Tweet
Често съм седял и съм се чудил гледаики и четеики репортажите за разни разходки на колегите от форума,кога и мен ще ме огрее? Е случи се така да се каже огря ме и то бая ме огря та даже още ми държи топло,но да си дойдем на думата.
ГЛАВА ПЪРВА
Предговор
От доста време с един авер се чудехме къде ли ще се озовем тръгваики през една местност която носи името "Билото" смятахме че евентуално ще се озовем в Клисура и бяхме се заканили че ще разберем друго аконе поне ще си начешем крастатите той неговата мотрджииска а аз моита офроудърска,и така един ден седеики си безцелно у нас (което по принцип рядко се случва)реших да се обадя на приятелчето ей тъй да видя какво прави и евентуално да излезем на кафе от думана лаф разбрах че и той като мен се чуди какво да прави позагледах се във времето и решението бе взетопочти веднага.Преоблякох се срещнахме се и се запътихме към бензиностанцията с основната цел да се зареди с бензин главния герой на нека да я наречем епопея защото такава си беше.А главния герой беше четиресет годишния ИЖ Планета 2 който моя приятел и горд негов собствени Ники нарича бай Иван,а аз си позволявам да нареча Иван Грозни.
ГЛАВА ВТОРА
През "Билото" до където стигнем
Заредени с гориво изпълнени с ентусиазъм и надянали едно танкистко и едно парашутиско боне на главите си потеглихме смело без ни най-малко да се притесним от згъстяването на облаците над главите ни.След по малко от 10 мин каране по път по който май на скоро е минавал само верижен трактор
бай Иван ни предложи един от многото сюрпризи който може да ти предложи един руски мотор на 40 години а сърприза доколкото разбрах май беше леко разхлабен съединител спряхме и собственика затегна проблемния възел
След което предн нас се откри великолепна гледка към стар планина не се сдържах и щрканах с фороапарата ето полюбуваите се и вие на тези прекрасни гледки
Идеята която беше в главите ни беше да се движим по един път които ние бяхме виждали и се чудехме къде ли води и разбира се хванахме по същия този път.По пътя се натъкнахме на стара полусрутена постройка която до колкото разбра е била стар мандра и там също имаше фото сесия
Собственика до свойта велика машина
NO COMENT
И аз да се поизпъча до героя
Чесно да си призная в началото на пътя вече почти се бях отегчил че е мнго лесно,но отегчението ми бързо премина в радост и еуфория още що започнахме да слизаме по пътя който само бяхме виждали но не бяхме минавали по него и се почна ена кал един оффроуд не е за разправяне
Очевидно по този път преди нас бяха минавали машини от класа на ГАЗ-66 това си личеше от коловозите с който Ижето се справяше без особенни затруднения и аха да решим че и това е твърде лесно за нас и иведнъж нашето синйо добиче реши да се поизкъпе в едно дере минаващо през пътя в което дере не очаквахме да има чак пък толкова дълбока дупка
Със задружни усили и споменаване на родословни дървета успяхме да извадим синята подводница от лапите на коварната дупка и пак продължихме напред тук пред нас се откри гледка към Клисура ,Розино и Кърнаре
Както и към едно място в стара планина което ще посетим в най-скоро време
Следваики пътя се оказа че не сме познали и се оказахме на гара Стрема
Е все пак отидохме до Клисура да си начешем мерака и за нея.На връщане от Клисура се наложи да спрем и малко да по пипнем карбуратора на Ижа
От дума на лаф решихме че има бензин все още и точно се чудихме къде да отидем и се сетих че предцедателя на Ленд Роувър ентусиаст ми каза че иска да минат от Душанци до Ко привщица на път за бунтовна и решихме това ще е маршрута за изхрчване на горивния запас оправихме карбуратора и по асфалта газ до Душанци.
ГЛАВА ТРЕТА
От язовир Душанци до Копривщица
Стигайки до язовир Душнаци видяхме че прелива беше много готино да се види.
До колкото знаехме аз и Ники по пътя ни би трябвало да срещнем един стар римски мост е срещнахме ги разбира се и него снимахме
От ,оста поехме по един стръмен и относително твърд път нагоре към Копривщица тук щтракнах няколко панорамни снимки с изглед към село Антон
Както каза пътя макар и относително сух и здрав беше стръмен Ижа пълзеше с двам ни бавно на първа и разбира се загря спрахме да почине а и ние да отдъхнем малко
Починахме ние и мотора и с нови сили продължихме напред но уж сухия път изведнъж се превърна в едно безкраино глинесто блато кое захапа здраво нашето руско муле.
