Tweet
Бяхме решили този уикенд днес да си направим едно сефте за годината и да погазим малко сняг. Вчера не стана поради непредвидени ангажименти, но днес успяхме да се организираме почти навреме.
Планът беше да караме в Рила, като се пробваме да се качим до билото по един път, който го карахме преди 2 години в голяма група, но поради големия сняг така и не можахме да пробием догоре. Т.е. - нещо останало недовършено, а това не е добре.
По-нататъшния маршрут щяхме да го решим в движение, според обстановката.
Докато карахме скоростния етап по асфалта през Ярема по радиото се чуваха откъслечни съобщения от голямата група, която беше подкарала през Плана. На някой му изпускал вентил ... Обичайната глъчка ...
Бързо стигнахме до изходната позиция и поехме към планината. Още от началото се видя, че снежецът е тежък, с обледена коричка. По пътя обаче бяха преминавали и други джипове, та придвижването беше нормално, като за зимни условия по черно.
За съжаление се оказа, че май случайността ни изпрати в неподходящия момент на неподходящото място и това в степен . Тъкмо започнахме да влизаме в планината и на около 20-на метра пред нас възникна човек с пушка и започна да прави недвусмислени жестове да спрем и да обръщаме.
Спрях без да го доближавам, защото мястото на което бях, беше по-широчко и по-имаше мегдан за обръщане.
Опитах се да го попитам "Нали сезонът свърши, какъв лов?". Не знам дали ме разбра какво му казвам, но не отговори нищо, само с едната ръка направи красноречив жест да се омитаме, а с другата дори леко повдигна ремъка на пушката ...
Е, като си сам в гората и насреща ти е застанал непознат с оръжие, едва ли моментът е подходящ за спорове и разправии ... Така че, някакси успях да обърна през снега, леда и рекичката, през която минаваше пътя.
На прощаване щракнахме няколко снимки за спомен, ...
върнахме се обратно към пътя Самоков - Дупница с намерението да пробваме да стигнем до билото по друг път.
Все още не знаехме, че тази историйка все още не е завършила, но за това - по-късно.
Реших да не карам по познатия път през Клисура, а да пробваме един друг път, който започваше недалеч от разклона за Ярема.
И по него беше минавано, така че не се налагаше да пробиваме пъртина. Нямах нищо против това, защото не изпитвам никакво удоволствие да си играя на снегорин.
Така си карахме по следите, докато те не свиха вдясно, извън обозначения на картата път. Реших да пробвам дали ще можем да пробием по него. Отначало тръгнахме съвсем прилично. Снегът беше неприятен, но не беше чак толкова много, че да ни спира.
Само че това продължи само за около 50 м. В един момент установих, че съм добре заседнал и никакви копченца не помагат ...
Отляво положението беше добре, но десните колела бяха хлътнали дълбоко.
И то не в сняг, а в някаква рядка течна и лепкава кал. Много бързо установих, че мърдане оттук може да стане само на лебедка. Ама докато развивах въжето установих и още нещо - че и краката ми потъват неудържимо надолу и единият ботуш е вече пълен с вода, а при опит да се измъкна, ботушите заплашват да останат в киреча
Ама, както ми казваше небеизвестният Митко Фулдата "Искахте го, платихте си го, а сега си го получавайте" ...
Е, получихме си го ...
Мястото, в което се бяхме набутали, беше направо нещо като малко тресавище. Под снега се криеше много неприятна дълбока кал, а и почвата извън дълбокото беше доста мека, та дори и с тези неагресивни гуми окопаването ставаше бързо и успешно.
Навигаторите обичат тези моменти ...
Въжето тежи, краката затъват в снега, а обувките вече са пълни с вода ...
С едно презакачане на лебедката се измъкнах на по-твърда почва
До тук добре, ама трябваше да решим какво правим нататък. MT/R-ите се справят много добре на сняг, обаче когато под него има гадост като показаната по-горе, човек започва да си мечтае за 35" Simex-и ...
Накратко, преценихме, че при този терен няма да е много умно да продължаваме напред. За качване до билото, най-вероятно щяхме да се качим, но с цената на много блъскане на колата и, вероятно, не една и две лебедки. Все пак, бяхме излезли да покараме, а не да теглим стоманено въже из горите.
Е, за да обърна, все пак се наложи да хвърлим още една лебедка, а след това трябваше отново да мина през хубавата калчица, която малко преди това бях разровил. Така че - без още една лебедка не се мина.
