Tweet
Онзи ден, когато пресата и телевизиите гръмнаха от новината, че 20 човека са затрупани от снежна буря в комплекса Дюля над Мъглиж, направо се очудих, защото само два часа преди това и аз случайно се случих в групата на спасителите. 
Бях взел няколко бутилки вино и мезета и си изпълнявах отдавна съставения съботен план, а той беше, да отида на Дюля при моя приятел Роберт, да се видим, да плафим стари лакърдии и нови случки и да се прибера росен-пресен по някое време. Поне там, до където стигнахме, нямаше обстановка, която да е толкова страшна, както я описваха по медиите ! Времето беше чудесно, без вятър. Снегорина си вървеше напред, чистеше и група джипове след него. От време на време само се налагаше да бутаме една Нива, която в дълбоките коловози от сняг опираше на корем. Малко преди с.Селце снегоринът едва не падна в дерето, започна процедура по ваденето му, аз се изнервих, обърнах Каптивата и се прибрах.
Едва после разбрах от телевизиите колко било "страшно" по време на спасителната акция и колко трудно са изкарали "бедстващите" само на картофи, които също накрая били свършили !
Ето един момент, когато се налагаше да се изрови трактора, но човекът, който го управляваше не беше местен и не познаваше пътя изобщо, та от там най-вече дойдоха неприятностите !
Вече никак не съжалявах, че си бях оборудвал паркетника с по-агресивни зимни гуми, защото те го вадеха, дори, когато се влачеше здраво на снега по корем.
Така днес по обяд реших да прескоча до Дюля, за да видя аджеба, какво толкова е станало през тези дни.
Пътят за Дюля тръгва от Мъглиж, като се вие по живописни серпентини из склоновете на Стара Планина. Достъпът до с. Селце, намиращо се в живописна планинска долина всред Балкана е лесен. Пътчето е тясно, но асфалтирано ! Наоколо гледката е много красива, а зимата си като в приказка ! Няма лош сезон тук. Есента идвам по тези места често да снимам пък красиви есенни пейзажи. Буките наоколо се изпъстрят в преливащи се, топли пастелни цветове.
Виждате, че дебелината на снежната покривка не е голяма ! Спомням си като малък на село, че имаше сняг от по метър и двадесет, метър и петдесет, ама нямаше бедстващи май...
Тогава и вестниците идваха по-бавно, та може би от там. 
След около 10 км пътят се спуска към долината на с.Селце и асфалтът свършва както е редно точно преди селото.
Интересно е Селце ! Наред с полуразрушените стари къщи с плетени дувари, вече има и реставрирани красиви имения като това, в което това лято се приютихме при любезните домакини, когато с моторите ни заваля пороен и студен дъжд. Още ми е неудобно за локвите, които направихме по земята тогава, ама хората ни разбраха.
След селото към хижа Българка поема хубав черен път, който през лятото може да се премине дори и с Ролс ройс. Пътят лъкатуши край живописната Мъглижка река, която извира малко по-нагоре от местността "Извора" и има голям дебит, дори и през лятото.
Нагоре пътят ставаше малко по-неравен с повече коловози и лед, но ако не жалиш прекалено паркетника, няма проблеми !
Ето, това е табелата, която вече те отклонява към китния и уютен къмпинг "Дюля".
Виждате, снегът нормално е малко под коляно, но на места има навяти и по-дълбоки преспи.
Посрещна ме Роберт - управител и стопанин на "Дюля". Човекът е тук от 11 години и се е справял със всякакви къде по-бедствени ситуации през това време !
Ето, бунгалата на къмпинга, които са луксозно обзаведени, а не като за хижа насред планината.
Е, вярно, електричеството беше прекъснато, но дърва за камините в бунгалата има в изобилие !
Дюля разполага с 10 бунгала, където средно голяма група туристи може чудесно да си прекара и през зимата, и през лятото !
В централното помещение е разположена уютна, много добре оборудвана обща трапезария, а на стената виси надпис: "Кой, каквото си донесе това ще яде и кой, каквото си доведе, това ще ... "
... макар ние - ендуристите да сме намирали чат-пат и разни неща там наготово !
Имах в багажника на джипа малко останал още от Сибиу "Джак", който търкалях цяло лято, но явно му беше дошъл реда и се заприказвахме с Роберт.
