Tweet
За разходката се говореше отдавна. Групата от "Ленд Роувър Ентусиастс" правеше последни приготовления. Както се оказа в последствие, организаторът на мероприятието - Станимир (Nightcrawler), бе завършил последните щрихи от, изчисления до секунда маршрут и вече можеше да си отдъхне с чаша студено старозагорско пиво в любимия му диван пред телевизора. На утрешните гости той бе приготвил приятна разходка в, на пръв поглед обикновена електроцентрала, и каране по черни пътища. Петък е. Нямах търпение да потегля. Чакаха ме 200 километра и среща с хора, част от които не познавах. Повече ме притесняваше първата част. Взех шурея и потеглихме. Времето беше повече от подходящо за такова пътуване - топлото априлско слънце действаше на доброто ни настроение, както и случката, разказана от Chinela предишния ден - за кмета и кастрираните кучета. Но това е друга тема. Пристигнахме в ранния следобед, настанихме се в запазения от Станимир хотел и душите ни се зареяха сред заралийската природа и мускатовата ракия. Прав е поета, като е казал, че следобедното напиване разваля вечерното. Привечер, групата започна да се събира и продължи в разговори и почти същото реене, като следобедното. Интересно дойде на следващия ден. Към единадесет часа бяхме пред централата и започна нашата разходка. Трудно ще ми е да пресъздам всичко чуто и видяно. Водачите ни, които бяха трима за различните технологични процеси, бяха толкова изчерпателни, че за момент си помислих, че знам всичко за добиването и преработването на въглища и в последствие добиването на електричество. А се оказа, че целия този процес никак не е прост. На кратко ще нахвърлям основните моменти.
Добиването на въглища става на 2-3 км. от самата централа. В прървата панорамна снимка се виждат двата рудника в ляво и в дясно. След това се транспортират до самата централа (пак панорамна снимка 1). От там, чрез трите багера, по лентов път се отвеждат за пречистване на няколко етапа, надробяване и накрая изгаряне. Екскурзията ни започна в машинната зала.
Тук, коя матракулка какво прави е трудно да кажа. Шумът бе толкова силен, че не чувах и собствените си мисли. А главния технолог говореше и говореше.
В най-общи линии тук се прави самото електричество, след непрекъснат процес на загряване на вода, превръщането й в пара, която кара турбините да се въртят с неземни обороти. Това пък е една турбина, демонтирана за ремонт.
Тук Злати проведе телефонен разговор. Как стана това, все още е тайна за мен
След това дойде ред на контролната зала. В нея работят на смени по 4-5 човека и следят мониторите за мигащи червени лампички, както и да въведат нужни код, ако започне обратното броене
Следващата снимка, мисля, че не се нуждае от коментар.
Инфраструктурата на централата изглеждаше вношителна и на места зловещо.
Както и доста подредена.
Този цилиндър се върти, а вътре се мотляват няколко десетки гюлета с големината на снежна топка с цел въглищата да се начупят и пречистят от
ненужни примеси ( сяра, гипс и др.)
Следващите снимки са от първата "веранда" на първия комин. До там се стига с асансьор, който, за щастие - работеше
След слизането и кратка пауза,
разходката продължи.
И тук идва гордостта на централата: Коминът, който е с един метър по висок от Айфеловата кула = 325м.
Като краен продукт се получава гипс и т.н. пепелина. Първия, поради цвета си (леко жълт), не може да се използва в строителството, но пък фирмата Кнауф, строи завод за гипсокартон на 500м от централата. Втория продукт се излива в огромни, предварително изкопани "дупчици",
които, след като изсъхнат се смесват с почва. Тук нашата разходка приключи с отиване до една от тези "дупчици", гальовно наречена "Черното езеро".
От тук последва и веселата част, която няма как да се коментира. А и е ненужно - атракцията бе неописуема
оказа се, че втория виновник за посещението ни в централа, Изпълнителния директор на "Енел", по спешност е влязъл в болница. Станимир бе приготвил малък поздрав за него с който приключи съботния ден.
Срещата приключи в неделя, с каране до Казанлък, където се разделихме с основната група и всеки пое пътя към дома.
Още веднъж, БЛАГОДАРЯ на Станимир за перфектната организация и незабравимото преживяване.
Добиването на въглища става на 2-3 км. от самата централа. В прървата панорамна снимка се виждат двата рудника в ляво и в дясно. След това се транспортират до самата централа (пак панорамна снимка 1). От там, чрез трите багера, по лентов път се отвеждат за пречистване на няколко етапа, надробяване и накрая изгаряне. Екскурзията ни започна в машинната зала.
Тук, коя матракулка какво прави е трудно да кажа. Шумът бе толкова силен, че не чувах и собствените си мисли. А главния технолог говореше и говореше.
В най-общи линии тук се прави самото електричество, след непрекъснат процес на загряване на вода, превръщането й в пара, която кара турбините да се въртят с неземни обороти. Това пък е една турбина, демонтирана за ремонт.
Тук Злати проведе телефонен разговор. Как стана това, все още е тайна за мен
След това дойде ред на контролната зала. В нея работят на смени по 4-5 човека и следят мониторите за мигащи червени лампички, както и да въведат нужни код, ако започне обратното броене
Следващата снимка, мисля, че не се нуждае от коментар.
Инфраструктурата на централата изглеждаше вношителна и на места зловещо.
Както и доста подредена.
Този цилиндър се върти, а вътре се мотляват няколко десетки гюлета с големината на снежна топка с цел въглищата да се начупят и пречистят от
ненужни примеси ( сяра, гипс и др.)
Следващите снимки са от първата "веранда" на първия комин. До там се стига с асансьор, който, за щастие - работеше
След слизането и кратка пауза,
разходката продължи.
И тук идва гордостта на централата: Коминът, който е с един метър по висок от Айфеловата кула = 325м.
Като краен продукт се получава гипс и т.н. пепелина. Първия, поради цвета си (леко жълт), не може да се използва в строителството, но пък фирмата Кнауф, строи завод за гипсокартон на 500м от централата. Втория продукт се излива в огромни, предварително изкопани "дупчици",
които, след като изсъхнат се смесват с почва. Тук нашата разходка приключи с отиване до една от тези "дупчици", гальовно наречена "Черното езеро".
От тук последва и веселата част, която няма как да се коментира. А и е ненужно - атракцията бе неописуема
оказа се, че втория виновник за посещението ни в централа, Изпълнителния директор на "Енел", по спешност е влязъл в болница. Станимир бе приготвил малък поздрав за него с който приключи съботния ден.
Срещата приключи в неделя, с каране до Казанлък, където се разделихме с основната група и всеки пое пътя към дома.
Още веднъж, БЛАГОДАРЯ на Станимир за перфектната организация и незабравимото преживяване.
Прикачени файлове
Усещам как това ще се превърне в кодова фраза за клуба. Между другото, искам да благодаря на Румен за прекия път до долмените и за това, че ни заведе до това местенце, иначе нямаше да може да поиграем после в калта!
Коментар