Първо да кажа, че темата е повече за раздела "за дома и семейството", понеже разходката беше семейна без никакви екстреми и бензинови или дизелови пари.
Рано сутринта се чух с Джартов ( който не го знае, значи не е посещавал ендуро раздела ) и набързо решихме да направим една съвместна разходка. Понеже той е от Габрово, а аз от Плевен решихме разходката да е на неотрална територия- Ловеч. Така и направихме.
След час. Паркът, в който се намира зоологическата градина.


Ние сме първи на мястото за среща и използваме да покараме малко колело.

Защо е тази кошница на колелото, ако не е пълна с шишарки ?

Ето го и семейство Джартови.

Еееее, събрахме се.
Започваме с първи урок природо знание-животни.

Децата са щастливи, а когато те са щастливи всичко е наред.

Времето обаче ни готви лоша изненада.

И не се забави. Дъждът започна, като че ли някой разкопча цип на облаците. Трябваше да си намерим сухо местенце. Гората като за начало ще свърши работа.

Да, но не за дълго.

Животните ни гледаха и кой ли знае какво се чудеха: Абе тия къщи нямат ли си, че са тръгнали в тоя дъжд.

Времето се пооправи и урокът продължи.
Деца, това са маймуни.... или я елате да видим камилата, че тези маймуни са лоши. Показват си пишките.

Джартата седи на далеко от камилите. Защо ли ? Ами защото няма други дрехи .

Аз пък, ще покарам малко колело.




Ето ги и мойте хора.

Ето ги само дечицата. Голямо приятелство се завърза.

Това беше първи урок.
Вторият. Роден край. История.
Закритият мост.



Леле колко е интересно. Под къщата в която се намираме минава река.


Снимаме си и си разглеждаме, по едно време обаче Джартата го няма. Изизам от моста, а той се върти около скарата.
Абе ей, ние днес няма ли да ядем?

Ми да. Наложащо беше.


Хапнахме и докато се чудим на пещерата на Деветаки или на Крошуна да отидем, отново заваля. Поизчакахме да мине и решихме денят да премине изцяло в Ловеч.

И помнете: Завръзвайте си убувките, да не ви изловят като Левски

Лека разходка и из старият град. Няма какво да коментирам. Снимките сами говорят.







Това беше нашата разходка и уроците които проведохме на нашите деца. Надявам се да ви е харесало, ако ли не здраве да е.
Рано сутринта се чух с Джартов ( който не го знае, значи не е посещавал ендуро раздела ) и набързо решихме да направим една съвместна разходка. Понеже той е от Габрово, а аз от Плевен решихме разходката да е на неотрална територия- Ловеч. Така и направихме.
След час. Паркът, в който се намира зоологическата градина.


Ние сме първи на мястото за среща и използваме да покараме малко колело.

Защо е тази кошница на колелото, ако не е пълна с шишарки ?

Ето го и семейство Джартови.

Еееее, събрахме се.
Започваме с първи урок природо знание-животни.

Децата са щастливи, а когато те са щастливи всичко е наред.

Времето обаче ни готви лоша изненада.

И не се забави. Дъждът започна, като че ли някой разкопча цип на облаците. Трябваше да си намерим сухо местенце. Гората като за начало ще свърши работа.

Да, но не за дълго.

Животните ни гледаха и кой ли знае какво се чудеха: Абе тия къщи нямат ли си, че са тръгнали в тоя дъжд.

Времето се пооправи и урокът продължи.
Деца, това са маймуни.... или я елате да видим камилата, че тези маймуни са лоши. Показват си пишките.

Джартата седи на далеко от камилите. Защо ли ? Ами защото няма други дрехи .

Аз пък, ще покарам малко колело.




Ето ги и мойте хора.

Ето ги само дечицата. Голямо приятелство се завърза.

Това беше първи урок.
Вторият. Роден край. История.
Закритият мост.



Леле колко е интересно. Под къщата в която се намираме минава река.


Снимаме си и си разглеждаме, по едно време обаче Джартата го няма. Изизам от моста, а той се върти около скарата.
Абе ей, ние днес няма ли да ядем?

Ми да. Наложащо беше.


Хапнахме и докато се чудим на пещерата на Деветаки или на Крошуна да отидем, отново заваля. Поизчакахме да мине и решихме денят да премине изцяло в Ловеч.

И помнете: Завръзвайте си убувките, да не ви изловят като Левски

Лека разходка и из старият град. Няма какво да коментирам. Снимките сами говорят.







Това беше нашата разходка и уроците които проведохме на нашите деца. Надявам се да ви е харесало, ако ли не здраве да е.
Коментар