Tweet
В дните преди Нова Година с добър мой другар направихме една импровизирана разходка из Източните Родопи. Криво ми беше, че не е с мотор, но няма как, зима е, или с джип или никак.
За мястото научих слуайно, дори не го бях планувала и не знаех какво ще намерим.
И така отправихме се към село Горно поле
Селото е в страни от пътя, малко и каменно. Добрият стар метод с разпитване на местните дава резултат и един младеж с пушка на рамо и ловно куче в краката ни дава доста ясни указания. Разбираме, че ще видим скална гробница, скален релеф и накрая светилище на едно далечно връхче. Маркировката е оскъдна, така че първият ни ориентир е зелена поляна със снежно петно! Пътят дотам е кален с достойни коловози, но стигаме бързо. Едно от нещата, с който ще запомня този ден е песента на чановете - постоянна и идваща от всички посоки; сядаш на някой камък, заслушваш е и се пренасяш в безвремието.
Гробницата намираме бързо в една голяма скала насред поляната.
Типична скална гробница, грубо издялана, без особености и О, чудо! - тук има стрелка и маркировка за склания релеф! Бях го отписала, защото ловецът каза, че ако незнаем къде е няма да го намерим. Тръгваме по маркировката и все по нея, и все по нея и в един момент същата недвусмислено показва, че сме на мястото. Да, ама къде тук видяха релеф?! Пред нас има един своеобразен каменен стол, с издълбана дупка в основата, пространството пред него е оградено от други камъни и да, опредлено има атмосфера, но...
Повъртях се още малко и изведнъж го видях!
Ниско долу на единия от камъните
А вие виждате ли го?
Едно човече - глава, очи, уста, тяло, ръце и крачета. Легнало е настрани ( а може би някога е било изправено, но камъкът е паднал). Трудно е да се види, още по-трудно да се снима.
И така, отдаваме се на малко приказно настроение - сядам на каменния стол, а пред мен е малката ми кръгла тронна зала и човечето от дясно
.
След като прекарваме на това по своему вълшебно място известно време идва ред и на светилището. Натоварваме се в джипа (въпреки прекрасното време) и започваме да търсим път към върха, уж виждащ се на GPS-a !
. След малко се налага да оставим джипа- с хеликоптер може, с джип не, така че продължаваме пеша
Теренът не е труден, а след малко има и табела
Малко изкачване
На върха е равно, има обичайните за светилище от тракийско време дупки и прагове в камъка, има и хубава гледка.
Ами май е това. Следва връщането, което освен със застудяване не мога да отбележа с нищо интересно.
За мястото научих слуайно, дори не го бях планувала и не знаех какво ще намерим.
И така отправихме се към село Горно поле
Селото е в страни от пътя, малко и каменно. Добрият стар метод с разпитване на местните дава резултат и един младеж с пушка на рамо и ловно куче в краката ни дава доста ясни указания. Разбираме, че ще видим скална гробница, скален релеф и накрая светилище на едно далечно връхче. Маркировката е оскъдна, така че първият ни ориентир е зелена поляна със снежно петно! Пътят дотам е кален с достойни коловози, но стигаме бързо. Едно от нещата, с който ще запомня този ден е песента на чановете - постоянна и идваща от всички посоки; сядаш на някой камък, заслушваш е и се пренасяш в безвремието.
Гробницата намираме бързо в една голяма скала насред поляната.
Типична скална гробница, грубо издялана, без особености и О, чудо! - тук има стрелка и маркировка за склания релеф! Бях го отписала, защото ловецът каза, че ако незнаем къде е няма да го намерим. Тръгваме по маркировката и все по нея, и все по нея и в един момент същата недвусмислено показва, че сме на мястото. Да, ама къде тук видяха релеф?! Пред нас има един своеобразен каменен стол, с издълбана дупка в основата, пространството пред него е оградено от други камъни и да, опредлено има атмосфера, но...
Повъртях се още малко и изведнъж го видях!
Ниско долу на единия от камъните
А вие виждате ли го?
Едно човече - глава, очи, уста, тяло, ръце и крачета. Легнало е настрани ( а може би някога е било изправено, но камъкът е паднал). Трудно е да се види, още по-трудно да се снима.
И така, отдаваме се на малко приказно настроение - сядам на каменния стол, а пред мен е малката ми кръгла тронна зала и човечето от дясно
. След като прекарваме на това по своему вълшебно място известно време идва ред и на светилището. Натоварваме се в джипа (въпреки прекрасното време) и започваме да търсим път към върха, уж виждащ се на GPS-a !
. След малко се налага да оставим джипа- с хеликоптер може, с джип не, така че продължаваме пешаТеренът не е труден, а след малко има и табела
Малко изкачване
На върха е равно, има обичайните за светилище от тракийско време дупки и прагове в камъка, има и хубава гледка.
Ами май е това. Следва връщането, което освен със застудяване не мога да отбележа с нищо интересно.
А и времето не е било толкова лошо.Поздрави...
А кой е язовирът в далечината?
Коментар