Върнахме се обратно до разклона и поехме по следите от джипове. Много бързо се разбра, че в същност това пътче прави обратен завой и ни връща обратно в посока асфалта. Тук вече решихме да вземем курс към Райово и да завъртим през Плана, където снегът трябваше да е значително по-малко.
По пътя налетяхме и на КАТ-аджии. Бяха застанали на разклона за Ярема и спираха наред. Опасявам се, че ги разочаровахме - винетка - има, стикер за ГТП - има, документите - наред ...
От Райово хванахме нагоре в Плана. Както и очаквахме снегът беше доста по-малко, макар че и там беше тежък и обледен. Донякъде карахме по следи от джипове, но после си хванахме едно трасе, по което не беше минавал никой, та трябваше да си мачкаме сами снега. Въпреки изкачването - никакви ядове. Само на излизането горе на билото трябваше на няколко пъти да се излашкаме напред - назад, докато пробием.
В същност, най-неприятно ми е зимата да карам по билните пътища. На места вятърът е навял сняг в гънките на релефа, ама тия преспи не си личат и току се наковеш в някоя. А наблизо не дървета, храстченце няма ...
И днес не ми се размина. На едно място се боднах здраво в пряспа, но малко физически труд с лопатата отвори път и камиончето успя да издрапа, без да се налага да правим упражнението с хай-лифта.
Излязохме над Сателитната, а после се спуснахме зад нея и покрай реката покарахме по следите на 1 АТВ. Общо взето, никакви приключения. Само на едно място имаше нападали напряко на пътя на дървета. Не ми се занимаваше с дърварство, та набързо минах по стъпките на АТВ-то, което беше заобиколило отгоре (видео) ...
На познат терен нямаше никакви изненади и на стъмняване приключихме благополучно разходката.
Накрая обаче искам да спомена и нещо не особено приятно. Когато тръгнахме да се спускаме към асфалта за да отидем в Плана, забелязах, че на мобилния ми има пропуснати повиквания от непознат номер. Набрах за да видя кой ме е търсил. Насреща ми непознат глас започва агресивно "Ти що си псувал момчето". Чакай бе! Кой си ти, к'во момче, к'ви псувни, к'ви 5 лева?
Лека полека почва да се изяснява, че крещящият в слушалката глас е на някой от компанията на онзи с пушката, който ни препречи пътя в началото на разходката. Опитвам се да му обясня, че единственото, което съм казал на техния човек е въпросът ми "Какъв лов, нали сезонът свърши?". Лелелеее, по-добре да бях рекъл че съм псувал като каруцар.
Този елементарен и близък до ума въпрос предизвика такъв бяс у моя "събеседник", че просто нямам думи. То не бяха ругатни, то не бяха псувни, а освен всичко друго, взеха да се чуват и откровени заплахи за физическа саморазправа. "Ние те знаем кой си. Ние ще те намерим. Само да си се мернал в Самоковско отсам Клисура" и т.н.
В един момент явно парата му посвърши, защото прекъсна връзката.
Аз продължавам да си карам, но няма и 10 минути след това телефонът звъни. Отсреща - друг глас. Явно компанията се черпи и лека-полека изпада в резонанс.
Съобщава ми се име, което не ми говори нищо (името се пази в редакцията), след което и той почва "Що си псувал".
После следва повторение на предишния разговор и абсолютно аналогична реакция, когато се произнася гореспоменатата фраза за свършилия сезон - бесен изблик на агресия, вулгарни псувни по ред от сборника "Избрани каруцарски сквернословия" и отново заплахи. Този вече е по-активен и ме заплашва, че щял да ме намери и да ми направи не знам си какво, а камерата да завре не знам си къде.
"Камера" ли спомена? Като че почва да ми се изяснява къде ги стяга чепикът тези, дето щели да ме пребият, ликвидират и т.н.
Май по някаква причина не им харесва мисълта, че не само някой е видял някого някъде, но го има и документирано. И тази бясна реакция на един толкова елементарен въпрос ...
Е, има някоя и друга снимка. Нарочно съм пуснал само тази горе, та да не нарушавам правата на човека с пушката. Има и по-добри, ама те ще отидат при когото трябва, за да се използват за каквото трябва, АКО потрябва ...
Та така, колеги. Ако ви се случи да карате из онзи район и видите хора с пушки дори и извън ловния сезон, внимавайте, че се много докачливи и агресивни! И да не вземете да си помислите нещо ...