Интересен мъж е Роберт ! Родом е от Трявна и след "промените" с какво ли не се е занимавал, но по едно време главата му се запалила, хванал Балкана и не се върнал повече в цивилизацията. Първо 5 години симпатичния и дружелюбен тревнвнчанин почти е бил заточен на хижа "Извора", от където чрез помпена станция се разпределя водата за Трявна. Обикалял той по цял ден с пушка и нож планината и познава вече всяка педя от местностите наоколо, та чак до равнината ! Той ще ми помага тази година при подготовката на трасетата за шестдневното състезание в Стара Загора и обеща, че "веселбите" за състезателите няма да имат край ! 
Дори и джакът в един момент свършва и за да не скучаем, Роберт извади 2 кила от неговото вино, колкото да си продължим разговора. Страхотно вино беше, повярвайте !
- Я, чакай да извадя и от "бедстващата" луканка ! - шегува се Роберт.
Е, така си и мислех в края на краищата. Бедствието е било направо хиперболиирано ! Децата се оказаха твърде порастнали и не двадесет, а пет, които весело са си прекарвали през тези два дни престой екстра там, през който им се наложило да "бедсват".
Камината е пращяла от огън. Е, ток е нямало, но "децата" са били по двойки и навярно са усетили предимството на романтиката без телевизия и електричество ...
Колкото до провизиите, Роберт никога не остава там без пълен склад, тъй че, отново всичко и в тази насока е било преувеличено.
На всичко отгоре, Роберт вече е бил направил партина до село Селци с тракторчето, с което разполага на хижата !
Тръгнах си убеден в това, което си мислех, а то е, че балканджия като Роберт с 16 годишен стаж в планината никога няма да допусне да бедства той или някой покрай него и ще се справи дори сам и с най-трудната ситуация !
От тук се отбиваме обикновено с моторите и хващаме един красив път към Купените, но сега много не ме влече ...
Без да искам май направих едно кратко представяне на къмпинг "Дюля", но мисля, че е хубаво, защото, ако някой не е ходил там, заслужава си да го направи непременно ! За тези, които търсят и планината и уюта, Дюля е една кокетна и примамлива изходна точка в Стара Планина, от която може да се поеме навсякъде, а ако някой иска "специална веселба" с джип, то Роберт можа да му покаже такива весели места, че ум ще му зайде, дет се вика !
Толкова от мен.
Бях взел няколко бутилки вино и мезета и си изпълнявах отдавна съставения съботен план, а той беше, да отида на Дюля при моя приятел Роберт, да се видим, да плафим стари лакърдии и нови случки и да се прибера росен-пресен по някое време. Поне там, до където стигнахме, нямаше обстановка, която да е толкова страшна, както я описваха по медиите ! Времето беше чудесно, без вятър. Снегорина си вървеше напред, чистеше и група джипове след него. От време на време само се налагаше да бутаме една Нива, която в дълбоките коловози от сняг опираше на корем. Малко преди с.Селце снегоринът едва не падна в дерето, започна процедура по ваденето му, аз се изнервих, обърнах Каптивата и се прибрах.
Едва после разбрах от телевизиите колко било "страшно" по време на спасителната акция и колко трудно са изкарали "бедстващите" само на картофи, които също накрая били свършили !
Ето един момент, когато се налагаше да се изрови трактора, но човекът, който го управляваше не беше местен и не познаваше пътя изобщо, та от там най-вече дойдоха неприятностите !
Вече никак не съжалявах, че си бях оборудвал паркетника с по-агресивни зимни гуми, защото те го вадеха, дори, когато се влачеше здраво на снега по корем.
Така днес по обяд реших да прескоча до Дюля, за да видя аджеба, какво толкова е станало през тези дни.
Пътят за Дюля тръгва от Мъглиж, като се вие по живописни серпентини из склоновете на Стара Планина. Достъпът до с. Селце, намиращо се в живописна планинска долина всред Балкана е лесен. Пътчето е тясно, но асфалтирано ! Наоколо гледката е много красива, а зимата си като в приказка !
Няма лош сезон тук. Есента идвам по тези места често да снимам пък красиви есенни пейзажи. Буките наоколо се изпъстрят в преливащи се, топли пастелни цветове. Виждате, че дебелината на снежната покривка не е голяма ! Спомням си като малък на село, че имаше сняг от по метър и двадесет, метър и петдесет, ама нямаше бедстващи май...