Отново с бутане тикане често и носене на руското желязо успяхме с уникален едночасов зор да мине около 1,5км по ужасяващо калния път както се вижа доста сме уморени
от тук нататък просто спрях да снимам защото нямах сили и време да го правя само ще ви кажа бутането продължи още много докато реално стигнем до що годе твърд път но точно тук открихме нещо много лошо горивото свършваше а ние не бяхме минали и пловината път до Копивщица и не стига и това ами се и загубихме и се оказахме на средата на борова гора на един изключително стръмен налкон взехме решение да зарежем бай Иван в гората и да продължи пеш до някъде защото имаше опасност съвсе да се омотаем и отдълечим обадихме се на спасителния екип да ни вземе когато стигнем населено място и тръгнахме пеша през едно дере пълно с камъни и тръни после се озовахме до една река и 10 км надолу пи нея се оказахме пак на римския мост в Душанци от където ни взеха с лека кола часът беше 20:30 уморени гладни икални се прибрахме в къщи оставяики Ива сам в гората.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Спасителната акция
Сутринта на другия ден тръгнахме с един Опел в посока там къде би трябвало да е Ижето с цел да си го приберем.Тъй като пътя на който слезохме пеша предния ден се оказа път към вододаината зона на Душанци той беше чакълиран и относително здрава сметнахме че ще можем да се качим с Опела до реката и то там пеша нагоре към мясот където ни чакаше Ижа.Е не мина без оффроуд похвати на едно място имаше дере през което Опела не можеше да мине и направихме инпровизиран мост ит камъни за да мине
Качихме се до където можахме и после с отново двамат със собственика на руската машина бавно нагоре през гората тръгнахме да търсим Ижето намерихме го относително лесно цяло и непокътнато
От тук нататък покраи дърветата и шибаците се почна нещо силно наподобяващо траял
Ники пресече атрактивно реката
Заредихме с гориво
И по отъпкания път се прибрахме благополучно
Е имаше един малък неуспех не се добрахме до Копривщица през плнаниата но нищо ще успеем...
КРАЙ
ГЛАВА ПЪРВА
Предговор
От доста време с един авер се чудехме къде ли ще се озовем тръгваики през една местност която носи името "Билото" смятахме че евентуално ще се озовем в Клисура и бяхме се заканили че ще разберем друго аконе поне ще си начешем крастатите той неговата мотрджииска а аз моита офроудърска,и така един ден седеики си безцелно у нас (което по принцип рядко се случва)реших да се обадя на приятелчето ей тъй да видя какво прави и евентуално да излезем на кафе от думана лаф разбрах че и той като мен се чуди какво да прави позагледах се във времето и решението бе взетопочти веднага.Преоблякох се срещнахме се и се запътихме към бензиностанцията с основната цел да се зареди с бензин главния герой на нека да я наречем епопея защото такава си беше.А главния герой беше четиресет годишния ИЖ Планета 2 който моя приятел и горд негов собствени Ники нарича бай Иван,а аз си позволявам да нареча Иван Грозни.