Планът беше да караме в Рила, като се пробваме да се качим до билото по един път, който го карахме преди 2 години в голяма група, но поради големия сняг така и не можахме да пробием догоре. Т.е. - нещо останало недовършено, а това не е добре.
По-нататъшния маршрут щяхме да го решим в движение, според обстановката.
Докато карахме скоростния етап по асфалта през Ярема по радиото се чуваха откъслечни съобщения от голямата група, която беше подкарала през Плана. На някой му изпускал вентил ... Обичайната глъчка ...
Бързо стигнахме до изходната позиция и поехме към планината. Още от началото се видя, че снежецът е тежък, с обледена коричка. По пътя обаче бяха преминавали и други джипове, та придвижването беше нормално, като за зимни условия по черно.
За съжаление се оказа, че май случайността ни изпрати в неподходящия момент на неподходящото място и това в степен . Тъкмо започнахме да влизаме в планината и на около 20-на метра пред нас възникна човек с пушка и започна да прави недвусмислени жестове да спрем и да обръщаме.
Спрях без да го доближавам, защото мястото на което бях, беше по-широчко и по-имаше мегдан за обръщане.
Опитах се да го попитам "Нали сезонът свърши, какъв лов?". Не знам дали ме разбра какво му казвам, но не отговори нищо, само с едната ръка направи красноречив жест да се омитаме, а с другата дори леко повдигна ремъка на пушката ...
Е, като си сам в гората и насреща ти е застанал непознат с оръжие, едва ли моментът е подходящ за спорове и разправии ... Така че, някакси успях да обърна през снега, леда и рекичката, през която минаваше пътя.
На прощаване щракнахме няколко снимки за спомен, ...
върнахме се обратно към пътя Самоков - Дупница с намерението да пробваме да стигнем до билото по друг път.
Все още не знаехме, че тази историйка все още не е завършила, но за това - по-късно.
Реших да не карам по познатия път през Клисура, а да пробваме един друг път, който започваше недалеч от разклона за Ярема.
И по него беше минавано, така че не се налагаше да пробиваме пъртина. Нямах нищо против това, защото не изпитвам никакво удоволствие да си играя на снегорин.
Така си карахме по следите, докато те не свиха вдясно, извън обозначения на картата път. Реших да пробвам дали ще можем да пробием по него. Отначало тръгнахме съвсем прилично. Снегът беше неприятен, но не беше чак толкова много, че да ни спира.
Само че това продължи само за около 50 м. В един момент установих, че съм добре заседнал и никакви копченца не помагат ...
Отляво положението беше добре, но десните колела бяха хлътнали дълбоко.
И то не в сняг, а в някаква рядка течна и лепкава кал. Много бързо установих, че мърдане оттук може да стане само на лебедка. Ама докато развивах въжето установих и още нещо - че и краката ми потъват неудържимо надолу и единият ботуш е вече пълен с вода, а при опит да се измъкна, ботушите заплашват да останат в киреча
Ама, както ми казваше небеизвестният Митко Фулдата "Искахте го, платихте си го, а сега си го получавайте" ...
Е, получихме си го ...
Мястото, в което се бяхме набутали, беше направо нещо като малко тресавище. Под снега се криеше много неприятна дълбока кал, а и почвата извън дълбокото беше доста мека, та дори и с тези неагресивни гуми окопаването ставаше бързо и успешно.
Навигаторите обичат тези моменти ...
Въжето тежи, краката затъват в снега, а обувките вече са пълни с вода ...
С едно презакачане на лебедката се измъкнах на по-твърда почва
До тук добре, ама трябваше да решим какво правим нататък. MT/R-ите се справят много добре на сняг, обаче когато под него има гадост като показаната по-горе, човек започва да си мечтае за 35" Simex-и ...
Накратко, преценихме, че при този терен няма да е много умно да продължаваме напред. За качване до билото, най-вероятно щяхме да се качим, но с цената на много блъскане на колата и, вероятно, не една и две лебедки. Все пак, бяхме излезли да покараме, а не да теглим стоманено въже из горите.
Е, за да обърна, все пак се наложи да хвърлим още една лебедка, а след това трябваше отново да мина през хубавата калчица, която малко преди това бях разровил. Така че - без още една лебедка не се мина.
