Както всяка година редовната почивка в Копривщица протече с много разходки и приключения. За съжаление свърши и вече може само да разказвам за нея от големия мръсен град.
Първият ден от почивката, ни изненада със силен снеговалеж който натрупа приятно количество сняг за каране.
АТВ-то от своя страна беше кротко паркирано и чакаше със затъен дъх
Когато го видях то беше придобило така модерният напоследък бял цвят по който всички са полудели.
Снеговалежът не спираше а на мен ми се караше и затова набързо си начертах едно кръгче на GPS-a и реших да видя къде ще ме отведе .
Приятната снежна покривка предразполагаше към управление тип WRC
На връщане към хотела забелязах една много приятна полянка която е много удобна за това :
Любимите ми слънчица който да ме стоплят в студеното време.
Ефекта със включено 4х4 е поразителен и няма нищо общо със 2х4 защото АТВ-то се завърта около оста си като пумпал със постоянна скорост от която чак ти се завива свят.
А така изглеждаше новия модел на ITP също в модерния бял цвят.
На следващия ден снегът беше спрял и имаше слънчице което ни предразположи да се разходим до връх ПОП.
Там открихме следващите поразяващи и красиви гледки
В полет над върха
Ден четвърти. Снегът беше започнал да се топи и беше станала голяма киша и кал но разходките продължаваха с пълна сила. Така се овъртяхме, че ...........
Разходката беше до язовир Душанци който изглеждаше ето така:
На връщане си харесах за изкачване един хълм на който снега не се беше стопил и беше ужасно мокър и хлъзгав.
За жалост на снимките не си личи какъв е наклона но ще ви кажа, че на 4х4 и с преден блокаж АТВ-то си боксуваше постоянно но се изкачваше.
Тук един дядо който пасеше овцете и ме гледаше през цялото време какво правя реши да дойде и да ми каже:
- "Ще се пребиеш бе момче не гледаш ли колко е стръмно и хлъзгаво в тоя сняг "
Пък аз му отговарям:
- " Няма дядо и по стръмни и хлъзгави съм изкачвал стой спокойно и гледай "
Първият ден от почивката, ни изненада със силен снеговалеж който натрупа приятно количество сняг за каране.
АТВ-то от своя страна беше кротко паркирано и чакаше със затъен дъх
Когато го видях то беше придобило така модерният напоследък бял цвят по който всички са полудели.
Снеговалежът не спираше а на мен ми се караше и затова набързо си начертах едно кръгче на GPS-a и реших да видя къде ще ме отведе .
Приятната снежна покривка предразполагаше към управление тип WRC
На връщане към хотела забелязах една много приятна полянка която е много удобна за това :
Любимите ми слънчица който да ме стоплят в студеното време.
Ефекта със включено 4х4 е поразителен и няма нищо общо със 2х4 защото АТВ-то се завърта около оста си като пумпал със постоянна скорост от която чак ти се завива свят.
А така изглеждаше новия модел на ITP също в модерния бял цвят.
На следващия ден снегът беше спрял и имаше слънчице което ни предразположи да се разходим до връх ПОП.
Там открихме следващите поразяващи и красиви гледки
В полет над върха
Ден четвърти. Снегът беше започнал да се топи и беше станала голяма киша и кал но разходките продължаваха с пълна сила. Така се овъртяхме, че ...........
Разходката беше до язовир Душанци който изглеждаше ето така:
На връщане си харесах за изкачване един хълм на който снега не се беше стопил и беше ужасно мокър и хлъзгав.
За жалост на снимките не си личи какъв е наклона но ще ви кажа, че на 4х4 и с преден блокаж АТВ-то си боксуваше постоянно но се изкачваше.
Тук един дядо който пасеше овцете и ме гледаше през цялото време какво правя реши да дойде и да ми каже:
- "Ще се пребиеш бе момче не гледаш ли колко е стръмно и хлъзгаво в тоя сняг "
Пък аз му отговарям:
- " Няма дядо и по стръмни и хлъзгави съм изкачвал стой спокойно и гледай "
Коментар