Tweet
Да, почивката свърши
с голямо съжаление констатирах тоя факт, особено след като се прибрах в Пловдив, и разбрах, че е истина – 36-37-38 градуса не са шега работа, и разбрах , защо с недоверие ме слушаха, като обяснявах, че на Балкана е 21 по същото време
да, това е къщичката, тя е някъде тук
N41.96769 E24.53999, на ~1550 м нв
и изглежда така
1
още с пристигането се отдадохме на кулинарни удоволствия
1
2
3
позаваля дъждец, от който най-доволна беше Влади – реши да се скрие в джипа и явно и беше доста уютно там
4
5
6
още на другия ден – шило в торба не стои, махнах хардтопа и тръгнахме на първата разходка – от Върховръх към хижа Модър и връх Модър
първоначално пътя беше мек, лек и приятен
удоволствието от заобикалящата ни красота – пълно
7
8
9
10
11
стигнахме до местността БейБунар – с чудесни поляни, с чешма, от която течеше ледена вкусна вода
12
13
тя водата е вкусна, ама трудно се стига до нея
14
15
16
починахме, разгледахме, продължихме по-нагоре
17
по пътя се появиха някои локвички, локвичките станаха на гьолове, а гьоловете – на все по-сериозни изпитания
за джипа
и така стигнахме до местенце, дето калта беше явно извън възможностите на неподготвен за това джип.
И добре , че имаше наблизо един кравар, с който се разговорихме. Оказа се, че пътя до Модър и по-нагоре – до Персенк, е пътека, а не път , и за 4х4 не може да става и дума
Съгласих се, още повече, че на най-малкия пътник нещо вече не му беше комфортно ( особено, след едно боксуване, при което върху Влади падна една кална пръска, и тя беше възмутена до дъното на душата си…)
та се върнахме…
18
тръгнахме като аслани, а се върнахме като ….
ама за добро – още на отиване набелязахме една беседка
19
дето можеше да се поседне и да се почине добре, а наоколо малините и ягодите бяха щедро порастнали
20
21
22
23
все пак, по-близо до масите, беше казал някой
беседката не ми хареса, и се опънахме под една добра сянка
съвсем случайно намерих в багажника един чувал дървени въглища, газова бутилка и горелка
и още по-случайно – някакви саламчета
а, и едни бирички там се били мушнали
25
брех, какво превъплъщение – след тая операция обикноменото саламче става кулинарен специалитет, а от аромата наоколо мечките получават гастрит и язва
26
дегустация и висока оценка
27
е , има и протестиращи, които си хапват само от това, дето са свикнали с него
28
друсането из калта имаше последици
29
към които беше проявен интерес от представителите на местната фауна
30
след добрата разходка последва прибирането
31
по едно друго, още по приятно пътче
и от цялата разходка останаха само тоя разказ и снимките, които не са особено качествени, ама който си забравя фотоапарата и снима с телефон….
и се появи идеята за следващата разходка – до митичното село Черешово – поне така пишеше на табелката, указваща пътя, но в което село не е ходил никой, дори местните ловци знаеха, че го има, ама…
но това е друга приказка
to be continued...
а, и тука е трака, ако на някой му е интересно точно къде се развива действието..
с голямо съжаление констатирах тоя факт, особено след като се прибрах в Пловдив, и разбрах, че е истина – 36-37-38 градуса не са шега работа, и разбрах , защо с недоверие ме слушаха, като обяснявах, че на Балкана е 21 по същото време
да, това е къщичката, тя е някъде тук
N41.96769 E24.53999, на ~1550 м нв
и изглежда така
1
още с пристигането се отдадохме на кулинарни удоволствия
1
2
3
позаваля дъждец, от който най-доволна беше Влади – реши да се скрие в джипа и явно и беше доста уютно там
4
5
6
още на другия ден – шило в торба не стои, махнах хардтопа и тръгнахме на първата разходка – от Върховръх към хижа Модър и връх Модър
първоначално пътя беше мек, лек и приятен
удоволствието от заобикалящата ни красота – пълно
7
8
9
10
11
стигнахме до местността БейБунар – с чудесни поляни, с чешма, от която течеше ледена вкусна вода
12
13
тя водата е вкусна, ама трудно се стига до нея
14
15
16
починахме, разгледахме, продължихме по-нагоре
17
по пътя се появиха някои локвички, локвичките станаха на гьолове, а гьоловете – на все по-сериозни изпитания
за джипа
и така стигнахме до местенце, дето калта беше явно извън възможностите на неподготвен за това джип.
И добре , че имаше наблизо един кравар, с който се разговорихме. Оказа се, че пътя до Модър и по-нагоре – до Персенк, е пътека, а не път , и за 4х4 не може да става и дума
Съгласих се, още повече, че на най-малкия пътник нещо вече не му беше комфортно ( особено, след едно боксуване, при което върху Влади падна една кална пръска, и тя беше възмутена до дъното на душата си…)
та се върнахме…
18
тръгнахме като аслани, а се върнахме като ….
ама за добро – още на отиване набелязахме една беседка
19
дето можеше да се поседне и да се почине добре, а наоколо малините и ягодите бяха щедро порастнали
20
21
22
23
все пак, по-близо до масите, беше казал някой
беседката не ми хареса, и се опънахме под една добра сянка
съвсем случайно намерих в багажника един чувал дървени въглища, газова бутилка и горелка
и още по-случайно – някакви саламчета
а, и едни бирички там се били мушнали
25
брех, какво превъплъщение – след тая операция обикноменото саламче става кулинарен специалитет, а от аромата наоколо мечките получават гастрит и язва
26
дегустация и висока оценка
27
е , има и протестиращи, които си хапват само от това, дето са свикнали с него
28
друсането из калта имаше последици
29
към които беше проявен интерес от представителите на местната фауна
30
след добрата разходка последва прибирането
31
по едно друго, още по приятно пътче
и от цялата разходка останаха само тоя разказ и снимките, които не са особено качествени, ама който си забравя фотоапарата и снима с телефон….
и се появи идеята за следващата разходка – до митичното село Черешово – поне така пишеше на табелката, указваща пътя, но в което село не е ходил никой, дори местните ловци знаеха, че го има, ама…
но това е друга приказка
to be continued...
а, и тука е трака, ако на някой му е интересно точно къде се развива действието..
))
Коментар