Върнахме се обратно до разклона и поехме по следите от джипове. Много бързо се разбра, че в същност това пътче прави обратен завой и ни връща обратно в посока асфалта. Тук вече решихме да вземем курс към Райово и да завъртим през Плана, където снегът трябваше да е значително по-малко.
По пътя налетяхме и на КАТ-аджии. Бяха застанали на разклона за Ярема и спираха наред. Опасявам се, че ги разочаровахме - винетка - има, стикер за ГТП - има, документите - наред ...
От Райово хванахме нагоре в Плана. Както и очаквахме снегът беше доста по-малко, макар че и там беше тежък и обледен. Донякъде карахме по следи от джипове, но после си хванахме едно трасе, по което не беше минавал никой, та трябваше да си мачкаме сами снега. Въпреки изкачването - никакви ядове. Само на излизането горе на билото трябваше на няколко пъти да се излашкаме напред - назад, докато пробием.
В същност, най-неприятно ми е зимата да карам по билните пътища. На места вятърът е навял сняг в гънките на релефа, ама тия преспи не си личат и току се наковеш в някоя. А наблизо не дървета, храстченце няма ...
И днес не ми се размина. На едно място се боднах здраво в пряспа, но малко физически труд с лопатата отвори път и камиончето успя да издрапа, без да се налага да правим упражнението с хай-лифта.
Излязохме над Сателитната, а после се спуснахме зад нея и покрай реката покарахме по следите на 1 АТВ. Общо взето, никакви приключения. Само на едно място имаше нападали напряко на пътя на дървета. Не ми се занимаваше с дърварство, та набързо минах по стъпките на АТВ-то, което беше заобиколило отгоре (видео) ...
На познат терен нямаше никакви изненади и на стъмняване приключихме благополучно разходката.
Накрая обаче искам да спомена и нещо не особено приятно. Когато тръгнахме да се спускаме към асфалта за да отидем в Плана, забелязах, че на мобилния ми има пропуснати повиквания от непознат номер. Набрах за да видя кой ме е търсил. Насреща ми непознат глас започва агресивно "Ти що си псувал момчето". Чакай бе! Кой си ти, к'во момче, к'ви псувни, к'ви 5 лева?
Лека полека почва да се изяснява, че крещящият в слушалката глас е на някой от компанията на онзи с пушката, който ни препречи пътя в началото на разходката. Опитвам се да му обясня, че единственото, което съм казал на техния човек е въпросът ми "Какъв лов, нали сезонът свърши?". Лелелеее, по-добре да бях рекъл че съм псувал като каруцар.
Този елементарен и близък до ума въпрос предизвика такъв бяс у моя "събеседник", че просто нямам думи. То не бяха ругатни, то не бяха псувни, а освен всичко друго, взеха да се чуват и откровени заплахи за физическа саморазправа. "Ние те знаем кой си. Ние ще те намерим. Само да си се мернал в Самоковско отсам Клисура" и т.н.
В един момент явно парата му посвърши, защото прекъсна връзката.
Аз продължавам да си карам, но няма и 10 минути след това телефонът звъни. Отсреща - друг глас. Явно компанията се черпи и лека-полека изпада в резонанс.
Съобщава ми се име, което не ми говори нищо (името се пази в редакцията), след което и той почва "Що си псувал".
После следва повторение на предишния разговор и абсолютно аналогична реакция, когато се произнася гореспоменатата фраза за свършилия сезон - бесен изблик на агресия, вулгарни псувни по ред от сборника "Избрани каруцарски сквернословия" и отново заплахи. Този вече е по-активен и ме заплашва, че щял да ме намери и да ми направи не знам си какво, а камерата да завре не знам си къде.
"Камера" ли спомена? Като че почва да ми се изяснява къде ги стяга чепикът тези, дето щели да ме пребият, ликвидират и т.н.
Май по някаква причина не им харесва мисълта, че не само някой е видял някого някъде, но го има и документирано. И тази бясна реакция на един толкова елементарен въпрос ...
Е, има някоя и друга снимка. Нарочно съм пуснал само тази горе, та да не нарушавам правата на човека с пушката. Има и по-добри, ама те ще отидат при когото трябва, за да се използват за каквото трябва, АКО потрябва ...
Та така, колеги. Ако ви се случи да карате из онзи район и видите хора с пушки дори и извън ловния сезон, внимавайте, че се много докачливи и агресивни! И да не вземете да си помислите нещо ...
репортаж. А иначе за тези с пушките, коментара е излишен...
Коментар