Tweet
Колеги здравейте.Както вече писах в една тема тука,решихме да прекараме един уикенд в района х.Тъжа и вр.Триглав.Събрахме се три джипа от Ст.Загора и един колега от Габрово.След известна подготовка нетърпеливо очаквахме да дойде заветната събота.За съжаление тръгването на групата се позабави по моя вина/служебни ангажименти на жената/,и колегите тръгнаха полека напред,като се разбрахме да ме изчакват,а аз щях да ги догонвам.За наша радост успях да тръгна доста по-навреме и моите другари спряха да ме чакат над с.Тъжа на едно местенце с невероятен изглед към равнината.Скоро достигнах селото и от там като започна една навигация по станцията...."карай на север......карай към планината.....не ни ли виждаш......"то отгоре всичко на длан,ама от долу нещата не изглеждаха така.Доста лутане се лутах и обикалях,докато не ме осени гениалната идея да ги попитам по обозначения с червено път за х.Тъжа ли са,и след като получих утвърдителен отговор........просто гледайки в ГПС-са хванах верния път.То това чудо ГПС-са било голяма работа бре,само......да се сети някой да го погледне.....
Много скоро достигнах до мястото от което ми подаваха навигационни напътствия и .....това се откри пред нас.
Отивахме някъде там.....горе......
....а идвахме от там.....Е то от тук навигацията хич не изглеждала сложна бре...
Скоро продължихме,като гледките следваха постоянно и ни....забавяха постоянно
Не след дълго навлезнахме в Национален парк Централен Балкан и стигнахме до пропусквателния пункт.Тук първо ни поразпитаха,после ни записаха имената,след това ни предупредиха какво да не вземем да направим и ни пуснаха нататък.Държа да кажа,че охраната се държа съвсем добронамерено,нямаше никакви реплики или заяждания....просто проведохме почети приятелски разговор.От пункта за проверка успяхме да видим макар и от далеко Бабското пръскало.Човекът от охраната ни обясни че до него с джип не може да се стигне,а само пеша и то с доста провиране през храсталаците и доста катерене по скалите.Единодушно решихме поради напредналото време,че този път ще се задоволим само с гледката от тук.
След проверката продължихме като красотите следваха ту от ляво ,ту от дясно.Многократно спирах да снимам,а доста често просто спирах и ....забравях да снимам захласнат от творението на природата.
А на това място ми се искаше да....полетя....да....не знам какво да направя....имах чувство че не съм на земята.
На много места се спускаха невероятни водопадчета и ромона на водата и цялото излъчване беше като в приказка.
Тук е мястото да кажа че пътят е макадам,по който карахме до х.Тъжа на заден мост.И така безпроблемното пътуване ни помагаше да гледаме и да се възхищаваме на заобикалящото ни вълшебство.Постепенно стигнахме и до основната атракция, която всички очаквахме с невероятен трепет и страхопочитание.....Кадемлийското пръскало.
Със своето величествено разпръскване на водата в продължение на доста метри височина,то няма как да не предизвика вълнение в сърцето на всеки видял величествената гледка.С думи трудно се описва това което изживяхме......вижте сами.
А тук имах чувство че някой просто е градил.....
Трудно се откъснахме от магическото място,но още на следващия завой за сетен път спряхме защото видяхме това.....
Продължихме и не след дълго стигнахме в района където мислехме да си направим и лагера.Започнахме да избираме подходящо място,тъй като духаше доста силен вятър.
Стигнахме и до х.Тъжа,където се запознахме с хижаря,полафихме си и се отправихме към мястото за бивак,което си бяхме набелязали.Това беше ето това местенце до реката.
Местенцето не беше никак лошо,но за съжаление при посоката на вятъра беше неудачно.За това се наложи да се изкачим по-нависоко,където и намерихме що годе място на завет с невероятен изглед към долината и....вр.Триглав.
След като разпънахме палатките и шатрата,беше изградено и голямо огнище където много скоро и огъня весело припукваше.
Буквално преливащи от емоции почти веднага насядахме около масата и купона можеше да започва.
Особено когато наоколо разваляше въздуха и това.....
Разбирасе след първата наздравица,решихме да се снабдим с достатъчно дърва,защото температурата постепенно спадна до 17-18градуса,а ноща тепърва настъпваше.
А това беше и изгледа който се откриваше от нашия лагер.
Вр.Триглав по приказките на старите хора,щом е забулен от облаци,това означава че ще вали дъжд.
Постепенно нещата дето разваляха въздуха , бяха сложени на масата.
.....опс грешка става въпрос за това...
Купонът се разгоря с пълна сила и дори вр. Триглав любопитно се разбули от облачната си пелерина и надникна за да ни види......
.......огъня много романтично и уютно припукваше и ни носеше не само топлина,а и невероятна атмосфера.
След като хапнахме,пинайнахме, полафихме и се повеселихме,постепенно се разотидохме по палатките /като предвидливо изгасихме огъня/.Ноща премина много спокойно,като вятърът се позасили доста и .....естествено заваля и дъжд/това щом старите хора са казали нещо,то се е случвало,случвало..../.Сутринта всички опасения се видя че не са били основателни,защото въпреки силния вятър и дъжда ,палатките и шатрата издържаха и нямаше никакви проблеми.
