Tweet
В последния от четирите определени дни за почивка в планината, решихме да щурмуваме в. Вихрен. Като дете (не помня колко голям съм бил) се бях качвал, но спомени нямам, което на практика не се брои
. После през 2000г като студент ни юрнаха да го покоряваме, аз не стигнах до горе на инат (преподавателят се закани, че ще разписва книжките на върха, аз пък реших да му докажа, че и да не се кача пак ще ми разпише-така и стана
). Така или иначе, желание имах
. Въпросителните бяха доста, изкачването не е малко, още повече за човек без тренинг, за който ходенето пеша е само от входа до колата и обратно
. В 9.00ч на 04.08.2008г паркирах пред х.Вихрен.
Това е, там трябва да се качим
На табелката в хижата пише, че качването е 2ч.и 40мин
, разбира се аз знаех, че това не се отнася за мен с мойте 100 и .... кг. 
и никакъв тренинг, нямаше как да се случи
Пътеката в началото изглеждаше така
На моменти я нямаше
След доста пъшкане и пръхтене се обърнах назад, хижата беше се смалила
Прекрасни гледки лека полека започнаха да откриват, но в действителност тепърва предстояха
Мина повече от час, почивките бяха на често, но ние напредвахме
Наклонът е този
Това е подножието, но ние дори още не сме и на средата
Наоколо само прекрасни гледки
Това е последната една трета, доста стръмно и невероятно красиво
Наоколо върховете вече бяха по-ниско от нас
Това горе е
Въпреки че беше делничен ден, имаше много туристи, накъдето и да се обърнеш бяха като мравки.
На единствената поляна по пътя бяха изписани с камъни имена на разни посетители, на градове, футболни отбори
Последни метри, само още 359м
Вече сме съвсем близо, направо останах без дъх
А на самия връх стълпотворение, като ги поогледах се сетих, че всички тези хора ни изпревариха по пътя
Най после
И сега най-интересното
Банско в ниското
Пистите под в.Тодорка
Следва 2-ра част.
. После през 2000г като студент ни юрнаха да го покоряваме, аз не стигнах до горе на инат (преподавателят се закани, че ще разписва книжките на върха, аз пък реших да му докажа, че и да не се кача пак ще ми разпише-така и стана). Така или иначе, желание имах. Въпросителните бяха доста, изкачването не е малко, още повече за човек без тренинг, за който ходенето пеша е само от входа до колата и обратно. В 9.00ч на 04.08.2008г паркирах пред х.Вихрен.Това е, там трябва да се качим
На табелката в хижата пише, че качването е 2ч.и 40мин
, разбира се аз знаех, че това не се отнася за мен с мойте 100 и .... кг. и никакъв тренинг, нямаше как да се случиПътеката в началото изглеждаше така
На моменти я нямаше
След доста пъшкане и пръхтене се обърнах назад, хижата беше се смалила
Прекрасни гледки лека полека започнаха да откриват, но в действителност тепърва предстояха
Мина повече от час, почивките бяха на често, но ние напредвахме
Наклонът е този
Това е подножието, но ние дори още не сме и на средата
Наоколо само прекрасни гледки
Това е последната една трета, доста стръмно и невероятно красиво
Наоколо върховете вече бяха по-ниско от нас
Това горе е
Въпреки че беше делничен ден, имаше много туристи, накъдето и да се обърнеш бяха като мравки.
На единствената поляна по пътя бяха изписани с камъни имена на разни посетители, на градове, футболни отбори
Последни метри, само още 359м
Вече сме съвсем близо, направо останах без дъх
А на самия връх стълпотворение, като ги поогледах се сетих, че всички тези хора ни изпревариха по пътя
Най после
И сега най-интересното
Банско в ниското
Пистите под в.Тодорка
Следва 2-ра част.
))
май ги криеш
но си вземи бележка
Коментар