Tweet
Май не е точно за този раздел, но просто се сетих за едни събития от преди година и половина, които съвсем бяха ми излетели от главата. Присетих се нещо, понеже скоро е една тема стана въпрос за автобусите Блубърд които се въртят до Кремиковци, както и за американската младеж (която тема не искам да задълбавам 
)
Та както и да е - случи се така, че се озовахме пред българската православна църква в Ню Йорк в една неделна утрин. Не че съм редовен посетител, но на дадени събития имам път и натам. Пред църквата беше паркирало нещо автобусоподобно, в което в първия момент не се загледах (тук трошляци колкото щеш), но в един момент ме заинтригува малкото надписче отзад в дясно, както и регистрационните номера, които гласяха - "Кодиак, Аляска".
Та Кодиак, познат сред съфорумците като приятен модел АТВ на Ямаха, се явява и остров в Аляска. Никога не се бях замислял по въпроса, докато не видях тази самоходна кошница, и "фреските" отстрани, които за познавачите мога да сравня само и единствено с фреските върху походния олтар* ползван от фелдкурат Ото Кац в любимата на познавачите книга (чието заглавие няма да цитирам).
Та ето го звяра.
Вътре пък ни чакаше още по-интересна изненада. Група младежи, средна възраст около 20 години, съпровождани от брадат поп с тъмни очила като на израелски пилот. Извинявам се за кошмарните снимки, просто снимах с някаква колосална сапунерка, по-добро в сумрака не се получи.
Та тия мили хорица ни изпяха пълен набор български православни песни. Тотален срам. Ние, присъстващите българи, както можеше да се очаква, не можахме да им изпеем нищо.
Цялата работа завърши с разтърсващо "Многая лета", и дойде време за малко информационен обмен.
Та какво било. Имали сме си били българска православна църква на остров Кодиак, Аляска. Остави другото - без българи. Американчета. Млади. Имат си и училище, гимназия. St. Innocent's Academy.
Попът пък се казва отец Джорджио (така и не разбрах дали е от италиянско потекло, или чистокръвен италиянец, който си бил камшика в един хубав ден и се запопил).
Аляска по принцип е район където руски православни църкви не липсват. Интересното обаче е че точно тези просто си искали да са към българската православна църква. Речено - сторено. Потропали поповете на нашата врата, и "дедо вуадико" (така му викаха) ги разходил на Рилския манастир и им обяснил какво що.
Та с въпросното возило тия младежи бяха минали приятното разстояние от около 8000км - от Аляска надолу до Калифорния, и от там от западния бряг до източния, в общи линии да ни кажат здрасти и да ни попеят. Насред лято, с тая талига. Без климатици, без глезотии. Предполагам с тия еленови рога отпред - нищо лошо не може да им се случи
Спретнати солидни типчета, но не като тия с вратовръзките дето идват да ти чукат на вратата да ти обясняват колко по-добро е тяхното учение от твоето. В общи линии ученици на излет.
Ей на, има дни когато си казвам че никога не знаеш къде и кога ще видиш нещо родно. Български църкви в Щатите не липсват, но винаги съм си ги представял малко от българи, с българи, за българи. В конкретния случай обаче - частица България, но без българи, има на координати 57°47'55.99"N - 152°22'21.64"W
* Описание на походния олтар, извадка от любимата книга:
"Фамозният походен олтар водеше потеклото си от еврейската фирма Мориц Малер“ във Виена, която изработваше най-различни литургични треби и други предмети за лично употребление на верующите, като броеници, иконки и пр.
Олтарът се състоеше от три крила, покрити изобилно с фалшива позлата, нещо характерно за светата църква.
Не бе възможно също така да се установи без помощта на въображението какво представят картините, изобразени на всяко от крилата. Едно е сигурно, олтарът можеше да бъде използуван еднакво както от езичниците по Замбези, така и от шаманите на бурятите и монголците.
Изписан с крещящи цветове, отдалече той приличаше на таблата, употребявани от железопътните власти за установяване на далтонизъм у железничарите.
Изпъкваше само една-единствена фигура. Някакъв гол човек с ореол на светец и тяло, зеленикаво като гъша трътка, която е започнала да се разлага и намирисва.
На светеца никой нищо лошо не му правеше. Напротив, от двете му страни имаше две крилати същества, които трябваше да изобразяват ангели. Но зрителят оставаше с впечатление, че светият гол човек реве от ужас пред обществото, което го заобикаля. Защото ангелите приличаха на чудовища от приказките и бяха нещо средно между крилати диви котки и апокалиптични страшилища.
На отсрещната страна имаше картина, която трябваше да представя светата Троица. При изобразяването на гълъбчето, общо взето, художникът не е могъл да сбърка нещо. Той бе нарисувал някаква птица, която можеше да бъде както гълъб, така и породиста бяла кокошка.
Затуй пък бог-отец приличаше на разбойник от Дивия Запад, взет от някой филм, представящ някаква напрегната кървава драма.
Божият син, напротив, беше весел млад мъж, с хубаво коремче, покрито с нещо, което много приличаше на бански гащета. Общо взето, имаше вид на спортсмен. Кръста в ръката си държеше с такъв финес, сякаш беше ракета за тенис.
Отдалече обаче всичко това се сливаше и правеше впечатление на влак, който пристига на някаква гара.
Какво представляваше третата картина, изобщо не беше възможно да се разбере.
Опитвайки се да разгадаят тоя ребус, войниците винаги спореха. На един дори се бе сторило, че това е една негова землячка от Посазавието.