ГЛАВА ВТОРА
През "Билото" до където стигнем
Заредени с гориво изпълнени с ентусиазъм и надянали едно танкистко и едно парашутиско боне на главите си потеглихме смело без ни най-малко да се притесним от згъстяването на облаците над главите ни.След по малко от 10 мин каране по път по който май на скоро е минавал само верижен трактор
бай Иван ни предложи един от многото сюрпризи който може да ти предложи един руски мотор на 40 години а сърприза доколкото разбрах май беше леко разхлабен съединител спряхме и собственика затегна проблемния възел
След което предн нас се откри великолепна гледка към стар планина не се сдържах и щрканах с фороапарата ето полюбуваите се и вие на тези прекрасни гледки
Идеята която беше в главите ни беше да се движим по един път които ние бяхме виждали и се чудехме къде ли води и разбира се хванахме по същия този път.По пътя се натъкнахме на стара полусрутена постройка която до колкото разбра е била стар мандра и там също имаше фото сесия
Собственика до свойта велика машина
NO COMENT
И аз да се поизпъча до героя
Чесно да си призная в началото на пътя вече почти се бях отегчил че е мнго лесно,но отегчението ми бързо премина в радост и еуфория още що започнахме да слизаме по пътя който само бяхме виждали но не бяхме минавали по него и се почна ена кал един оффроуд не е за разправяне
Очевидно по този път преди нас бяха минавали машини от класа на ГАЗ-66 това си личеше от коловозите с който Ижето се справяше без особенни затруднения и аха да решим че и това е твърде лесно за нас и иведнъж нашето синйо добиче реши да се поизкъпе в едно дере минаващо през пътя в което дере не очаквахме да има чак пък толкова дълбока дупка
Със задружни усили и споменаване на родословни дървета успяхме да извадим синята подводница от лапите на коварната дупка и пак продължихме напред тук пред нас се откри гледка към Клисура ,Розино и Кърнаре
Както и към едно място в стара планина което ще посетим в най-скоро време
Следваики пътя се оказа че не сме познали и се оказахме на гара Стрема Е все пак отидохме до Клисура да си начешем мерака и за нея.На връщане от Клисура се наложи да спрем и малко да по пипнем карбуратора на Ижа
От дума на лаф решихме че има бензин все още и точно се чудихме къде да отидем и се сетих че предцедателя на Ленд Роувър ентусиаст ми каза че иска да минат от Душанци до Ко привщица на път за бунтовна и решихме това ще е маршрута за изхрчване на горивния запас оправихме карбуратора и по асфалта газ до Душанци.
ГЛАВА ТРЕТА
От язовир Душанци до Копривщица
Стигайки до язовир Душнаци видяхме че прелива беше много готино да се види.
До колкото знаехме аз и Ники по пътя ни би трябвало да срещнем един стар римски мост е срещнахме ги разбира се и него снимахме
От ,оста поехме по един стръмен и относително твърд път нагоре към Копривщица тук щтракнах няколко панорамни снимки с изглед към село Антон
Както каза пътя макар и относително сух и здрав беше стръмен Ижа пълзеше с двам ни бавно на първа и разбира се загря спрахме да почине а и ние да отдъхнем малко
Починахме ние и мотора и с нови сили продължихме напред но уж сухия път изведнъж се превърна в едно безкраино глинесто блато кое захапа здраво нашето руско муле.
Отново с бутане тикане често и носене на руското желязо успяхме с уникален едночасов зор да мине около 1,5км по ужасяващо калния път както се вижа доста сме уморени
от тук нататък просто спрях да снимам защото нямах сили и време да го правя само ще ви кажа бутането продължи още много докато реално стигнем до що годе твърд път но точно тук открихме нещо много лошо горивото свършваше а ние не бяхме минали и пловината път до Копивщица и не стига и това ами се и загубихме и се оказахме на средата на борова гора на един изключително стръмен налкон взехме решение да зарежем бай Иван в гората и да продължи пеш до някъде защото имаше опасност съвсе да се омотаем и отдълечим обадихме се на спасителния екип да ни вземе когато стигнем населено място и тръгнахме пеша през едно дере пълно с камъни и тръни после се озовахме до една река и 10 км надолу пи нея се оказахме пак на римския мост в Душанци от където ни взеха с лека кола часът беше 20:30 уморени гладни икални се прибрахме в къщи оставяики Ива сам в гората.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Спасителната акция
Сутринта на другия ден тръгнахме с един Опел в посока там къде би трябвало да е Ижето с цел да си го приберем.Тъй като пътя на който слезохме пеша предния ден се оказа път към вододаината зона на Душанци той беше чакълиран и относително здрава сметнахме че ще можем да се качим с Опела до реката и то там пеша нагоре към мясот където ни чакаше Ижа.Е не мина без оффроуд похвати на едно място имаше дере през което Опела не можеше да мине и направихме инпровизиран мост ит камъни за да мине
Качихме се до където можахме и после с отново двамат със собственика на руската машина бавно нагоре през гората тръгнахме да търсим Ижето намерихме го относително лесно цяло и непокътнато
От тук нататък покраи дърветата и шибаците се почна нещо силно наподобяващо траял
Ники пресече атрактивно реката
Заредихме с гориво
И по отъпкания път се прибрахме благополучно
Е имаше един малък неуспех не се добрахме до Копривщица през плнаниата но нищо ще успеем...
КРАЙ
)) Браво!
, чудно сте си изкарали.
Коментар