Tweet
Вчера с Ники (huko) си спертнахме една лека разходчица. Както се полага, в комплект с леката разходка вървяха и леки заигравки.
Идеята за маршрута беше да спретна едно малко по-разнообразно трасе и като че ли се получи.
Този път Ники беше с навигатор. И той Ники. Благодарение на снимките и видеото, които той засне, илюстрациите от тази разходка ще са повече и по-качествени.
Влязохме в Лозен откъм магистралата с изкачване по каменист, на места поизровен път, който бяхме карали на спускане преди около година и половина.
Пътчето ни се стори не толкова изровено, колкото беше при предишното ни минаване. Ама не чак толкова заравнено, та да не може някой заплес, докато спори с навигатора си да се насади на мостове ...
и, съответно, да хвърля лебедка.
После без проблеми се качихме до горе, където налетяхме на дървосекачи, които бяха засипали пътя с нарязани дърва. Хората бяха много любезни и моментално се хвърлиха да разчистват пътя, че иначе заобикалянето щеше да е трудно заради гъстата гора наоколо.
При това обаче си бяха забравили резачката насред пътя, замаскирана сред трева и шума и за малко да я пробваме дали издържа на сгазване с Патрул. Е, размина й се.
По-нататък подкарахме по доста типични за Лозен пътища - коловози и кал.
Все пак, калта на доста места беше позасъхнала, така че нямаше проблем човек да се задържи извън дълбоките коловози. Т.е. нищо страшно. Даже и Х6-ца може да мине.
След коловозите се насочихме към една част от ендуро трасе, на която случайно бяхме попаднали при една предишна разходка.
Както и се очакваше, карането по разкаляния път с MT/R-ите на моменти вървеше малко тегаво. Гумите бързо се замазваха ...
Разните там копченца и методът "всичката газ" помагаха, но най-добре се получаваше, когато избягаш на по-сухото извън пътя.
На финалното изкачване през гората се получи лека заигравка ...
В един момент тежкият Патрул спря да върви и като понечих да се върна назад за засилка и нов опит, колата продължи да се пързаля надолу дори с натиснати спирачки.
Опитите да тръгна от място останаха безуспешни, въпреки 2-та блокажа. Само дето се доизпързалях в опасна близост до 2 дървета, които хищно поглеждаха към прясно ремонтирания ми десен заден калник и стоп ...
Ех, кой беше тоя, дето го домързя да сложи "кайманите"!!!
Хайде на лебедкитеееее! Доде казахме "Лебедка" навигаторката вече се набираше нагоре по баира със съответния инвентар ...
И си се дърпам нагоре ...
Ама в един момент въжето се намота лошо в единия край и за да не счупим лебедката, се наложи да го размотаем малко и презакачим. Е, май беше по-лесно да се каже, защото това стана в най-стръмния участък, и в момента, в който въжето се отхлабеше, Патрулът тръгваше назад като шейна.
Наложи се първо да се подсигурим с един колан за теглене, след което вече можеше да презакачим лебедката.
Камиончето вече е горе
Като погледне човек снимките може и да се зачуди "А бе, тия що са дърпали лебедки на това никакво място" ...
Вярно, че баирчето не беше особено страшно, но към него имаше една хубава добавка - мазната лозенска калчица ...
Който е карал по нея, знае за какво става дума ...
Сега е ред на Тойотата на Ники
Ама, ако може да не хвърляме лебедки, не се сещам за нито една причина да не го направим.
Избрахме едно "коридорче" между дърветата в страни от разлигавените следи и газ нагоре ...
Никакви ядове по сухата шума ...
Продължихме нагоре с един бърз слалом между лентите по дърветата
Кратка почивка на откритото
После се спускаме към Долни Пасарел
И с това първият етап от разходката приключи.
Идеята за маршрута беше да спретна едно малко по-разнообразно трасе и като че ли се получи.
Този път Ники беше с навигатор. И той Ники. Благодарение на снимките и видеото, които той засне, илюстрациите от тази разходка ще са повече и по-качествени.
Влязохме в Лозен откъм магистралата с изкачване по каменист, на места поизровен път, който бяхме карали на спускане преди около година и половина.
Пътчето ни се стори не толкова изровено, колкото беше при предишното ни минаване. Ама не чак толкова заравнено, та да не може някой заплес, докато спори с навигатора си да се насади на мостове ...
и, съответно, да хвърля лебедка.
После без проблеми се качихме до горе, където налетяхме на дървосекачи, които бяха засипали пътя с нарязани дърва. Хората бяха много любезни и моментално се хвърлиха да разчистват пътя, че иначе заобикалянето щеше да е трудно заради гъстата гора наоколо.
При това обаче си бяха забравили резачката насред пътя, замаскирана сред трева и шума и за малко да я пробваме дали издържа на сгазване с Патрул. Е, размина й се.
По-нататък подкарахме по доста типични за Лозен пътища - коловози и кал.
Все пак, калта на доста места беше позасъхнала, така че нямаше проблем човек да се задържи извън дълбоките коловози. Т.е. нищо страшно. Даже и Х6-ца може да мине.
След коловозите се насочихме към една част от ендуро трасе, на която случайно бяхме попаднали при една предишна разходка.
Както и се очакваше, карането по разкаляния път с MT/R-ите на моменти вървеше малко тегаво. Гумите бързо се замазваха ...
Разните там копченца и методът "всичката газ" помагаха, но най-добре се получаваше, когато избягаш на по-сухото извън пътя.
На финалното изкачване през гората се получи лека заигравка ...
В един момент тежкият Патрул спря да върви и като понечих да се върна назад за засилка и нов опит, колата продължи да се пързаля надолу дори с натиснати спирачки.
Опитите да тръгна от място останаха безуспешни, въпреки 2-та блокажа. Само дето се доизпързалях в опасна близост до 2 дървета, които хищно поглеждаха към прясно ремонтирания ми десен заден калник и стоп ...
Ех, кой беше тоя, дето го домързя да сложи "кайманите"!!!
Хайде на лебедкитеееее! Доде казахме "Лебедка" навигаторката вече се набираше нагоре по баира със съответния инвентар ...
И си се дърпам нагоре ...
Ама в един момент въжето се намота лошо в единия край и за да не счупим лебедката, се наложи да го размотаем малко и презакачим. Е, май беше по-лесно да се каже, защото това стана в най-стръмния участък, и в момента, в който въжето се отхлабеше, Патрулът тръгваше назад като шейна.
Наложи се първо да се подсигурим с един колан за теглене, след което вече можеше да презакачим лебедката.
Камиончето вече е горе
Като погледне човек снимките може и да се зачуди "А бе, тия що са дърпали лебедки на това никакво място" ...
Вярно, че баирчето не беше особено страшно, но към него имаше една хубава добавка - мазната лозенска калчица ...
Който е карал по нея, знае за какво става дума ...
Сега е ред на Тойотата на Ники
Ама, ако може да не хвърляме лебедки, не се сещам за нито една причина да не го направим.
Избрахме едно "коридорче" между дърветата в страни от разлигавените следи и газ нагоре ...
Никакви ядове по сухата шума ...
Продължихме нагоре с един бърз слалом между лентите по дърветата
Кратка почивка на откритото
После се спускаме към Долни Пасарел
И с това първият етап от разходката приключи.
Коментар