Малко снимки от вечерно-патриотичната ни разходка до връх Шипка.
Докато подбалкана беше потънал в гъста и на места миризлива мъгла, на историческият връх цареше тихо и ясно време.
Долу в ниското се стелеше мъглата, а старопланинските върхове изплуваха сякаш от огромен бял океан.


Традиционно, когато сме на Шипка се изкачваме пеша.
За съжаление въпреки Националният празник и множеството, което се е очаквало за тържествата, стълбите изглеждаха така.
Срамно и опасно! Това е Шипка на празника си!
Така е като я няма вече армията. Иначе щяха да са изсъхнали даже.



Гледката отгоре беше зашеметяваща.
За съжаление светлината вече почти я нямаше и дългите експозиции от ръка ставаха все по-трудни.





Групата е доволна.
Нашият 3-ти Март!
Докато подбалкана беше потънал в гъста и на места миризлива мъгла, на историческият връх цареше тихо и ясно време.
Долу в ниското се стелеше мъглата, а старопланинските върхове изплуваха сякаш от огромен бял океан.


Традиционно, когато сме на Шипка се изкачваме пеша.
За съжаление въпреки Националният празник и множеството, което се е очаквало за тържествата, стълбите изглеждаха така.
Срамно и опасно! Това е Шипка на празника си!
Така е като я няма вече армията. Иначе щяха да са изсъхнали даже.



Гледката отгоре беше зашеметяваща.
За съжаление светлината вече почти я нямаше и дългите експозиции от ръка ставаха все по-трудни.





Групата е доволна.
Нашият 3-ти Март!

Коментар