Tweet
Рано сутринта в събота получих SMS "обади се като се събудиш" - обадих се
, беше приятел който за първи път беше "набарал" "Джипа" (Тойота LC70) на наш общ познат и ме питаше накъде да хване. Казх му че имам работа около Етрополе (И аз съм си парче водопроводчик, май поредното поприще в което не ще успея) и го поканих на кафе. Pиинахме по кафенце и се понесохме (аз в ролята на Навигатор, нещо което ми се случва едва за втори път), след мъчително излизане от София по северната дъга на околовръстното (не повтаряите нашата грешка
) от 1 час, най-накрая хванахме магистралата и скоро се отзовахме на черното пътче доскоро затрупано с паднали дървета (тази година от обилният ранен сняг в Етрополският Балкан има масово паднали дървета, ама Много та много!!!), сега видяхме спряла фронтера водача на която ни увери че пътя е разистен с Булдозер - още един прекрасен път превърнат в Магистрала, никакъв фън. скоро обаче го прелетяхме и си тръгнаме по "нашите си пътища", странното за мен беше че срещнахме още 3 "джипа" на място на което аз от години не съм виждал МПС (до тук 4). За капак решихме да да минем напряко по пътче което качихме миналата година с Яро, сега на слизане и макар и пътчето почти да не се забелязваше на места, ясно се виждаха следи на някой минавал преди нас! И така до първото паднало дърво което заобиколихме през рекичката (малко ручейче с големи камъни), второто дърво вече нямаше от къде да заобиколим, а и ние бяхме с "чужда" кола без каквито и да е инструменти, та решихме да се връщаме, след много и мъчителни маневри обърнахме и се заизкачвахме къm първото дърво, поточето надолу ОК, ама нагоре мокрите камъни ни се опряха и разпънахме лебедката, а близко дърво нямаше (поне по курса), поиграхме си, понакаляхме се, но поне Владко видя лебедка в деиствие. Нантатък беше лесно, возихме в започналият дъжд пешеходец на резервната гума, мотахме се... и естествено се отзовахме в Ямна в ресторанта на хотела - е Няма такава кухня, готвача надмина себе си този път!!!
Свършихме и работата за която бяхме тръгнали и се завръщахме пак през планината за по-напряко, този път срещнахме Тодор от Етрополе - Сам Моторист!!! Поговорихме си и продължихме. Следващата група беше от 3 "Джипа" (7 до тук + Мотор!!!). Около връх Баба имаше облак - красотата не може да се предаде поне от моите фотографски умения. Разходката беше Страхотна и бая над 200км.
Толкова хора с коли в Балкана до сега не бях виждал, на слизане зърнахме още 3-4 машини на пикник!!!
А ето и снимки:
Трака
Магистрала
Шорт кът
под връх Баба
По паметника има още за боядисване
На върха! Поглед към Баба
Доста беше валяло
Най-накрая Слънцето проби
, беше приятел който за първи път беше "набарал" "Джипа" (Тойота LC70) на наш общ познат и ме питаше накъде да хване. Казх му че имам работа около Етрополе (И аз съм си парче водопроводчик, май поредното поприще в което не ще успея) и го поканих на кафе. Pиинахме по кафенце и се понесохме (аз в ролята на Навигатор, нещо което ми се случва едва за втори път), след мъчително излизане от София по северната дъга на околовръстното (не повтаряите нашата грешка) от 1 час, най-накрая хванахме магистралата и скоро се отзовахме на черното пътче доскоро затрупано с паднали дървета (тази година от обилният ранен сняг в Етрополският Балкан има масово паднали дървета, ама Много та много!!!), сега видяхме спряла фронтера водача на която ни увери че пътя е разистен с Булдозер - още един прекрасен път превърнат в Магистрала, никакъв фън. скоро обаче го прелетяхме и си тръгнаме по "нашите си пътища", странното за мен беше че срещнахме още 3 "джипа" на място на което аз от години не съм виждал МПС (до тук 4). За капак решихме да да минем напряко по пътче което качихме миналата година с Яро, сега на слизане и макар и пътчето почти да не се забелязваше на места, ясно се виждаха следи на някой минавал преди нас! И така до първото паднало дърво което заобиколихме през рекичката (малко ручейче с големи камъни), второто дърво вече нямаше от къде да заобиколим, а и ние бяхме с "чужда" кола без каквито и да е инструменти, та решихме да се връщаме, след много и мъчителни маневри обърнахме и се заизкачвахме къm първото дърво, поточето надолу ОК, ама нагоре мокрите камъни ни се опряха и разпънахме лебедката, а близко дърво нямаше (поне по курса), поиграхме си, понакаляхме се, но поне Владко видя лебедка в деиствие. Нантатък беше лесно, возихме в започналият дъжд пешеходец на резервната гума, мотахме се... и естествено се отзовахме в Ямна в ресторанта на хотела - е Няма такава кухня, готвача надмина себе си този път!!! Свършихме и работата за която бяхме тръгнали и се завръщахме пак през планината за по-напряко
, този път срещнахме Тодор от Етрополе - Сам Моторист!!! Поговорихме си и продължихме. Следващата група беше от 3 "Джипа" (7 до тук + Мотор!!!). Около връх Баба имаше облак - красотата не може да се предаде поне от моите фотографски умения. Разходката беше Страхотна и бая над 200км.Толкова хора с коли в Балкана до сега не бях виждал, на слизане зърнахме още 3-4 машини на пикник!!!
А ето и снимки:
Трака
Магистрала
Шорт кът
под връх Баба
По паметника има още за боядисване
На върха! Поглед към Баба
Доста беше валяло
Най-накрая Слънцето проби
) Возия......................................... просто не ми се пише
Коментар