Днес с един прятел имаме уговорка да покараме. Целта е да пробва новата си придобивка - Витара 1.6, къса база, автоматик. Мен ми е интересно да видя как се представя автоматика на офроуд.
Започваме с интересно пътче, от Войняговци към билото на Стара Планина.



Тук баирчето е леко разкаляно и подобаващо стръмно.

Витарата с автоматика в положение "L", се изстреля на върха.

След кратка почивка започваме спускането към Бакьово.


Собственика на Витарата не е доволен. Лесно било

Стигаме асвалта. Тук с неудоволтвие откривам, че предна дясна гума спада постепенно. Има влязла кал между джантата и борда. По закона за всеобщата гадост, днес нямаме компресор. Ще слагаме резервната, нама как!

Кратък инструктаж за безопасно ползване на хай-лифт.

След това решаваме да караме по река Елешница.
Започва лесно. През рекичката, ту от ляво, ту от дясно. Приятни гледки и зелени полянки. Тъкмо започвам да се притеснявам, че ще ни доскучае и Витарата спира. Ето защо:

Решавам, че най-безболезнено ще е да използваме лебедката, за да извадим джипа на равно и сухо.


"Я дай да я сменя, че тъкмо съм загрял"

Другите разпускат.


И втората гума е сменена. Продължаваме, надявайки се да не даде фира още една, че тогава....
Не след дълго, обче пътя започва да се губи. Не закъснява и първата лебедка.



Помощ и за Витарата.

Тука е теснично и за Самурай.




Пътя пак се появи, после пак се загуби и така докато съвсем не изчезна. Или поне аз не намерих логично продължение....
Тук обръщаме и отиваме да изпием по бира. По-точно някой да почерпи за сефтето.

Край.
Започваме с интересно пътче, от Войняговци към билото на Стара Планина.
Тук баирчето е леко разкаляно и подобаващо стръмно.
Витарата с автоматика в положение "L", се изстреля на върха.
След кратка почивка започваме спускането към Бакьово.
Собственика на Витарата не е доволен. Лесно било

Стигаме асвалта. Тук с неудоволтвие откривам, че предна дясна гума спада постепенно. Има влязла кал между джантата и борда. По закона за всеобщата гадост, днес нямаме компресор. Ще слагаме резервната, нама как!
Кратък инструктаж за безопасно ползване на хай-лифт.

След това решаваме да караме по река Елешница.
Започва лесно. През рекичката, ту от ляво, ту от дясно. Приятни гледки и зелени полянки. Тъкмо започвам да се притеснявам, че ще ни доскучае и Витарата спира. Ето защо:
Решавам, че най-безболезнено ще е да използваме лебедката, за да извадим джипа на равно и сухо.
"Я дай да я сменя, че тъкмо съм загрял"
Другите разпускат.
И втората гума е сменена. Продължаваме, надявайки се да не даде фира още една, че тогава....
Не след дълго, обче пътя започва да се губи. Не закъснява и първата лебедка.
Помощ и за Витарата.
Тука е теснично и за Самурай.

Пътя пак се появи, после пак се загуби и така докато съвсем не изчезна. Или поне аз не намерих логично продължение....
Тук обръщаме и отиваме да изпием по бира. По-точно някой да почерпи за сефтето.
Край.
Коментар