Хапнахме набързо,пихме кафе гледайки невероятния панорамен изглед ,след което лагера беше надлежно събран,всякакви следи от нашето присъствие/освен артисалите ни дърва/бяха премахнати,боклука беше събран и натоварен по колите,огънят беше внимателно загасен с вода и допълнително затрупан с пръст.С това втората част от разходката започна с насочването на групата къв вр.Триглав.
........следва продължение........
Много скоро достигнах до мястото от което ми подаваха навигационни напътствия
и .....това се откри пред нас.Отивахме някъде там.....горе......
....а идвахме от там.....Е то от тук навигацията хич не изглеждала сложна бре...
Скоро продължихме,като гледките следваха постоянно и ни....забавяха постоянно
Не след дълго навлезнахме в Национален парк Централен Балкан и стигнахме до пропусквателния пункт.Тук първо ни поразпитаха,после ни записаха имената,след това ни предупредиха какво да не вземем да направим и ни пуснаха нататък.Държа да кажа,че охраната се държа съвсем добронамерено,нямаше никакви реплики или заяждания....просто проведохме почети приятелски разговор.От пункта за проверка успяхме да видим макар и от далеко Бабското пръскало.Човекът от охраната ни обясни че до него с джип не може да се стигне,а само пеша и то с доста провиране през храсталаците и доста катерене по скалите.Единодушно решихме поради напредналото време,че този път ще се задоволим само с гледката от тук.
След проверката продължихме като красотите следваха ту от ляво ,ту от дясно.Многократно спирах да снимам,а доста често просто спирах и ....забравях да снимам захласнат от творението на природата.
А на това място ми се искаше да....полетя....да....не знам какво да направя....имах чувство че не съм на земята.
На много места се спускаха невероятни водопадчета и ромона на водата и цялото излъчване беше като в приказка.
Тук е мястото да кажа че пътят е макадам,по който карахме до х.Тъжа на заден мост.И така безпроблемното пътуване ни помагаше да гледаме и да се възхищаваме на заобикалящото ни вълшебство.Постепенно стигнахме и до основната атракция, която всички очаквахме с невероятен трепет и страхопочитание.....Кадемлийското пръскало.
Със своето величествено разпръскване на водата в продължение на доста метри височина,то няма как да не предизвика вълнение в сърцето на всеки видял величествената гледка.С думи трудно се описва това което изживяхме......вижте сами.
А тук имах чувство че някой просто е градил.....
Трудно се откъснахме от магическото място,но още на следващия завой за сетен път спряхме защото видяхме това.....
Продължихме и не след дълго стигнахме в района където мислехме да си направим и лагера.Започнахме да избираме подходящо място,тъй като духаше доста силен вятър.
Стигнахме и до х.Тъжа,където се запознахме с хижаря,полафихме си и се отправихме към мястото за бивак,което си бяхме набелязали.Това беше ето това местенце до реката.
Местенцето не беше никак лошо,но за съжаление при посоката на вятъра беше неудачно.За това се наложи да се изкачим по-нависоко,където и намерихме що годе място на завет с невероятен изглед към долината и....вр.Триглав.
След като разпънахме палатките и шатрата,беше изградено и голямо огнище където много скоро и огъня весело припукваше.
Буквално преливащи от емоции почти веднага насядахме около масата и купона можеше да започва.
Особено когато наоколо разваляше въздуха и това.....
Разбирасе след първата наздравица,решихме да се снабдим с достатъчно дърва,защото температурата постепенно спадна до 17-18градуса,а ноща тепърва настъпваше.
А това беше и изгледа който се откриваше от нашия лагер.
Вр.Триглав по приказките на старите хора,щом е забулен от облаци,това означава че ще вали дъжд.
Постепенно нещата дето разваляха въздуха , бяха сложени на масата.
.....опс грешка става въпрос за това...
Купонът се разгоря с пълна сила и дори вр. Триглав любопитно се разбули от облачната си пелерина и надникна за да ни види......
.......огъня много романтично и уютно припукваше и ни носеше не само топлина,а и невероятна атмосфера.
След като хапнахме,пинайнахме, полафихме и се повеселихме,постепенно се разотидохме по палатките /като предвидливо изгасихме огъня/.Ноща премина много спокойно,като вятърът се позасили доста и .....естествено заваля и дъжд/това щом старите хора са казали нещо,то се е случвало,случвало..../.Сутринта всички опасения се видя че не са били основателни,защото въпреки силния вятър и дъжда ,палатките и шатрата издържаха и нямаше никакви проблеми.
Хапнахме набързо,пихме кафе гледайки невероятния панорамен изглед ,след което лагера беше надлежно събран,всякакви следи от нашето присъствие/освен артисалите ни дърва/бяха премахнати,боклука беше събран и натоварен по колите,огънят беше внимателно загасен с вода и допълнително затрупан с пръст.С това втората част от разходката започна с насочването на групата къв вр.Триглав.
........следва продължение........
Да знаеш, че разчитам. 
)Имаше много орли.Нямаше ли сега?Дали не са ги прокудили?
Ще ми е приятно да се видим.Поздрави.
Коментар