Tweet
Здравейте.
Както повечето от вас знаят тия дни съм без джип/в бокса е../,но приключенския дух все още не ми дава мира и това доведе до спонтанна разходка с наличните возила.
За 15 мин. със Стефан решихме дестинацията и след като учредихме Офроуд клуб ....Рено....потеглихме.
Още на тръгване за да засили хъса ни...ни се изпречи пред очите ...това!
Вече спокойни че сме с правилната марка...продължихме....
Маршрутът ни включваше обиколка на парка Сините камъни,Медвен,Жеравна и Котел.
И така старта беше даден....Поехме към първата ни дестинация.
Скоро достигнахме и парка Сините камъни...където първо бяха поставени рекламните надписи по вратите на машините.....
...... ......
А след това и първите офроуд изпълнения....бих казал с доста траялни елементи....
След теста на ходовете на окачванията и клиренса.... ....си намерихме и една прекрасна полянка за отдих.
Цветята и аромата им бяха в огромни количества,а ние усещахме как положителната енергия струеше през телата ни!
След като трудно се откъснахме от това райско място...продължихме напред към следващата ни дестинация-Жеравна.
По пътя ни се откриваха постоянно невероятни гледки....и много често спирах да снимам....
Скоро пристигнахме и в Жеравна.....Тук времето сякаш беше спряло!
Като се почне от кълдаръмените улички и се свърши със старите къщи носещи духа на предците ни,живели в трудните времена на турското робство,но съумели да запазят българщината си и селото непокътнато,и не само това,а да развият търговията и занаятчийството до невероятно висока степен!
Вижте сами това което видяхме ние!
Тъкачеството е бил един от силно развитите занаяти в Жеравна.....
Пихме и кафе....с Хаджи Димчо.....
Посетихме и църквата,а първото уникално нещо което ни посрещна на входа беше огромната камбана.....
Това е двора на храма.....а в къщата най-вероятно живее свещеника.....
Тука разбрахме....че всички пътища минават през Жеравна.....
Офроудът...си е болест...ама да го практикуваш и пеша...
Не ни се тръгваше от това невероятно място,но нямаше как....и отдалечавайки се с колите...аз продължавах да гледам в огледалото това кътче, което с магнетизма си ме накара отнова да мечтая за един по-спокоен и без ежедневното ни напрежение живот.
Продължихме напред...и скоро стигнахме в местността Синия вир,която се намира в околността на Медвен.Тук беше крайно време да хапнем,защото от многото емоций,не бяхме забелязали как е напреднало времето.
Комплекса предлага бунгала и ресторант,а околността - невероятна природа и множество туристически дестинаций по еко пътеки.
А лястовичките които винаги са носели за мен жизнерадостно настроение,са част от невероятната обстановка.....
След като хапнахме,групата се раздели....Стефан и сие...тръгнаха за Медвен за да разгледат къщата на Захари Стоянов /надявам се че ще пусне снимки от тази част на разходката/,а ние се отправихме към Синия вир....който е дал и наименованието на цялата местност.
Скоро следвайки инструкциите на хора които вече са ходили там достигнахме до него.Искам да кажа на мераклийте че пътеката до там е много живописна и не е никак трудна....почти по равно само се ходи и се стига за около 15-20 мин./с мотането и снимките... /.
А ето ги и водопада и вира.....
Направо не знам...как малките ентусиасти не паднаха във студените и дълбоки води на вира....на моменти направо изтръпвах...
Разгледахме....и поехме назад към цивилизацията.....
На връщане спрях да снимам и невероятния килим от цветя...просто не издържах....
....и след като се срещнахме със останалата част от групата...продължихме в посока гр.Котел.
За съжаление...музеите които искахме да посетим бяха вече затворени,така че пихме по кафе преди да се насочим обратно към дома.
Ето и какъв невероятен изглед се открива от центъра на града....направо им завиждам благородно на тези хора....
За съжаление дойде и момента в който трябваше да тръгнем по обратния път към домовете....
На никой не му се тръгваше и недоумявахме как толкова бързо мина целия ден....
Тръгнахме....но си намерихме отново извинение ,за да останем още малко по тия невероятни места.....
Обещание имахме към най-малките туристи....поляна и топка....
Сега беше момента да го спазим.....
....а ние вече крояхме планове за следваща разходка.....
Все пак...дойде момента в който така или иначе потеглихме към дома.....
Дори и асфалтови път ни предлагаше много и красиви гледки......
С това разходката ни приключи,...но само формално,защото спомена за видяното и енергията с която се заредихме продължава все още да бушува в нас.
Дано с разказа си съм ви направил поне малко съпричастни към всичко което преживяхме,към духа на нашите предци и невероятната ни природа.А на всички вас пожелавам да го изживеете истински,защото само тогава ще разберете силата на емоцийте които преживяхме и ние!!!
