Tweet
Нашата разходка започна с огромен шок за всички.Имахме резервации в много симпатично хотелче в село Градец.Да ама село Градец е с 80% ромско население и е доста голямо село.Първоначалното впечатление беше меко казано неприятно.Настанихме се в хотелчето ( пак да кажа страхотно - чисто , топло , с големи стаи и не на последно място много любезни домакини) и вече можеше да огледаме по-подробно.Всички изглеждаха доста чисти, спретнати, говореха културно и както разбрахме в селото няма кражби и проблеми.Е започнахме да се успокояваме.Ето и снимка на площада с кметството , непосредствено зад него е хотелчето:
И самото хотелче:
Е река Луда Камчия се губи в боклуците , но все пак:
И така стигаме до Жеравна.Много впечатляваща природа , но и много такива като нас използващи почивните дни за разходка.В самата Жеравна беше лудница.Имаше коли спряни на невероятни места ,а неразчистеният сняг по уличките създаваше невероятни усещания за пешеходците и драпащите между тях автомобили.Ето сега вече бях благодарна , че не съм избрала да нощуваме тук.Ето кой ни посрещна на входа на входа на Жеравна.Харесвам ли те или не толкова?
Време е за посещение на музея на Йордан Йовков.По пътя има и това:
И това:
Дюкянчета за сувенири:
И самият музей:
Останалите музеи по принцип са затворени и можеш да ги разгледаш само ако попиташ в музея на Йовков и от там изпращат някой да отвори.Ама защо да ти кажат.Трябва да знаеш и да питаш.Все пак успяхме да погледнем и къщата на Руси Чорбаджи:
Верно големи майстори на тъкането.Невероятни цветове.
Малко секрети:
Да не си помислите , че само в големите градове се строи:
Следва разходка до Котел или по скоро до тук:
Децата бяха във възторг от това място.На следващият ден като се наспахме, питаха дали няма да отидем пак.
Да се върнем за малко на село Градец и на населението там.Всъщност хората от селото се препитават от ваденето на това:
и това:
Използват ето това:
За двата дни в които бяхме там, отпътуваха няколко тира натоварени с камък.Работата е доста , но за сметка на това явно добре платена.Вечерта на Заговезни имаше доста хора които празнуваха и всички бяха заедно на площада ( говоря за българи и роми).Явно има места където може.
На следващивт ден решихме да отидем да видим ски пистата на Даулите.Пътя беше изчистен перфектно до асфалт , а в страни снегът беше колкото колата.
Децата бяха най-щастливи.
И остана само да се приберем пълни с емоции от новите преживявания , а гледките бяха страхотни.
Благодаря за отделеното време!
И самото хотелче:
Е река Луда Камчия се губи в боклуците , но все пак:
И така стигаме до Жеравна.Много впечатляваща природа , но и много такива като нас използващи почивните дни за разходка.В самата Жеравна беше лудница.Имаше коли спряни на невероятни места ,а неразчистеният сняг по уличките създаваше невероятни усещания за пешеходците и драпащите между тях автомобили.Ето сега вече бях благодарна , че не съм избрала да нощуваме тук.Ето кой ни посрещна на входа на входа на Жеравна.Харесвам ли те или не толкова?
Време е за посещение на музея на Йордан Йовков.По пътя има и това:
И това:
Дюкянчета за сувенири:
И самият музей:
Останалите музеи по принцип са затворени и можеш да ги разгледаш само ако попиташ в музея на Йовков и от там изпращат някой да отвори.Ама защо да ти кажат.Трябва да знаеш и да питаш.Все пак успяхме да погледнем и къщата на Руси Чорбаджи:
Верно големи майстори на тъкането.Невероятни цветове.
Малко секрети:
Да не си помислите , че само в големите градове се строи:
Следва разходка до Котел или по скоро до тук:
Децата бяха във възторг от това място.На следващият ден като се наспахме, питаха дали няма да отидем пак.
Да се върнем за малко на село Градец и на населението там.Всъщност хората от селото се препитават от ваденето на това:
и това:
Използват ето това:
За двата дни в които бяхме там, отпътуваха няколко тира натоварени с камък.Работата е доста , но за сметка на това явно добре платена.Вечерта на Заговезни имаше доста хора които празнуваха и всички бяха заедно на площада ( говоря за българи и роми).Явно има места където може.
На следващивт ден решихме да отидем да видим ски пистата на Даулите.Пътя беше изчистен перфектно до асфалт , а в страни снегът беше колкото колата.
Децата бяха най-щастливи.
И остана само да се приберем пълни с емоции от новите преживявания , а гледките бяха страхотни.
Благодаря за отделеното време!
Мястото наистина е готино и предполага приятни емоции . 
- това го знам защото таткото се опита да накара каката да се качи на ски , а тя му каза: "А сега не искам.Като дойдем на лято тогава
и ако не ме слушаш ,,,,,,
0878 33 81 37 по всяко време
Коментар