Под ребуса обаче личеше надпис: „Heilige Maria, Mutter Gottes, erbarme Dich uns!“[5]."
)Та както и да е - случи се така, че се озовахме пред българската православна църква в Ню Йорк в една неделна утрин. Не че съм редовен посетител, но на дадени събития имам път и натам. Пред църквата беше паркирало нещо автобусоподобно, в което в първия момент не се загледах (тук трошляци колкото щеш), но в един момент ме заинтригува малкото надписче отзад в дясно, както и регистрационните номера, които гласяха - "Кодиак, Аляска".
Та Кодиак, познат сред съфорумците като приятен модел АТВ на Ямаха, се явява и остров в Аляска. Никога не се бях замислял по въпроса, докато не видях тази самоходна кошница, и "фреските" отстрани, които за познавачите мога да сравня само и единствено с фреските върху походния олтар* ползван от фелдкурат Ото Кац в любимата на познавачите книга (чието заглавие няма да цитирам).
Та ето го звяра.
Вътре пък ни чакаше още по-интересна изненада. Група младежи, средна възраст около 20 години, съпровождани от брадат поп с тъмни очила като на израелски пилот. Извинявам се за кошмарните снимки, просто снимах с някаква колосална сапунерка, по-добро в сумрака не се получи.
Та тия мили хорица ни изпяха пълен набор български православни песни. Тотален срам. Ние, присъстващите българи, както можеше да се очаква, не можахме да им изпеем нищо.
Цялата работа завърши с разтърсващо "Многая лета", и дойде време за малко информационен обмен.
Та какво било. Имали сме си били българска православна църква на остров Кодиак, Аляска. Остави другото - без българи. Американчета. Млади. Имат си и училище, гимназия. St. Innocent's Academy.
Попът пък се казва отец Джорджио (така и не разбрах дали е от италиянско потекло, или чистокръвен италиянец, който си бил камшика в един хубав ден и се запопил).
Аляска по принцип е район където руски православни църкви не липсват. Интересното обаче е че точно тези просто си искали да са към българската православна църква. Речено - сторено. Потропали поповете на нашата врата, и "дедо вуадико" (така му викаха) ги разходил на Рилския манастир и им обяснил какво що.
Та с въпросното возило тия младежи бяха минали приятното разстояние от около 8000км - от Аляска надолу до Калифорния, и от там от западния бряг до източния, в общи линии да ни кажат здрасти и да ни попеят. Насред лято, с тая талига. Без климатици, без глезотии. Предполагам с тия еленови рога отпред - нищо лошо не може да им се случи
Спретнати солидни типчета, но не като тия с вратовръзките дето идват да ти чукат на вратата да ти обясняват колко по-добро е тяхното учение от твоето. В общи линии ученици на излет.
Ей на, има дни когато си казвам че никога не знаеш къде и кога ще видиш нещо родно. Български църкви в Щатите не липсват, но винаги съм си ги представял малко от българи, с българи, за българи. В конкретния случай обаче - частица България, но без българи, има на координати 57°47'55.99"N - 152°22'21.64"W
* Описание на походния олтар, извадка от любимата книга:
"Фамозният походен олтар водеше потеклото си от еврейската фирма Мориц Малер“ във Виена, която изработваше най-различни литургични треби и други предмети за лично употребление на верующите, като броеници, иконки и пр.
Олтарът се състоеше от три крила, покрити изобилно с фалшива позлата, нещо характерно за светата църква.
Не бе възможно също така да се установи без помощта на въображението какво представят картините, изобразени на всяко от крилата. Едно е сигурно, олтарът можеше да бъде използуван еднакво както от езичниците по Замбези, така и от шаманите на бурятите и монголците.
Изписан с крещящи цветове, отдалече той приличаше на таблата, употребявани от железопътните власти за установяване на далтонизъм у железничарите.
Изпъкваше само една-единствена фигура. Някакъв гол човек с ореол на светец и тяло, зеленикаво като гъша трътка, която е започнала да се разлага и намирисва.
На светеца никой нищо лошо не му правеше. Напротив, от двете му страни имаше две крилати същества, които трябваше да изобразяват ангели. Но зрителят оставаше с впечатление, че светият гол човек реве от ужас пред обществото, което го заобикаля. Защото ангелите приличаха на чудовища от приказките и бяха нещо средно между крилати диви котки и апокалиптични страшилища.
На отсрещната страна имаше картина, която трябваше да представя светата Троица. При изобразяването на гълъбчето, общо взето, художникът не е могъл да сбърка нещо. Той бе нарисувал някаква птица, която можеше да бъде както гълъб, така и породиста бяла кокошка.
Затуй пък бог-отец приличаше на разбойник от Дивия Запад, взет от някой филм, представящ някаква напрегната кървава драма.
Божият син, напротив, беше весел млад мъж, с хубаво коремче, покрито с нещо, което много приличаше на бански гащета. Общо взето, имаше вид на спортсмен. Кръста в ръката си държеше с такъв финес, сякаш беше ракета за тенис.
Отдалече обаче всичко това се сливаше и правеше впечатление на влак, който пристига на някаква гара.
Какво представляваше третата картина, изобщо не беше възможно да се разбере.
Опитвайки се да разгадаят тоя ребус, войниците винаги спореха. На един дори се бе сторило, че това е една негова землячка от Посазавието.
Под ребуса обаче личеше надпис: „Heilige Maria, Mutter Gottes, erbarme Dich uns!“[5]."
Коментар