пречи да се отвори и задната врата. А пък това си е проблем. Щото уикенда идва и отзад трябва да се вкарват въдици ...
).( Предпочитаме хотел за база.) Има ли някой,който да е склонен да направиме група за взаимопомощ
) не е подготвена за сериозен офроуд. Поне гумите и са що-годе добри. Ще следя темата за предложения с интерес.
)
Коментар