Tweet
В същност, тази разходка беше планирана за вчера. И дори тръгнахме.
Само че предния ден ме беше домързяло да махна "кайманите" и да сложа по подходящи за сняг гуми. "Оправданието" беше, че ще си направя експеримент как регенератите се държат на сняг. Е, експериментът се оказа успешен. В смисъл че потвърди това, което вече знаех от наблюдения на други коли - не стават за сняг.
Още не бяхме преполовили пътя от Бистрица до Железница и вече бяхме успели да се завъртим напряко на пътя (утъпкан сняг) и да хвърлим две лебедки, защото добре работещите на кал гуми просто не можеха да откИнат на трева със сняг от горе.
На навигаторката, като знаеше какъв маршрут е планиран, вече взе да й се привижда участие в Plana Winch Challenge ...
Ама аз нали съм добра душа, та издрапахме до Железница и после - обратно към София.
Тази сутрин поехме отново, този път вече обути с истински гуми.
И въпреки всичко, и тази лека разходчица започна с разпъване на лебедка. На асфалта преди Бистрица ...
Ама лебедката не беше за нас, а за да извадим един колега, който на път за София беше взел един завой по допирателната, но беше имал късмета комбито да заоре точно преди стръмната част на склона.
Докато го вадехме, имахме възможност да видим демонстрация на пословично известната висока култура на българина.
Тъй като бях разположил Патрула насред пътя, уж бяхме сложили отцепление да спира колите. Ама човекът, който трябваше да прави това, нещо се беше разсеял и в един момент, точно когато вече дърпах с лебедката, с ужас видях как покрай мен се изшмулва един "Пасат" и като кон с капаци налита на въжето. Слава богу, не успя да направи никаква беля. Надявам се само въжето да е успяло хубаво да му остърже боята.
Не го знам този тъпанар "софиянец" ли е бил или "селянин", но какъвто и да му е произходът, говедото си е говедо! 
След като свършихме полезната работа, дойде ред и на приятната ...
Може би поради последния ден от ловния сезон, но в Плана имаше доста движение. По пътя към билото трябваше да изпреваря една Нива, която пъплеше лекичко нагоре, а пък на билото се разминахме с лъскаво Г, пълно с ловци.
Доста от пътищата бяха утъпкани от ловджийските джипки ...
Но ние си намерихме и такива, по които единствените следи бяха от животни ...
За съжаление, неутъпканите пътища често са тясно свързани с дървосекачески занимания. Ама това ние си го знаем отдавна и сме съответно подготвени ...
Засега снегът в Плана не е много дълбок и проблеми с карането почти няма. Особено, ако човек е сложил правилните гуми. С MT/R-ите камиончето вървеше уверено и много рядко се налагаше да се дърпат блокажи. До лебедка през този ден така и не стигнахме.
Повече сняг има на откритите места, като в района преди асфалтовия път от Плана към Сателитната, на доста места имаше навяти преспи, в които човек може и да заседне, ако не внимава. И тогава става кофти, защото най-често наоколо няма дори храстче, за което да се вържеш ...
Карането стана по-тегаво в южната част. Не че снегът беше по-дълбок и трудно проходим. Просто имаше доста натрупан по дърветата край пътя ...
и при преминаване всичкото това се стоварваше върху джипа. Чистачките трудно смогваха, а доста често беше просто опасно да се пускат. От борбата на чистачките да отместват тежкия сняг миналата зима ми беше пострадала една зъбчатка, която се счупи окончателно точно в най-подходящия момент - насред едно дъждовно и много кално състезание ...
Затова днес се отнасяхме пестеливо с тях и като се натрупаше повечко сняг ...
спирахме да отринем Патрула ...
В един момент се засякохме с ловджийска УАЗ-ка и покарахме няколко минути след нея. Е то си имало предимствата да не си първа кола - тия преди тебе събарят снега от клоните и си спестяваш чистенето.
Последната част от маршрута беше спускане по леко рошав терен с добре изровен от водата улей в дясната част.
При сухо време на повечето места няма проблем да се задържи колата извън пороището, но днес страничният наклон в комбинация със снега правеха задачката доста трудна, а понякога и невъзможна.
Тук някъде предна дясна гума е остъргала по-яко брега и влязлата между джантата и гумата кал ни създаде проблем. Гумата се отлепи от джантата и започна да изпуска. При това положение решихме да съкратим една доста интересна част от предвидения маршрут и да се насочим към асфалта.
По пътя имахме и непредвидена, но приятна среща с ловци от поповянската ловна дружинка. Когато минавахме край тях, хората много настойчиво ни поканиха край огъня, който бяха спретнали. Нямаше как да не се приеме такава покана ...
Приятна разходка се получи.
