Tweet
След подобренията по джипката (които в най-скоро време ще снимам и ще пусна в отделна тема), решихме да съчетаем окончателната проба с една лека разходка. Крайната цел беше село Череша. Представа си нямах, че има такова село, обаче, оказа се, че има 
Денят започна приятно
Кратка почивка за цигара...
Една от междинните спирки – село Борущица
Местна забележителност, не е ясно какво точно показва
Много е приятно около това село
Тук-там се влиза в рекичката. По това време на годината не е проблем, има само едно място, където пътя е доста тесен и щяхме да влезем отвисоко в реката, ама не стана
Кратко каране из рекичката – цък и цък. На второто „цък” се чува как 33-те инча удрят в калника въпреки двете рязания (Голди, къде си
).
Дръвче
Пивница Кръстец, за съжаление – затворена, както и всичко друго наоколо. Опитите ни да пийнем кафе или чай там удариха на камък (да си призная, никой не е мислил за чай).
От Кръстец има голям избор на посоки, ние си се придържаме към нашата, която ни извежда до това:
Започват важни подготовки:
Има напредък
Ето го и въпросното село Череша, погледнато от малкия ни лагер. Цялото.
Спокойствието и тишината са невероятни. Говорим си, че най-близкия път е поне на 15 километра. Оказва се, че грешим – според GPS-а е само на 3,5 км...
Докато ние извършваме животоспасяващи дейности около огъня, свързани с части от умряло прасе, приятелката ми си намира по-възвишени занимания, като да снима местната флора и фауна
Ние сме заети с нашите си работи:
Ех, какво му трябва на човек...
Кратко видео по обратния път. По-голямата част от пътя изглежда така .
От Череша се насочваме към х. Българка
Близо до хижата е местността Викана скала откъдето се открива страхотна гледка:
На това място може да ти падне шапката. Буквално.
Оттам планинският път ни води покрай х. Извора (която май не работи от много време), Дюлята, с. Селце и Мъглиж. Приключваме разходката с лека проба на лебедката край барите на Мъглиж и се прибираме в Стара Загора, леко разочаровани, че на всичко хубаво идва край.
Като цяло, пътят е доста лесен, стига човек да не се изгуби като нас и да не изненада двойка билкари в гръб насред гората с въпроса къде се намира някакво село, което май никой не е чувал... Ако направи така, има един гаден път, където без бавни и сериозно вдигната машина минаването е много трудно. След дъжд – вероятно невъзможно. Него съм го изрязал от трака.
Денят започна приятно
Кратка почивка за цигара...
Една от междинните спирки – село Борущица
Местна забележителност, не е ясно какво точно показва
Много е приятно около това село
Тук-там се влиза в рекичката. По това време на годината не е проблем, има само едно място, където пътя е доста тесен и щяхме да влезем отвисоко в реката, ама не стана
Кратко каране из рекичката – цък и цък. На второто „цък” се чува как 33-те инча удрят в калника въпреки двете рязания (Голди, къде си
).Дръвче
Пивница Кръстец, за съжаление – затворена, както и всичко друго наоколо. Опитите ни да пийнем кафе или чай там удариха на камък (да си призная, никой не е мислил за чай).
От Кръстец има голям избор на посоки, ние си се придържаме към нашата, която ни извежда до това:
Започват важни подготовки:
Има напредък
Ето го и въпросното село Череша, погледнато от малкия ни лагер. Цялото.
Спокойствието и тишината са невероятни. Говорим си, че най-близкия път е поне на 15 километра. Оказва се, че грешим – според GPS-а е само на 3,5 км...
Докато ние извършваме животоспасяващи дейности около огъня, свързани с части от умряло прасе, приятелката ми си намира по-възвишени занимания, като да снима местната флора и фауна
Ние сме заети с нашите си работи:
Ех, какво му трябва на човек...
Кратко видео по обратния път. По-голямата част от пътя изглежда така .
От Череша се насочваме към х. Българка
Близо до хижата е местността Викана скала откъдето се открива страхотна гледка:
На това място може да ти падне шапката. Буквално.
Оттам планинският път ни води покрай х. Извора (която май не работи от много време), Дюлята, с. Селце и Мъглиж. Приключваме разходката с лека проба на лебедката край барите на Мъглиж и се прибираме в Стара Загора, леко разочаровани, че на всичко хубаво идва край.
Като цяло, пътят е доста лесен, стига човек да не се изгуби като нас и да не изненада двойка билкари в гръб насред гората с въпроса къде се намира някакво село, което май никой не е чувал... Ако направи така, има един гаден път, където без бавни и сериозно вдигната машина минаването е много трудно. След дъжд – вероятно невъзможно. Него съм го изрязал от трака.
А трябва да си спретнем и някоя разходка заедно.
Коментар