Тогава и вестниците идваха по-бавно, та може би от там. След около 10 км пътят се спуска към долината на с.Селце и асфалтът свършва както е редно точно преди селото.
Интересно е Селце ! Наред с полуразрушените стари къщи с плетени дувари, вече има и реставрирани красиви имения като това, в което това лято се приютихме при любезните домакини, когато с моторите ни заваля пороен и студен дъжд. Още ми е неудобно за локвите, които направихме по земята тогава, ама хората ни разбраха.
След селото към хижа Българка поема хубав черен път, който през лятото може да се премине дори и с Ролс ройс.
Пътят лъкатуши край живописната Мъглижка река, която извира малко по-нагоре от местността "Извора" и има голям дебит, дори и през лятото.Нагоре пътят ставаше малко по-неравен с повече коловози и лед, но ако не жалиш прекалено паркетника, няма проблеми !
Ето, това е табелата, която вече те отклонява към китния и уютен къмпинг "Дюля".
Виждате, снегът нормално е малко под коляно, но на места има навяти и по-дълбоки преспи.
Посрещна ме Роберт - управител и стопанин на "Дюля". Човекът е тук от 11 години и се е справял със всякакви къде по-бедствени ситуации през това време !
Ето, бунгалата на къмпинга, които са луксозно обзаведени, а не като за хижа насред планината.
Е, вярно, електричеството беше прекъснато, но дърва за камините в бунгалата има в изобилие !
Дюля разполага с 10 бунгала, където средно голяма група туристи може чудесно да си прекара и през зимата, и през лятото !
В централното помещение е разположена уютна, много добре оборудвана обща трапезария, а на стената виси надпис: "Кой, каквото си донесе това ще яде и кой, каквото си доведе, това ще ... "
... макар ние - ендуристите да сме намирали чат-пат и разни неща там наготово !
Имах в багажника на джипа малко останал още от Сибиу "Джак", който търкалях цяло лято, но явно му беше дошъл реда и се заприказвахме с Роберт.
Интересен мъж е Роберт ! Родом е от Трявна и след "промените" с какво ли не се е занимавал, но по едно време главата му се запалила, хванал Балкана и не се върнал повече в цивилизацията.
Първо 5 години симпатичния и дружелюбен тревнвнчанин почти е бил заточен на хижа "Извора", от където чрез помпена станция се разпределя водата за Трявна. Обикалял той по цял ден с пушка и нож планината и познава вече всяка педя от местностите наоколо, та чак до равнината ! Той ще ми помага тази година при подготовката на трасетата за шестдневното състезание в Стара Загора и обеща, че "веселбите" за състезателите няма да имат край ! Дори и джакът в един момент свършва и за да не скучаем, Роберт извади 2 кила от неговото вино, колкото да си продължим разговора.
Страхотно вино беше, повярвайте ! - Я, чакай да извадя и от "бедстващата" луканка ! - шегува се Роберт.
Е, така си и мислех в края на краищата. Бедствието е било направо хиперболиирано ! Децата се оказаха твърде порастнали и не двадесет, а пет, които весело са си прекарвали през тези два дни престой екстра там, през който им се наложило да "бедсват".
Камината е пращяла от огън. Е, ток е нямало, но "децата" са били по двойки и навярно са усетили предимството на романтиката без телевизия и електричество ...
Колкото до провизиите, Роберт никога не остава там без пълен склад, тъй че, отново всичко и в тази насока е било преувеличено.
На всичко отгоре, Роберт вече е бил направил партина до село Селци с тракторчето, с което разполага на хижата !
Тръгнах си убеден в това, което си мислех, а то е, че балканджия като Роберт с 16 годишен стаж в планината никога няма да допусне да бедства той или някой покрай него и ще се справи дори сам и с най-трудната ситуация !
От тук се отбиваме обикновено с моторите и хващаме един красив път към Купените, но сега много не ме влече ...
Без да искам май направих едно кратко представяне на къмпинг "Дюля", но мисля, че е хубаво, защото, ако някой не е ходил там, заслужава си да го направи непременно ! За тези, които търсят и планината и уюта, Дюля е една кокетна и примамлива изходна точка в Стара Планина, от която може да се поеме навсякъде, а ако някой иска "специална веселба" с джип, то Роберт можа да му покаже такива весели места, че ум ще му зайде, дет се вика !
Толкова от мен.
))
Коментар