Всички снимки са тук, а тук има и едно късо видеоклипче.
Само че предния ден ме беше домързяло да махна "кайманите" и да сложа по подходящи за сняг гуми. "Оправданието" беше, че ще си направя експеримент как регенератите се държат на сняг. Е, експериментът се оказа успешен. В смисъл че потвърди това, което вече знаех от наблюдения на други коли - не стават за сняг.
Още не бяхме преполовили пътя от Бистрица до Железница и вече бяхме успели да се завъртим напряко на пътя (утъпкан сняг) и да хвърлим две лебедки, защото добре работещите на кал гуми просто не можеха да откИнат на трева със сняг от горе.
На навигаторката, като знаеше какъв маршрут е планиран, вече взе да й се привижда участие в Plana Winch Challenge ...
Ама аз нали съм добра душа, та издрапахме до Железница и после - обратно към София.
Тази сутрин поехме отново, този път вече обути с истински гуми.
И въпреки всичко, и тази лека разходчица започна с разпъване на лебедка. На асфалта преди Бистрица ...
Ама лебедката не беше за нас, а за да извадим един колега, който на път за София беше взел един завой по допирателната, но беше имал късмета комбито да заоре точно преди стръмната част на склона.
Докато го вадехме, имахме възможност да видим демонстрация на пословично известната висока култура на българина.
Тъй като бях разположил Патрула насред пътя, уж бяхме сложили отцепление да спира колите. Ама човекът, който трябваше да прави това, нещо се беше разсеял и в един момент, точно когато вече дърпах с лебедката, с ужас видях как покрай мен се изшмулва един "Пасат" и като кон с капаци налита на въжето. Слава богу, не успя да направи никаква беля. Надявам се само въжето да е успяло хубаво да му остърже боята.
Не го знам този тъпанар "софиянец" ли е бил или "селянин", но какъвто и да му е произходът, говедото си е говедо! След като свършихме полезната работа, дойде ред и на приятната ...
Може би поради последния ден от ловния сезон, но в Плана имаше доста движение. По пътя към билото трябваше да изпреваря една Нива, която пъплеше лекичко нагоре, а пък на билото се разминахме с лъскаво Г, пълно с ловци.
Доста от пътищата бяха утъпкани от ловджийските джипки ...
Но ние си намерихме и такива, по които единствените следи бяха от животни ...
За съжаление, неутъпканите пътища често са тясно свързани с дървосекачески занимания. Ама това ние си го знаем отдавна и сме съответно подготвени ...
Засега снегът в Плана не е много дълбок и проблеми с карането почти няма. Особено, ако човек е сложил правилните гуми. С MT/R-ите камиончето вървеше уверено и много рядко се налагаше да се дърпат блокажи. До лебедка през този ден така и не стигнахме.
Повече сняг има на откритите места, като в района преди асфалтовия път от Плана към Сателитната, на доста места имаше навяти преспи, в които човек може и да заседне, ако не внимава. И тогава става кофти, защото най-често наоколо няма дори храстче, за което да се вържеш ...
Карането стана по-тегаво в южната част. Не че снегът беше по-дълбок и трудно проходим. Просто имаше доста натрупан по дърветата край пътя ...
и при преминаване всичкото това се стоварваше върху джипа. Чистачките трудно смогваха, а доста често беше просто опасно да се пускат. От борбата на чистачките да отместват тежкия сняг миналата зима ми беше пострадала една зъбчатка, която се счупи окончателно точно в най-подходящия момент - насред едно дъждовно и много кално състезание ...
Затова днес се отнасяхме пестеливо с тях и като се натрупаше повечко сняг ...
спирахме да отринем Патрула ...
В един момент се засякохме с ловджийска УАЗ-ка и покарахме няколко минути след нея. Е то си имало предимствата да не си първа кола - тия преди тебе събарят снега от клоните и си спестяваш чистенето.
Последната част от маршрута беше спускане по леко рошав терен с добре изровен от водата улей в дясната част.
При сухо време на повечето места няма проблем да се задържи колата извън пороището, но днес страничният наклон в комбинация със снега правеха задачката доста трудна, а понякога и невъзможна.
Тук някъде предна дясна гума е остъргала по-яко брега и влязлата между джантата и гумата кал ни създаде проблем. Гумата се отлепи от джантата и започна да изпуска. При това положение решихме да съкратим една доста интересна част от предвидения маршрут и да се насочим към асфалта.
По пътя имахме и непредвидена, но приятна среща с ловци от поповянската ловна дружинка. Когато минавахме край тях, хората много настойчиво ни поканиха край огъня, който бяха спретнали. Нямаше как да не се приеме такава покана ...
Приятна разходка се получи.
Всички снимки са тук, а тук има и едно късо видеоклипче.
Коментар