Поздрави! Lubashki777
Както повечето от вас знаят тия дни съм без джип/в бокса е../,но приключенския дух все още не ми дава мира и това доведе до спонтанна разходка с наличните возила.
За 15 мин. със Стефан решихме дестинацията и след като учредихме Офроуд клуб ....Рено....потеглихме.
Още на тръгване за да засили хъса ни...ни се изпречи пред очите ...това!
Вече спокойни че сме с правилната марка...продължихме....
Маршрутът ни включваше обиколка на парка Сините камъни,Медвен,Жеравна и Котел.
И така старта беше даден....Поехме към първата ни дестинация.
Скоро достигнахме и парка Сините камъни...където първо бяха поставени рекламните надписи по вратите на машините.....
......
......А след това и първите офроуд изпълнения....бих казал с доста траялни елементи....
След теста на ходовете на окачванията и клиренса....
....си намерихме и една прекрасна полянка за отдих.Цветята и аромата им бяха в огромни количества,а ние усещахме как положителната енергия струеше през телата ни!
След като трудно се откъснахме от това райско място...продължихме напред към следващата ни дестинация-Жеравна.
По пътя ни се откриваха постоянно невероятни гледки....и много често спирах да снимам....
Скоро пристигнахме и в Жеравна.....Тук времето сякаш беше спряло!
Като се почне от кълдаръмените улички и се свърши със старите къщи носещи духа на предците ни,живели в трудните времена на турското робство,но съумели да запазят българщината си и селото непокътнато,и не само това,а да развият търговията и занаятчийството до невероятно висока степен!
Вижте сами това което видяхме ние!
Тъкачеството е бил един от силно развитите занаяти в Жеравна.....
Пихме и кафе....с Хаджи Димчо.....
Посетихме и църквата,а първото уникално нещо което ни посрещна на входа беше огромната камбана.....
Това е двора на храма.....а в къщата най-вероятно живее свещеника.....
Тука разбрахме....че всички пътища минават през Жеравна.....
Офроудът...си е болест...ама да го практикуваш и пеша...
Не ни се тръгваше от това невероятно място,но нямаше как....и отдалечавайки се с колите...аз продължавах да гледам в огледалото това кътче, което с магнетизма си ме накара отнова да мечтая за един по-спокоен и без ежедневното ни напрежение живот.
Продължихме напред...и скоро стигнахме в местността Синия вир,която се намира в околността на Медвен.Тук беше крайно време да хапнем,защото от многото емоций,не бяхме забелязали как е напреднало времето.
Комплекса предлага бунгала и ресторант,а околността - невероятна природа и множество туристически дестинаций по еко пътеки.
А лястовичките които винаги са носели за мен жизнерадостно настроение,са част от невероятната обстановка.....
След като хапнахме,групата се раздели....Стефан и сие...тръгнаха за Медвен за да разгледат къщата на Захари Стоянов /надявам се че ще пусне снимки от тази част на разходката/,а ние се отправихме към Синия вир....който е дал и наименованието на цялата местност.
Скоро следвайки инструкциите на хора които вече са ходили там достигнахме до него.Искам да кажа на мераклийте че пътеката до там е много живописна и не е никак трудна....почти по равно само се ходи и се стига за около 15-20 мин./с мотането и снимките...
/.А ето ги и водопада и вира.....
Направо не знам...как малките ентусиасти не паднаха във студените и дълбоки води на вира....на моменти направо изтръпвах...
Разгледахме....и поехме назад към цивилизацията.....
На връщане спрях да снимам и невероятния килим от цветя...просто не издържах....
....и след като се срещнахме със останалата част от групата...продължихме в посока гр.Котел.
За съжаление...музеите които искахме да посетим бяха вече затворени,така че пихме по кафе преди да се насочим обратно към дома.
Ето и какъв невероятен изглед се открива от центъра на града....направо им завиждам благородно на тези хора....
За съжаление дойде и момента в който трябваше да тръгнем по обратния път към домовете....
На никой не му се тръгваше и недоумявахме как толкова бързо мина целия ден....
Тръгнахме....но си намерихме отново извинение ,за да останем още малко по тия невероятни места.....
Обещание имахме към най-малките туристи....поляна и топка....
Сега беше момента да го спазим.....
....а ние вече крояхме планове за следваща разходка.....
Все пак...дойде момента в който така или иначе потеглихме към дома.....
Дори и асфалтови път ни предлагаше много и красиви гледки......
С това разходката ни приключи,...но само формално,защото спомена за видяното и енергията с която се заредихме продължава все още да бушува в нас.
Дано с разказа си съм ви направил поне малко съпричастни към всичко което преживяхме,към духа на нашите предци и невероятната ни природа.А на всички вас пожелавам да го изживеете истински,защото само тогава ще разберете силата на емоцийте които преживяхме и ние!!!
Поздрави! Lubashki777
. Две други джипки завъдих... и пак най-често с реното се озовавам из разни сокаци 
Коментар