Tweet
Краставите кучета нали се надушват, та в офиса се оказа, че имам колега с витара.
Вчера само му казах " Кога ще се понакаляме ?" отговора беше на секундата: " Утре.."
Случи се, че свободните дни ни съвпаднаха и организацията беше на ниво..
Офроуд оборудването беше колосално - въже за теглене от ОМВ тип сезалче и малка брадвичка от 10лв в практикер
Храна - мин.вода от 500мл + сникърс - промоционалните
Важното беше ,че ентусиазма беше в повече.
Посоката беше Лозенската планина. Стартова точка - зад пистата за автокрос над Герман.
Там пътеките ги знам.. ама само моторджийските .
Долу в ниското беше сухо и приятно, ама нагоре...
Малко по нагоре сухото свърши.
Тук аз минах без проблеми, но витарката.. се предаде на 1м от сухото.
Почна се цъкане и тюхкане. Още не знаехме ,че имаме някакво въже
Намерихме го в багажа и го дръпнах.
Оказа се ,че сме объркали пътя. Но се провряхме между дърветата и намерихме правилния път.
Тъкмо тръгнахме и гадна локва където неподготвени машини няма смисъл да се завират.
Хайде на обратно.
Тръгнахме да си търсим друго пътче
Намерихме си някакъв ловен заслон
Като видя барбекю и се сещам за Влади333
Продължахме напред по пътя или поне такова ми се искаше да е.
Спускане по улея
Видя се селото напред и реших,че сме стигнали вече.. голяма греда.
Спускането беше отвратително с много камъни и голям страничен наклон.
Тук батериите на апарата се предадоха, а и хич не ми беше до снимки.
Предвидливо (без да искам) спрях за да огледам напред какво е.
Оказа се отвратително спускане което ако изобщо го спуснем със здрави коли, няма как да продължим.
Имало е път, но е отнесен от рекичка. Ако бяхме спуснали, нямаше да може да се върнем.
В улея трябваше да обърнем и да се върнем...
Копаене и дърпане около 2-3ч. но издрапахме.
Започна търсене на правилен път който да ни изведе от гората.
Оказа се трудна работа. Много пътища които не водят до никъде.
Витарата пропадна от пътя и се спря в дърветата. Изтеглих я.
За да не се завираме някъде където не може да се обърне,
като има разклон се слиза и един хваща пеш в едната посока другия в другата и после решаваме на къде.
Водата и сникърса отдавна бяха употребени и мечтата ни беше студена бира.
Накрая в центъра на с.Герман нападнахме един хладилник със бира и студен таратор.
Колегата ми е супер доволен от разходката, но иска да му намеря телефона на Иван Попов и утре почва да оглежда за гуми
От ферозата аз съм много доволен, не закачи никъде отдолу за разлика от витарата.
Мощността на газ ми хареса. Мислех , че ще е пълна трагедия.
Другият път.. поне месо и много бира ще си носим
Вчера само му казах " Кога ще се понакаляме ?" отговора беше на секундата: " Утре.."
Случи се, че свободните дни ни съвпаднаха и организацията беше на ниво..
Офроуд оборудването беше колосално - въже за теглене от ОМВ тип сезалче и малка брадвичка от 10лв в практикер
Храна - мин.вода от 500мл + сникърс - промоционалните
Важното беше ,че ентусиазма беше в повече.
Посоката беше Лозенската планина. Стартова точка - зад пистата за автокрос над Герман.
Там пътеките ги знам.. ама само моторджийските .
Долу в ниското беше сухо и приятно, ама нагоре...
Малко по нагоре сухото свърши.
Тук аз минах без проблеми, но витарката.. се предаде на 1м от сухото.
Почна се цъкане и тюхкане. Още не знаехме ,че имаме някакво въже
Намерихме го в багажа и го дръпнах.
Оказа се ,че сме объркали пътя. Но се провряхме между дърветата и намерихме правилния път.
Тъкмо тръгнахме и гадна локва където неподготвени машини няма смисъл да се завират.
Хайде на обратно.
Тръгнахме да си търсим друго пътче
Намерихме си някакъв ловен заслон
Като видя барбекю и се сещам за Влади333
Продължахме напред по пътя или поне такова ми се искаше да е.
Спускане по улея
Видя се селото напред и реших,че сме стигнали вече.. голяма греда.
Спускането беше отвратително с много камъни и голям страничен наклон.
Тук батериите на апарата се предадоха, а и хич не ми беше до снимки.
Предвидливо (без да искам) спрях за да огледам напред какво е.
Оказа се отвратително спускане което ако изобщо го спуснем със здрави коли, няма как да продължим.
Имало е път, но е отнесен от рекичка. Ако бяхме спуснали, нямаше да може да се върнем.
В улея трябваше да обърнем и да се върнем...
Копаене и дърпане около 2-3ч. но издрапахме.
Започна търсене на правилен път който да ни изведе от гората.
Оказа се трудна работа. Много пътища които не водят до никъде.
Витарата пропадна от пътя и се спря в дърветата. Изтеглих я.
За да не се завираме някъде където не може да се обърне,
като има разклон се слиза и един хваща пеш в едната посока другия в другата и после решаваме на къде.
Водата и сникърса отдавна бяха употребени и мечтата ни беше студена бира.
Накрая в центъра на с.Герман нападнахме един хладилник със бира и студен таратор.
Колегата ми е супер доволен от разходката, но иска да му намеря телефона на Иван Попов и утре почва да оглежда за гуми
От ферозата аз съм много доволен, не закачи никъде отдолу за разлика от витарата.
Мощността на газ ми хареса. Мислех , че ще е пълна трагедия.
Другият път.. поне месо и много бира ще си носим
Коментар